Четири ябълки на раздора
Преди по-малко от месец френският президент Еманюел Макрон беше първият чуждестранен лидер, който се срещна с новия италиански премиер Джорджа Мелони. Това не беше истинска официална двустранна среща, а просто Макрон използва повода на участието си на международна конференция за мир в Рим, за да се види с Мелони, която ден преди това бе положила клетва като премиер на Италия. Срещата между двамата не се състоя дори в Двореца Киджи (сградата на италианския министерски съвет), а в хотел „Мелия”. От канцеларията на Мелони казаха, че разговорът между двамата лидери е бил сърдечен и ползотворен.  А Макрон аргументира решението си да се види с Мелони с това, че става дума за лидер на съседна на Франция държава и добави: „Като европейци, като съседни страни, като приятелски народи с Италия трябва да продължим работата, която сме започнали. Да постигнем успех заедно чрез диалог и амбиция. Дължим го на нашите млади поколения и на нашите народи”. В Италия възприеха тази среща като доказателство, че не са се потвърдили прогнозите, че ако Мелони стане премиер, Италия ще бъде изолирана в ЕС. А във Франция визитата породи критики по адрес на Макрон. Левицата го упрекна, че се е срещнал с премиер от една партия, която френски медии и до днес описват като постфашистка, въпреки че тя самата не се дефинира като такава. А крайната десница, най-голямата опозиционна сила в долната камара на френския парламент, съзря в срещата на Макрон с Мелони непоследователност от страна на Макрон, който критикува френските крайнодесни, но се среща с италианските крайнодесни. 
Броени дни по-късно отношенията между Италия и Франция се обтегнаха, сякаш сърдечната и ползотворна среща между Мелони и Макрон, на която те са обсъждали общите предизвикателства, пред които са изправени двете им страни, изобщо не се беше състояла. Повод за този разрив стана миграционният въпрос. А фактът, че именно той стана причина за обтягане на отношенията между две основополжнички на европейската общност, показва, че ако не се намери трайно решение на този проблем, то ескалация на напрежението може да има не само по оста Рим-Париж, но и по разнородни направления не само в ЕС, но и между ЕС и страни, които не са част от блока.
Разривът между Рим и Париж бе предизвестен всъщност още в деня след срещата на Мелони с Макрон, от първите действия на новия италиански вътрешен министър Матео Пиантедози, който беше част от екипа на крайнодесния италиански лидер Матео Салвини, по времето когато той беше вътрешен министър на Италия и беше възприел твърд курс спрямо корабите на неправителствени организации, спасяващи мигранти в Средиземно море. Още на 24 октомври Пиантедози предупреди компетентните италиански органи, че обмисля да забрани достъпа до италиански води на кораби с мигранти на неправителствени организации. Това предупреждение не бе отправено случайно, а дойде в момент, в който четири кораба на неправителствени организации се намираха близо до италианските териториални води и се превърнаха в ябълка на раздора първо в самата Италия, а после и между Италия и Франция.   
