Ако човек си мечтае за такава работа, която да съчетава финансово удовлетворение, престиж, властова позиция, оптимистична и ведра среда, то изборът може да е... директор в малко училище. Може градско, може и селско /даже е за предпочитане/. Системата на финансиране в образованието така обърна нещата, че ако не работиш, получаваш повече пари. Това, разбира се, е факт, който обикновено се пропуска от специалистите и анализаторите. От самите учители и директори пък съвсем, за министерството да не говорим. Всъщност цялата каша в образованието идва от самото министерство. Там явно никой не си прави труд да мисли и да се грижи за парите на данъкоплатците така, както би се тревожил за собствения си семеен бюджет. Със сбъркани/объркани правила надолу по звената нещата стават наистина странни до абсурдност.
В продължение на седмица в Русе специалисти обсъждаха прословутата формула, по която ще се разпределят милион и половина лева - малък процент от общата сума, която държавата /тоест, ние/ заделя за образованието на децата в общината. Заплатите и топлото са в друга сметка, не се броят тук. От една страна, държавата дава, но от друга - настойчиво препоръчва как да се харчат тези средства, като иначе заявява колко много свобода е дала на общините. Това става с постановление на Министерски съвет, което е напълно достъпно за всеки в интернет.
Още докато не са започнали да се разправят на кого по колко, директорите на всички училища трябва да получат
минимум по 27 000 лева за „условно-постоянни разходи“
Така е определила държавата, така се прави. Тези пари не зависят от нищо - нито дали имаш 30 ученици, нито дали са 3000. Ето ги хвръкнали 675 000 лева. Императивът носи само благини за пиар отделите на правителството и министерствата. Само с тази си крачка държавата вече е създала условие за дисбаланс в полза на малките селски/градски училища.
В Русе такъв дисбаланс между училищата съществува от години и не притеснява никого. На територията на града най-малкото училище е със 176 деца /“Братя Миладинови“/, а най-голямото с десет пъти повече - 1730 /“Васил Левски“/. Защо се допуска такова чудо, е неясно и никой от местната власт не може да даде смислен отговор.
Единствената промяна във формулата за финансиране настъпи тази година след тежки едноседмични битки в нарочно сформираната комисия. В състава й влизат представители на селско училище, на градско основно, гимназия, синдикалист и почти целият отдел „Образование“ в Общината. След силен натиск от страна на обществеността
за първи път бе въведен критерий за качеството на обучението
От всичките 1,6 милиона се разпределиха по-малко от 80 хил.лева. Критериите, по които комисията определи на кого по колко ще се даде, са ясни - държавните изпити след седми и след 12 клас. Единственото училище, което не участва в нито една от двете класации, е това в Хотанца, тъй като то е начално и за него няма обективен критерий - не изпраща нито седмокласници, нито абитуриенти.
Проблемът обаче е в това да се определи кой резултат се приема за отличен и кой за лош. Логично е, че в Регионалния инспекторат по образованието разполагат с данни за абсолютно всички оценки, точки и прочее данни за децата по училища и дори по ЕГН-та. Така се стига до решението да се вземе предвид средната обща оценка за общината на малките и големите матури и да се тегли чертата - който е над нея, е успешен, който е под - дърпа нивото на просветата надолу, затова няма място сред отличниците. 
Девет училища изплуваха: Математическата, Дойче шуле, Английската, „Любен Каравелов“, „Иван Вазов“, „Олимпи Панов“, Европейските езици, „Отец Паисий“ и училището в Николово. Останалите - не. Странното в цялата работа е, че министерството задължава да се дават с лека ръка повече от половин милион, а
се разрази война заради няма и 80 хиляди в полза на успехите
на училището.
Пак по тази формула остана непроменен процентът, който получават училищата, в които има въведено целодневно обучение на децата. Там хвръкнаха други 157 800 лева. Защо, след като самата държава по отделна сметка осигурява допълнително по 520 лева на дете?! Нека да кажем, че тя буквално налива пари в малките училища /защото големите не могат да си позволят целодневно обучение поради липса на място/ с покриване на храната, на транспорта, за слети и маломерни паралелки и всичко това вън от таблиците, целево.
Също както всяко училище получава по 25 лева на глава от класна стая за ремонт на сградата директно от държавата. Дали министър Клисарова не знае, че съществуват сгради на по 40 години и такива на по 160? Не е едно и също да поддържаш „Христо Ботев“ и „Тома Кърджиев“, но за чиновниците такава разлика не съществува. Те дори явно не помнят, че на Училището за европейски езици вече отпускаха 1 милион за физкултурен салон.
