Пророк Авдий, чието име означава "слуга на Господ", живял около 800 г. преди Христос и е един от 12-те така наречени малки пророци (т.е. с по-малки книги в Библията). Бил родом от град Сихем и възпитан в преданост към вярата на еврейския народ. Затова се възмущавал, че народът, начело с царското семейство, се увличал в идолопоклонство. По времето на цар Ахав и на сина му Охозия служил в царския двор, но напуснал службата и станал ученик на пророк Илия. Заради подкрепата си за вярата в единия Бог и за пророк Илия Авдий също получил дар на пророчество и учил народа на отеческата вяра. Кратката му пророческа книга се отличава с поетичен език и изобличения срещу отстъпниците от вярата. Починал в мир.
Мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и с достойнство умрял в мъки в 304 г. в град Кесария Кападокийска. Тогава било гонението, започнато от император Диоклетиан. Били прилагани различни способи на убеждаване на християните да се откажат от вярата си. Възрастният християнин Варлаам твърдо я отстоявал, но гонителите решили, че ще имат успех, ако съумеят да го убедят да стане вероотстъпник. Защото примерът на измяна към вярата от страна на един уважаван от всички старец можел да подейства на другите. Затова, като не успели да го принудят да се отрече от вярата, измислили да го направят неволен участник в идолослужението. Заставили го да държи над пламтящ жертвеник своята ръка, в която сложили тамян. Очаквали от болките мъченикът да изтърве неволно в огъня сложения в ръката му тамян и да могат да кажат, че е почел езическите богове. Но Варлаам бил човек с твърда воля и не изпуснал тамяна, макар ръката му да обгоряла. Така той вдъхнал твърдост у християните, макар скоро да издъхнал от жестоките изтезания.