Четирите ябълки на раздора бяха  „Хюманити 1” ( на германската НПО  „Ес О Ес Хюманити”, плаващ под германски флаг, с 179 мигранти на борда), „Оушън Вайкинг” ( на НПО „Ес О Ес Медитеране”, работеща съвместно с Международния комитет на Червения кръст, плаващ под норвежки флаг, с 234 мигранти на борда), „Гео Баренц” (на НПО „Лекари без граници”, плаващ под норвежки флаг, с 572 мигранти на борда) и „Райз Абав” (на германската НПО „Мишън Лайфлайн”, плаващ под германски флаг,  с 93 мигранти на борда). Когато след седмици в открито море и заради влошаване на метеорологичните условия тези кораби поискаха Италия да осигури безопасно пристанище, на което те да свалят спасените от тях мигранти, италианският вътрешен министър адресира ноти до правителствата на Германия и Норвегия, в които ги уведомяваше каква е позицията на Италия по отношение на корабите на неправителствени организации, спасяващи мигранти в Средиземно море. Според Пиантедози корабите на неправителствените организации са като острови на страните, под чийто флаг плават. В случая четирите кораба са като територии на Германия и Норвегия насред Средиземно море и следователно тези страни трябва да се погрижат за тях. Пак според Пиантедози неправителствените организации нарушават италианските и европейските правила, тъй като действат на своя глава, без да предупреждават властите на най-близките държави какви спасителни операции предприемат, а после именно от тези най-близки държави се очаква да приемат корабите на тези организации. Премиерът Мелони също заяви, че страните, под чието знаме плават корабите, са отговорни за спасените мигранти.  Отговорът от Германия и Норвегия не закъсня. Той беше по-мек от Германия, която все пак е част от един блок с Италия, в който са в сила редица общи европейски политики и в който важни решения се взимат с единодушен вот, и по-твърд от Норвегия, която не влиза в ЕС и не е ограничена следователно от общите европейски правила. Германското външно министерство призова Италия да приеме корабите с мигранти, прекарали дни наред в тежки условия в морето и на борда на които се разпространяваха и заболявания, съобщи Асошиейтед прес. Норвегия  чрез посланика си в Рим Йохан Вибе акцентира, че не отговаря за хора, спасени от частни кораби, плаващи под норвежки флаг и припомни, че отговорността е на страните, отговарящи за зоната в морето, в която са били спасени мигрантите, както и на други страни, граничещи с тази зона, предаде Ройтерс. Така Норвегия препрати топката на Рим, но негласно намекна, че би трябвало и съседна Франция да се намеси. Тогава френският външен министър Жералд Дарманен побърза да прикани Италия да осигури пристанище на корабите с мигранти и каза, че Франция заедно с Германия имат готовност да приемат мигранти от един от корабите – „Оушън Вайкинг”, който е на неправителствена организация, разполагаща с централа във френския град Марсилия, предаде Франс прес. Дарманен не уточни какво би направила Франция по отношение на мигрантите от останалите три кораба. През цялото време Дарманен говореше, че „италианските приятели трябва да се придържат към ясно формулираните от международното право разпоредби, а именно когато един кораб иска да акостира с хора, претърпели крушение и спасени в морето, то най-близкото и най-сигурното пристанище трябва да го приеме, като в случая това е Италия”. Дарманен отчете, че „италианските приятели” не могат сами да носят бремето на това задължение и увери, че заедно с „германските приятели” Франция ще приеме част от мигрантите, по-точно част от жените и децата. 
И докато течеше това прехвърляне на топката, някои от корабите навлязоха сами в италианските води заради влошено време и се насочиха към италиански пристанища. Така се стигна до междуведомствено разпореждане от страна на италианското правителство, съгласно което два от корабите – „Хюманити 1” и „Гео Баренц” - получиха разрешение да акостират в Катания, на остров Сицилия, но само за да бъдат свалени от тях жените, децата, болните и други уязвими хора. На борда на кораба започнаха инспекции, в които участваха и медици. В резултат от тях от единия от кораб бяха свалени 144 мигранти, а 35 мъже, пътуващи сами, не получиха разрешение да слязат, а от другия кораб бяха свалени 358 мигранти, а 217 оставени на борда.  Последваха призиви от ЕС и от върховния комисариат на ООН за бежанците всички мигранти да бъдат свалени. В Италия левицата и Италианската католическа църква се обявиха срещу този селективен подход. Дори коалиционният партньор на Мелони в правителството – Силвио Берлускони, лидер на „Форца Италия”,  намекна, че би свалил всички мигранти, съобщи в. „Кориере дела сера”. Неправителствените организации, спасяващи мигранти, изразиха неразбиране и възмущение. А лекари, участвали в селекцията на борда на корабите, и бордни лекари, пожелали да запазят анонимност, казаха, че за първи път се срамуват от професията си. Едните, защото е трябвало да селектират кой има и кой няма право право да бъде свален на безопасно пристанище, а другите, защото са се погрижили така добре за някои мигранти на корабите, които не са се разболели и които именно защото са били в добро здраве, не получиха разрешение да слязат в Катания. 
