Психичното здраве  в контекста на училище, семейство, социални мрежи, приятелство и здравеопазване обсъждаха младежи днес в рамките на осмото издание на младежкия форум "Voice it: Мнение от значение" в НДК. Събитието се организира от младежка мрежа "Мегафон" и Национална мрежа за децата по повод годишнина от подписването на Конвенцията за правата на детето на ООН.
Целта на Voice it е да подчертае колко е важно да чуваме детския глас, да се даде възможност на децата да изразяват своето мнение по важните за тях въпроси и да участват в решаването на проблемите.
Младежите от програма "Мегафон" зададоха своите въпроси на поканените представители на отговорните институции и политици – д-р Александър Симидчиев, народен представител от "Демократична България" и заместник-председател  на Комисията по здравеопазването, Красимир Вълчев, депутат от ГЕРБ-СДС и председател на Комисията по образование и наука, Искрен Арабаджиев, народен представител от "Продължаваме Промяната" и заместник-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Сред темите, които интересуваха младите хора, бяха възпитанието, учебната програма и практическите умения, оценяването, отношението към хората от различни етноси, кибертормозът. 
Александър Симидчиев обясни, че според него трябва да дадеш на децата си избор, възможност да погледнат света от различни гледни точки. Когато създадеш усещане, че даваш възможността за избор и работиш заедно с децата, а не върху децата, мисля, че се получава добър ефект, смята той. Според него трябва децата да знаят поне един или два езика, защото всеки език е "прозорец към света". 
Най-добре е едно дете да следва мечтите си, задължението ни като родители е да ги подкрепим в максимална степен и те да изберат, смята и Красимир Вълчев. Прогнозите са, че вашето поколение ще сменяте не само работни места, а и поне две-три професии, затова трябва да бъдете подкрепени да имате максимално широка база умения, обясни Вълчев, който е и бивш министър на образованието. Той посочи, че в учебните програми са включени много неща и отбеляза, че нашата система е прекалено амбициозна в предоставянето на знания и по-малко амбициозна в предоставяне на практически умения. Той обясни, че оценяването има за цел да стимулира учениците. Няма нищо фатално, ако не влезете в набеденото за най-добро училище, няма нищо фатално, ако на един изпит не успеете, учете, за да бъдете знаещи и можещи, а не, за да имате оценки, посъветва децата Красимир Вълчев.
Искрен Арабаджиев отбеляза, че колкото повече си проверяваме знанията, толкова повече можем да оценим себе си къде се намираме. Той обясни, че ако се направи промяна по отношение на повече практически умения, трябва да се промени и начинът на изпитване.  
Според Красимир Вълчев нашата образователна система не създава неравенства, а по-скоро може би не успява да преодолява неравенствата, функция на външната среда.
Александър Симидчиев допълни, че училището е като да сложим важни неща в раницата си за едно пътуване, в което не знаем къде ще ходим. Ние дори не знаем какви професии ще има след 10 години, посочи той. Според него има сложен процес, в който училището, семейството, общността "пълнят раницата" с различни неща. Самата образователна система не създава сегрегация, смята и той.
Арабаджиев отбеляза, че ако вземем две деца от различен етнос и ги съберем от малки, те ще се разбират. Според него  освен предразсъдъците и стереотипите, самата неинформираност създава проблеми. Решението е по-често да си говорим и да събираме различните групи на едно място, смята той.
За кибертормоза Арабаджиев сподели опита си, тъй като, по думите му, се опитва да води публична дискусия, да информира какво е свършил и да получава обратна връзка. Той разказа, че трие нецензурните коментари, а ако види, че му пишат от "тролски" профил, го блокира. Оставям конструктивните и градивни коментари, включително и на тези, които не са съгласни с мен, но аргументират позицията си конструктивно и без обидни квалификации, обясни депутатът.
Според Симидчиев за кибертормоза не ни трябва толкова технологично, колкото социално решение. Как да направим така, че към това да има тежка нетърпимост в обществото, как може да създадем такова законодателство, което още в зародиш да спира подобни попълзновения, обясни той.  Александър Симидчиев отбеляза, че мобилните устройства предизвикват т.нар. дефицит на вниманието. Постоянният поток на огромно количество информация, лесно достъпна и различно интересна, създава неустойчивост на вниманието и тази неустойчивост в дългосрочен план не е полезна, коментира той. 
Красимир Вълчев се съгласи, че с технологични решения само частично може да се реши проблемът. Родителите и учителите сме партньори и, както подготвяме детето за опасностите от наркотиците, така трябва да го подготвим и за опасностите от кибертормоз в социалните мрежи, смята той. И Вълчев споделя мнението, че трябва да се изгради култура за дозирано ползване на информационни технологии.