Статия в новия брой на списание „Българска наука“, озаглавена "Ще започнем ли да мучим", проследява склонността на съвременните хора да говорят и пишат, като съкращават звукове и букви или цели думи.
Учените наричат тази тенденция "закон за езиковата икономия". 
В статията са дадени примери за езикова икономия от съвременния български език – навикът да говорим небрежно, да пестим силите си, докато разговаряме или пишем. Няма ли в крайна сметка да дойде момент, в който хората напълно ще се откажат да говорят и ще започнат да „мучат“, питат авторите на статията. 
През 1960 г. френският езиковед структуралист Андре Мартине издава своя ключов труд „Увод в общото езикознание“. В тази книга, както и в по-късната „Принцип на икономията при фонетичните промени“ от 1963 г., той разсъждава над доста широк кръг от научни въпроси, като част от тях касаят и звуковете в езика.
Макар да не е първият и единствен, който работи над тези проблеми, френският езиковед Андре Мартине остава в историята на езикознанието като човека, формулирал закона за езиковата икономия, по-известен като „закон на Мартине“. Специалистът отбелязва, че има логични причини хората да променят и изпускат звукове, докато общуват. Те са свързани с човешката анатомия и психика. Докато говорят, всички хора – включително добре образованите – несъзнателно се стремят да движат устните и езика си по-малко и да изричат думите за по-кратко време.
"И докато Мартине работи над звуковете (т.е. над фонологията), учените след него прилагат същия принцип, за да обяснят още много случаи, в които нещо се изпуска по време на говорене или писане. „Общувайки, ние пропускаме не само звукове (например „к‘во“ вместо „какво“), но често съкращаваме, сливаме или заместваме цели думи и дори словосъчетания. Помислете как наричате пералната машина. Просто „перална“. А маршрутното такси? „Маршрутка“. А каква дума използвате, за да си спестите дългия израз „пациенти, които наскоро са се заразили“ с някаква болест? Точно така – „новозаразени“. Ето и едно заглавие от интернет: „Ръст на новозаразените, двама починали с КОВИД-19 за последните 24 часа“ (Bgonair, 09.07.2022). Сега си представете същото заглавие, но с целия дълъг израз, който авторът си е „спестил“", дават примери в статията в сп. "Българска наука".
И отбелязват, че някои специалисти наричат това "интелектуализация на езика", при която – често именно чрез съкращения, чрез пропускане – човекът изразява все по-точно своята интелектуална дейност, като в изречението „Тук не се влиза със закуски“, където е пропуснат подлогът.
Но има и дразнещи примери, като фонетичните прояви на закона на Мартине: когато говорещите изпускат звукове: т‘ва, ви‘шис‘, мат‘риал, ‘начи, ‘щото т.н. Въпреки че дразнят слуха, те също са ясни, разбираеми за слушащия, т.е. не водят до изчезване на смисъла, макар че не са общоприети, не са книжовни, не са „правилни“ и предизвикват възмущението ни, се казва в статията.
Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия брой 159 на списанието.