Днес в един клавирен концерт не се търси само музика, необходимо е нестандартно мислене и нови идеи, казва в интервю за БТА проф. Светозар Иванов след края на концерта си „Мистерията на тишината“ на сцената на Старозагорската опера. Концертът представя колекция от мултимедийни миниатюри, вдъхновени от поезия на различни автори, творили през миналите векове.
Проф. Светозар Иванов е преподавател по пиано в Южноамериканския университет в Тампа, Флорида, вече 23 години. Артистичен директор е  на концертния цикъл „Steinway Piano“, който се провежда ежегодно в същото учебно заведение. Съпругата му е професор по цигулка, а 13 годишният му син също е пленен от сцената, но от театъра.  
Пианистът концертира като солист и камерен музикант на престижни световни сцени. Отзиви за неговите дискове "Naked Tango", "Vers la flamme", "Echo", "Dream Images", “Intermissions”  са публикувани в "All Music Guide", "Fanfare Magazine" и "American Record Guide". В тях е описан като „невероятно оригинален, трогателен, личен и музикално поглъщащ“. За диска „Echo“един критик писа: „Най-отличителната черта на Иванов като пианист е неговото умение да ни привлича душевно навътре, което създава у нас чувството, че наближаваме неизвестността“.  
Заедно с традиционни рецитали проф. Светозар Иванов създава и представя концерти, в които се смесват различни изкуства - документални и експериментални филми, анимация, поезия, танц, стрийминг. 
Последните му филмови проекти включват DVD “Perpetual Tango”, “Music of Shadows” и “Poetry Series” (поредица от 12 филма, вдъхновени от поезия).
Гордее се, че е възпитаник на българската клавирна школа. Той е е космополит, който винаги подчертава, че е българин.
 
Следва интервюто:
 
След колко години отново свирите на родна сцена ?
- В София имах концерт през 2005 г. Имахме поръчка към Виктор Чучков, мой приятел, за концерт на цигулка, пиано, чело и оркестър. Съпругата ми е професор по цигулка, която участва в премиерата. Изпълнихме концерта със Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров. Един от най-талантливите съвременни български музиканти, многостранно изявяващ се с ярки интерпретации в различни жанрове. Продукцията беше много успешна и направихме запис с оркестъра на БНР.
И в Стара Загора през 2017 г. гостувах със спектакъла „Безкрайно танго“ заедно с балерината Йоана Вакули. И тогава, и сега, беше по покана на директора на Операта Огнян Драганов, мой съученик и приятел от времето когато учих в Езиковата гимназия „Ромен Ролан“.
 
Каква е историята на  „Мистерия от тишината“, с която гостувахте на сцената на ФОБИ ( Фестивалът на оперното и балетно изкуство)?
- Имам студио в дома си и по време на пандемията създадох 10 мултимедийни миниатюри, които са между 4 и 7 минути,  вдъхновени от поезия. Работих на моето пиано „ Steinway“. Първо създадох спектакъла само за пиано, по-късно включих балет и солово пеене. На мен като пианист винаги ми е било много интересно да работя с певци и балетисти.  Премиерата беше в края на 2020 г. на платформата в Лондон True Art +Tv. Имаше много добри отзиви в списание Fanfare Magazine. С американския вариант ще гостувам този петък в Париж, в залата на Асоциация Philomuses, това е галерия и концертна зала, много интерeсно място в центъра на френската столица между Лувъра и Нотр Дам. При последното ми гостуване там сред зрителите беше и проф. Минко Балкански. За спектакъла от САЩ ще пристигне и певицата, с която работя.
Имам покана от Берлин, която още не съм приел, защото немският език пред мен е едно голямо предизвикателство. 
 
Какви са впечатленията Ви от българския спектакъл ?
- Изключително съм впечатлен от гъркинята Елени Марку, която е част от балетната трупа на Старозагорската опера, дадох  й пълна свобода, както и от Симона Кодева, много чувствена певица. Записите бяха направени от Милен Ботев в Стара Загора и аз подготвих мултимедията в дома си в Тампа.  
 
