Подкрепа за интелигентна и динамична икономика, подобряване на образователното равнище и териториално сближаване са трите основни приоритета, заложени в Интегрираната териториална стратегия за развитие на Югоизточен регион (ЮИР). В края на миналата седмица Министерският съвет одобри стратегическите документи, изготвени за шестте региона на планиране в страната като именно те ще бъдат основа за инвестициите по новия програмен период 2021-2027 година, както и за разработването на схеми за регионална държавна помощ. Приемането на териториалните стратегии ще помогне за успешното провеждане на държавната политика за регионално развитие при отчитане на местните специфики. Затова и стратегическите приоритети в документите отговарят на проблемите и нуждите на всеки отделен регион.
Визията за развитие на Югоизтока
Интегрираната териториална стратегия за развитие на Югоизточен район обхваща територията на четири области – Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора. Според заложените в плана параметри първата и последната ще бъдат основните двигатели на растежа в тази част на страната, а общините Сливен, Ямбол, Нова Загора и Казанлък ще получават директна подкрепа за постигането на по-скоро догонващ ефект. Сред основните приоритети е подкрепата на динамичната и интелигентна икономика. В стратегията се предвижда изграждането на съвременна научна инфраструктура, внедряването на нови технологии и прилагането на иновации като най-сигурен път до повишаване на конкурентоспособността на ЮИР. Предлага се създаването на Високотехнологичен академичен център в Бургас на база университетския потенциал в региона. Ще се работи и за нови индустриални зони, насочени към инвеститори в логистични бази, екологично чисти и високо технологични производства. Стратегическият документ поставя особен акцент върху развитието на икономиката, свързана с морските пространства.
Друг основен приоритет е подобряването на образователното равнище на населението и като цяло качеството на живот, като се акцентира върху повишаване качеството на здравеопазването, социалните услуги и образованието, но чрез повишаване на общото "културно ниво, в резултат на което ще се формира активно предприемачество", пише в документа. Инвестициите в човешкия капитал на региона трябва да осигури нов подход към проблемите на квалификацията на работещите, самото образование, с което ще може да се отговори на демографския проблем, породен от застаряването и намаляването на населението. В Интегрираната териториална стратегия за развитие на Югоизточен региона за планиране се обръща особено внимание на териториалното сближаване и интелигентното развитие на градските, селските и крайбрежните региони. Освен важните опорни центрове (Бургас и Стара Загора) трансграничното сътрудничество също може да бъде сериозен инструмент за социално-икономическо развитие, особено на граничните райони.
Данните в стратегията, извели основните приоритети 
На територията на ЮИР има общо 675 населени места, от които 41 градове. По данни на НСИ към 31 декември 2018 година населението на региона е 1 032 079 души, което е намаление с 40 771 души в сравнение с данните от преброяването през 2011 година. Прогнозите са, че Югоизточен регион ще срещне силни ограничения в своя растеж поради ниското ниво на развитие на цифровата свързаност и умения, които се определят като основен фактор за ново развитие и Индустрия 4.0.
България се нарежда на 28-мо място от 28-те държави членки в Индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) по данни за 2019 година. По отношение на свързаността по-добри резултати се отчитат само по показателя "Покритие с некомутируем широколентов достъп“, за който страната се доближава до средния за ЕС (съответно 96 на сто при 97 на сто за ЕС). По всички останали показатели, свързани с изграждане на и достъп до високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет, България изостава значително. Основните предизвикателства пред страната ни и в частност ЮИР са свързани с много ниското ниво на умения на населението (както и сред младежите) в областта на цифровите технологии и ниското ниво на внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност. Затова именно цифровата трансформация е ключът към растежа в бъдеще, става ясно от общите изводи в стратегията. 
Конкурентоспособност 
Европейската комисия прави оценка на конкурентоспособността на регионите от ниво 2 на всеки три години (2010 г., 2013 г., 2016 г. и 2019 г.). През 2019 г. определеният Индекс за регионална конкурентоспособност (RCI)4 класира Югоизточен регион на 248 място от 268 региона в ЕС (включително отвъдморските територии). Индексът включва 11 показатели, които измерват различни аспекти на конкурентоспособността и са разпределени в три групи: базови, ефективност и иновации, като при последния показател също се отчита негативна тенденция.
В Югоизточен регион през периода 2011–2018 г. са инвестирани 19 626 600 лева или 13 на сто от националните инвестиции. Най-привлекателните за реализирането на инвестиционни проекти са областите Бургас – с 49,6 на сто от общите инвестиции в региона и Стара Загора съответно с 32,3 на сто. Област Ямбол е включила в своята икономика 9,5 на сто от общите инвестиции, а Сливен – едва 8,6 на сто. Бургас и София (Столична община) са единствените области, в които едновременно и преките чуждестранни инвестиции, и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението са над средните нива за страната през периода 2006-2018 година.
Стара Загора, Казанлък, Сливен заедно с Ямбол вече имат планове за изграждане на подобни зони с подкрепата на Национална компания "Производствени зони". Това са общинско-държавни зони, в които или финансирането, или теренът, или привличането на инвеститори се възлага на държавата. Вече стартира изграждането на производствена зона "Загоре". А поради засилен интерес към "Индустриален и логистичен парк Бургас", със свое решение от 2019 година МС апортира седем имота частна държавна собственост с обща площ 500 дка от Южна промишлена зона в НК. В Индустриалната зона на Бургас вече се реализират над 35 инвестиционни проекта, като общият размер на гарантираните вложения е над 73 млн. лв., а броят на гарантираните новооткрити работни места е над 730.
Налице е трайна тенденция за запазване на дела на нискообразованото население през последните години. Единствената слаба положителна промяна се отбелязва в област Бургас, където делът на това население намалява от 28 на сто през 2013 г. на 22,2 на сто през 2017 г., вероятно поради привличането на по-високообразовано население в периода на възстановяване и растеж на икономиката след кризата. Всички области са със стойности на нискообразованото население над средните за страната, което определя незадоволителни характеристики на работната сила в региона. Друго голямо предизвикателства в развитието на ЮИР е активизирането на големия брой хора, особено младите, които на практика са извън пазара на труда.
Пътища – между населените места с поглед към Азия 
От ключово значение за по-доброто икономическо развитие на района е подобряването на третокласната пътна мрежа, особено в северните и южни части. Анализите в стратегията  сочат нужда от по-добра транспортна свързаност на юг от АМ "Тракия", както и реализацията на АМ "Черно море". В стратегията се посочва, че тласък за икономически растеж ще бъде и реализиране на Проекта "Регионална мрежа Бургас" за изграждане на четирилентови пътища между общинските центрове и областния град Бургас. Това са участъците Бургас – ГКПП "Малко Търново", Бургас–Средец, Бургас–Айтос, Бургас–Созопол–Приморско, Бургас–Поморие–Несебър. Изграждането на четирилентов път Сливен–Ямбол също се явява стратегическа цел.
А по отношение на морската ни свързаност се акцентира върху Мултимодален транспорт (TEN-T). Реализирането на проекта за разширение и развитие на пристанищните терминали в Бургас предвижда пълна интеграция между морски и ЖП транспорт. Развитието на коридора Ориент/Източно–Средиземноморски и неговото разширяване на изток, където прераства в ТРАСЕКА (транспортен коридор Европа– Кавказ–Азия) е от особена важност за както за просперитета на региона, така и за функционирането на националната транспортна система. "То е важно за управлението и разработването на потенциални пазари на източния бряг на Черно море и страните от Централна Азия и за превръщане на пристанище Бургас в основна връзка между континента Европа и Близкия изток", пише още в стратегическия документ.