В изложбата "В бялото петно на картината" авторката Василена Ганковска се обръща към собствения си художествен речник, съобщават от Plus 359 Gallery - домакин на събитието, чието откриване е на 22 ноември.
"Бялото петно като онази неуловима физическа точка, в която окото не успява да възприеме образа; като ментално състояние, което изкривява картината на реалността, криейки под повърхността си дълбоки страхове и травми, или в случая – като крехката точка на пречупване на погледа на художника, която неизменно оставя скрита мотивацията на избора при претворяването на заобикалящия свят",  казва културологът и куратор Владия Михайлова.
По думите й картините в изложбата на пръв поглед нямат обща тема, не изграждат разказ или теза. "Те са визуални фрагменти, абстрахирани архитектурни композиции от цветове и форми, напомнящи на познати места, представени на фона на отворена, лишена от конкретен контекст цветна основа. Индивидуалността на тези места няма значение, важно е времето, нетрайният характер на тяхното обитаване. Дали това са зали за покер, бунгала или други конструкции за кратковременен престой, е второстепенно; архитектурната среда е зона на преминаване, метафора за неизбежността на напускането и самотата. Границите на платното обикновено рамкират територията на картината, в случая обаче художничката ги нарушава. Създаденият от нея свят продължава развитието си в пространството чрез цветове, линии и форми като кротък личен манифест на базисната човешка необходимост от собствена опора, от основа, изградена от наблюдения, преживявания, памет, места на завръщане и индивидуален „цветови" код на разпознаване и споделяне", казва Владия Михайлова.
Василена Ганковска през годините проследява различни теми и ги превръща в поредици или серии от картини - паркове, фабрики, паметници, места за отдих, възраждащи се за нов живот социалистически хотели по Черноморието, панелни блокове, московски киносалони и др. Интересът ѝ е насочен към места, преминаващи през процеси на промяна, които остават встрани, загубват предишните си функции и необходимост или изменят вида и формата си в нови икономически и социални обстоятелства.  
/ДД