Вие присъствахте на откриването на ФОБИ. Как един американски професор по музика прие постановката на „Фауст“ като опера с кукли ?
- Изключително добър експеримент на Огнян Драганов като оперен режисьор. Балетът беше на световно ниво, мисля че Силвия Томова е изградила страхотна международна трупа. Много модерна сценография. Режисьорът на куклите също беше създал много добър контакт с трупата. И изключително бях впечатлен от изложбата с кукли, създадена от д-р Ема Жунич. Лично й се обадих, за да я поздравя. Снимах и веднага разпратих фотосите на мои американски приятели. Това е стара европейска традиция, която не е популярна в САЩ.  
 
Колко лесно или трудно се създава един музикален проект ?
- Това е най-вълнуващият момент. Първо слушам музика, после чета поезия, или обратно. Имам много богата колекция от поезия. Това е моята голяма страст.  Не винаги става успешно, понякога съм разочарован и пробвам отново. Много разчитам на съпругата си, професор по цигулка, която е първият ми зрител. Тя е моят барометър.  Все по-често напоследък и на 13 годишния ми син, изкушен от сцената, но от театъра.  
 
Каква музиката слушате у дома ?
- Запленен съм от артистичния дух от началото на XX в. Това време на промени и нови търсения бележи началото на съвременността – любимите ми автори са  Клод Дебюси, Арнолд Шьонберг и Александър Скрябин.
Това беше и музиката, която прозвуча в спектакъла „ Мистерията на тишината“ на старозагорска сцена. 
Моите предпочитания са от барока до Бетовен и след Брамс. Това е твърде личен избор.
 
Пишете ли стихове ? Кога открихте, че поезията е Вашата голяма страст ? Кои са Вашите любими поети ?
- Да, пиша още от ученик. В Езиковата гимназия „Ромен Ролан“ имах много вдъхновяващ преподавател – Ваня Сотирова. Имахме и преподаватели, французи, много  ентусиазирани, с които беседвахме върху френската литература и френската поезия. По това време си купих първите поетични сборници.
В библиотеката си имам и Борхес, и руските поети от началото на XX век – Марина Цветаева, Есенин, Блок. Изключително харесвам американския поет Е. Къмингс и тази седмица в Стара Загора установих, че има превод на български език. Поетичният сборник  е със заглавие „Сърцето ти нося“. Аз самият съм го превеждал на български език. Искам да отбележа още един поет, мексикански, носител на Нобелова награда за литература – Октавио Пас, едно от най-ярките имена в южноамериканската литература за XX век.  
 
Какво бихте направили, ако музиката не съществуваше в живота Ви?
- Кино, документални филми, изкушен съм от камерата, както и от пианото, харесва ми да експериментирам при монтажа.
 
Как започна музикалният Ви път ?
- В музикалната школа на Дома на транспортните работници в Стара Загора. Преподавател по пиано ми беше Сукманова. В езиковата гимназия от 10 клас започнах да вземам уроци при Бисерка Андрекова, тогава беше корепетитор в Старозагорската опера. На нея дължа успеха си да бъда студент в Музикалната академия в София в класа на проф. Снежана Барова. След дипломирането си точно една година работих като преподавател в НУМСИ „Христина Морфова“ и през 1991 г. спечелих конкурс в САЩ, защитих докторат на тема „ Скрябин и руският символизъм“ в Мичиганския университет. Спечелих конкурс за преподавател в Южноамериканския университет в Тампа, Флорида. Вече 23 години  съм професор по пиано.  Основател и артистичен директор съм на Фестивала за камерна музика Green Mountain във Вермонт, Пражкия пиано фестивал в Чехия и Фестивала Brancaleoni в Италия.  
 
