Ливанският парламент отново не избра президент на страната
Парламентът е разделен на два лагера - на кандидата Мишел Моауад и на управляващата проиранска партия "Хизбула", която е против избирането на Моауад. Нито една от двете формирани коалиции не може да вземе надмощие в законодателния орган.
Моауад е син на бившия президент Рене Моауад, който беше убит през 1989 г. и е считан от мнозина за близък до Вашингтон.
На последния вот Мишел Моауад получи подкрепа от едва 43-ма депутати - далеч от необходимите 86 за избиране на първи тур или 65-те гласа, които се изискват на втори тур.
Генералният секретар на "Хизбула" шейх Хасан Насралла обяви, че новият президент трябва да не е подвластен на САЩ и да "гарантира съпротивата", която неговата партия, разполагаща и с въоръжено крило, олицетворява.
"Тотално патова ситуация", заяви пред АФП депутатът Марк Дау, станал известен с участието си в протестните действия през 2019 г. Той обвини "Хизбула" и техните съюзници, че блокират избора. "Те гласуват с празни бюлетини на първия тур, след което възпрепятстват втория вот като напускат залата. Няма да имаме президент през тази година", каза още той.
Али Хасан Халил от шиитското движение "Амал", което е в "Коалиция 8 март" заедно с "Хизбула", защити действията на тяхното обединение и изтъкна, че няма как да се избере държавен глава без споразумение между ливанските депутати. "Коалиция 8 март" до момента не е издигнала свой кандидат за поста, а следващото парламентарно заседание ще се проведе на 24 ноември.
Президентът на Ливан Мишел Аун приключи шестгодишния си мандат на 31 октомври. Процесът по избиране на негов приемник ще отнеме месеци заради политическите противоборства, подобни на тези при избирането на Аун през 2016 г. след 29 месеца без държавен глава.
Съгласно религиозния принцип, на които се основава системата за подялба на властта в Ливан, президентът на страната е християнин-маронит.
От три години Ливан е разтърсван от тежка икономически кризи и населението страда от невиждано досега обедняване. От 1 ноември страната има временно правителство, което има ограничени правомощия и не може да взима истински важни решения.