Според същото постановление на Министерския съвет единният разходен стандарт за един ученик в община Русе е 1315 лева. Обаче има таблица, която би трябвало да вълнува всеки гражданин на общината, тъй като посочва къде колко струва обучението на едно дете.
Най-скъпо ни излиза просветата в Хотанца - 2818 лева на ученик
Редовете продължават в низходяща посока с „Отец Паисий“ /1965 лв./, училището в Тетово /1971 лв./ в Долапите /1911 лв./, „Братя Миладинови“ /1908 лв./ и т.н. В дъното, най на сметка за данъкоплатците, е в „Иван Вазов“ /1345 лв./, Европейските езици /1350 лв./ и „Христо Ботев“ /1365 лв./.
Такава таблица има, но й липсва графата за успеха. И по-добре, защото ще стане много неудобно да се види, че срещу инвестициите не получаваме очаквания резултат. В системата на просветата се налага принципът, че колкото повече не работиш, толкова повече пари ще вземеш. Абсурдно? - не, напълно законно при това. За децата, на които стремежът към знания не им е основен приоритет, същото министерство отпуска допълнителни средства за работа с изоставащи ученици. Това е по Националната програма „С грижа за всеки ученик“, която има два компонента - за отличници и за двойкаджии. Парите са еднакви, но не е едно и също да подготвяш за национална олимпиада и да работиш за по-доброто усвояване на българския език например. Всъщност
схемата за двойкаджиите е прекрасен начин да получаваш пари
като се стремиш да постигаш по-ниски резултати.
Ако детето Кирчо не вдява нищо от уравненията с едно неизвестно, учителката му Димитрова ще получи пари, с които тя ще бъде стимулирана да поработи допълнително с момченцето. При положение, че въпросният Кирчо дръпне много в науките, на следващата година Димитрова няма да получи нищо, защото вече ще си е свършила работата. Пита се от какъв зор учителката да се напъва, след като няма никакъв интерес от успеха на Кирчо? Ами няма да се старае толкова и догодина пак ще обясни колко е трудно да се работи с малцинствените групи и как им е лесно на колегите с „хубавия материал“.
А „хубавият материал“ изисква неимоверно много усилия от страна на учителите, разходи за командировки /олимпиадите са често в други градове и държави/, материали, допълнителни лектори и прочее. И защо? Заради едни медали и грамоти, които отварят широко вратите на световното образование за тези деца.
Държавата налива пари и в програми, на които целта е да задържат или върнат децата в училището. Каква е причината да не се спазва законът, в който пише: „Чл. 7. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.“ Не е ли възможно да се контролира тази работа и да се налагат санкции, вместо да се дават грешни пари в нови /евро/проекти. В същия закон това задължение за контрол е вменено на общините.
При това щедро раздаване на пари в образованието, е малко странно, че
в много от училищата се събират пари от родителите
Най-често за охрана и за да е съвсем законно, тези пари минават през настоятелствата. За всеки е ясно, че това е обикновена спекулация с най-важното за родителите - сигурността за живота и здравето на децата им. Ако им се каже, че трябват нови епруветки и колби за кабинета по химия, едва ли ще се навият семействата да дават масово по 2 лева на месец. Средно охраната на едно училище струва по 1000 лева на месец. С бюджет от средно 700 000 на година явно не е възможно да се изпълни основното задължение по закон „да опазват живота и здравето на децата“. И тази схема е на принципа „ако мине“ и след като минава, няма лошо училището да спести от бюджета си, като натовари родителите напълно незаконно.
Когато става дума за пари, разговорът винаги е груб. В този смисъл идва въпросът какво става с остатъците от средства, непохарчени през годината. Държавата е дала възможност за преходен остатък и една част от сумата се прехвърля автоматично към следващата година, без да се взема предвид при новия бюджет. Общото правило е директорите да правят, да струват, но до края на годината да си похарчат парите. Какво си купуват? - всичко. Миналата година бе наложено
ограничението това да не са автомобили и луксозни телефони
Но нищо не пречи колективът да се почерпи и да си раздаде премии. Директорите на училища и детски градини в Русе, а и не само тук, по същото неписано правило всяка година си пишат едни суми над заплатите. Те обаче са пълна тайна за обществото. Никой не ги пита за нищо, а така, между другото, се харчат нашите пари.
Когато следващия път в новинарските емисии се появи синдикалистката Янка Такева и настоява за повече пари в образованието, вероятно не е нужно да въздъхваме с тревога и да се ядосваме на бедната си държава. Пари има, действайте!