Казват, че фестивалите са срещи на приятели ?
-Особено фестивалите, които са посветени на камерната музика. Там откриваш прекрасни музиканти, с които не само да работиш, но в много случаи се полага началото и на приятелство, което е едно от най-хубавите неща, с което се помнят.
 
Какъв е пътят на успеха за Вас ?
- Работа, работа, работа…
 
Разкажете за предизвикателството на един пианист да свири с оркестър в различни страни ?
- Това настина е голямо предизвикателство. Аз лично трудно се отпускам в зала. За всеки един музикант е важно да се абстрахира от другите хора, но това не е лесно. Моята цел винаги е била да давам много повече от наслада за публиката. 
Когато имам концерт, най–много ме интересува роялът, който ме чака по средата на сцената, публиката, която е дошла и иска да ме чуе и магията, която очаквам да се получи. След аплодисментите настъпва миг на тишина, който показва, че магията съществува.
 
Колко време днес отделяте на ден за упражнения ?
- Всеки ден свиря по час.
 
Вие имате дългогодишен опит като концентриращ пианист и преподавател по света. Пътувате много. Какви са предизвикателствата, които срещнахте по пътя си на творец  и професор по пиано?
- За един преподавател е много важен опитът. Това мнение споделят и много мои колеги. С края на всяка учебна година чувствам как нараства опитът ми с моите студенти. Тази година имам студенти от Иран, Венецуела, Перу, Китай, Корея, Холандия, Италия. Най-важното е да се научат да дават всичко от себе си и да формират свой собствен специфичен стил. Важно е да подчертая, че всеки един човек е различен и към всеки един трябва различен подход. Един пианист трябва да задълбочи усещанията си, за да утвърди личността си. 
Сред студентите ми имаше и мои сънародници, които днес са също преподаватели в американски университети.  
За един концертиращ пианист е важно вътрешното усещане. Има музиканти, за които сцената е начин на живот, а за други страх. Всеки има свои лични правила преди концерт пред публика и те са различни.  
Както и всяка публика е едно ново предизвикателство.
 
В университетските среди коментират ли се разликите още между Източната или Западната школа ? 
- Това не е актуална тема днес. Границите са отворени. 
 
Какво търсите в музиката на нашето време? Какви са новите тенденции в клавирното изкуство ?
- Не само музика, необходимо е нестандартно мислене и нови търсения. Музика, която търси поезия, песен, която търси изпълнител…
Глен Гулд е сред най-ярките класически пианисти на XX век. Заради неговите техничност и ексцентричен характер мнозина го смятат за най-добрия изпълнител на пиесите на Йохан Себастиан Бах. Страхотно изпълнение, но то не може да ме шокира днес. Вече нищо не може да ни изненада като интерпретация.
Днес в един клавирен концерт не се търси само музика, необходимо е нестандартно мислене и нови идеи. Когато музиката е в контекста на друг сюжет, тя провокира зрителя. Така може да бъде открит един композитор и усещането да бъде по-дълбоко. 
 
В кои случаи сте готови на експеримент ?
- Готов съм за експеримент, затова свързвам музика, кино, балет. Доказателство е моята колекция от мултимедийни миниатюри.
 
Не се ли чувствате разпънат между един и друг вид изкуство ?
- По отношение на музиката - не. Трудно е да се смесват различни форми на изкуство,  но си струва.
 
Къде виждате днешното място в българската клавирна школа ?
- Аз се гордея, че съм възпитаник на българската клавирна школа. Имаме страхотни пианисти по света. Всяка година вече се организират „Българските концертни вечери в Ню Йорк“ в прочутия концертен комплекс „Карнеги Хол“ в Манхатън. Днес това е традиция да прозвучават на тази най-престижна сцена в САЩ – мечта за всеки музикант.
Последният концерт, на който участвах, беше посветен на 150 години на Скрябин и аз с гордост посочих, че съм българин.