Паралелно с това Италия разреши на трети кораб – „Райз абав”, да свали всички мигранти в пристанището Реджо Калабрия, защото прецени, че всички попадат в уязвимата категория. А на корабите „Хюманити 1” и „Гео Баренц” разпореди да се оттеглят от италиански териториални води. Капитаните на корабите обаче отказаха да се подчинят, докато всички мигранти не бъдат свалени, както го изисква международното право. Тогава на корабите се качиха за втори път здравни екипи и всички мигранти, останали там, в крайна сметка бяха свалени и приети в специализирани за мигранти центрове във вторник вечерта. Това на пръв поглед изглеждаше като обрат на 180 градуса от страна на Италия и оставяше впечатлението, че правителството на Мелони се огъва по важен въпрос заради международния натиск, но в крайна сметка, се оказа, че решението за сваляне на последните останали на борда на корабите мигранти, е  било  взето от местните здравни власти, без да бъде съгласувано с правителството и самата Мелони го определи като странно, особено аргументите на местните здравни власти, че „забравените на корабите” мигранти са били свалени заради риск за тяхното психологическо състояние.
Четвъртият кораб „Оушън Вайкинг” през това време остана да чака в района на Италия. Тогава в италиански медии се появиха информации,че френското вътрешно министерство е изразило готовност да приеме кораба.  Официално опровержение не последва часове наред. И от канцеларията на Мелони казаха, че тя благодари на Франция, че е решила да приеме кораба. А външният министър на Италия Антония Таяни, който също тези дни се намеси в миграционната полемика, опитвайки се да обясни на Европа новия миграционен курс на Италия, също заяви, че френският президент Макрон е решил да отвори пристанището Марсилия за кораба, припомня Франс прес. Чак тогава дойдоха първи официални възражения от страна Париж, възприел, изказванията на Мелони и на Таяни, като израз на победа в битката за съдбата на мигрантите от „Оушън Вайкинг”.  Говорителят на френското правителство Оливие Веран каза, че все още се водят дискусии относно кораба и добави, че Рим трябва да изпълнява ролята си и да спазва европейските ангажименти. Той определи като неприемливо поведение отказа на Италия да допусне кораба да акостира в италианско пристанище и каза, че това противоречи на европейските правила, които са изключително ясни и които са били приети и от италианците, като тук Веран припомни и, че италианците са първите бенефициенти на механизма за европейска финансова солидарност,  предаде Франс прес. Това бе възприето в Италия като френски упрек към Рим, че когато става дума за финансова солидарност Италия е на първа линия, но когато става дума за солидарност в ЕС по друг въпрос, Италия не откликва. Някои италианци дори възприеха думите на Веран като намек, че кранчето на европейската финансова солидарност за Рим може и да пресъхне, ако Рим не се показва солидарен по миграционните въпроси. 
И докато Париж и Рим продължиха да спорят за съдбата на „Оушън Вайкинг”, организацията, на която е кораба, отправи официално искане към Франция да осигури сигурно пристанище за плавателния съд. А кметът на Марсилия  Беноа Паян заяви, че за града ще бъде чест да приеме мигрантите. Ръководителят на френския остров Корсика Жил Симеони също каза, че е готов да приеме кораба. Оливие Веран увери, че „никой няма да остави този кораб с мигранти да бъде изложен на какъвто и да е риск”.  А премиерката на Франция Елизабет Борн само изрази съжаление, че Италия не е спазила международното право.
И докато Париж все още обмисляше как да постъпи, Европейската комисия призова  мигрантите да бъдат свалени незабавно в най-сигурното близко пристанище, но без да говори за „италианско пристанище”. „Ситуацията на борда на кораба достигна едно критично ниво и трябва да бъде разрешена спешно, за да се избегне човешка трагедия”, се казваше в изявление на ЕК. „Законното задължение да се спасява човешкия живот в морето е ясно и недвусмислено, каквито и да са обстоятелствата, които са довели хората до това да се озоват в ситуация на бедствие”, припомни ЕК, без обаче да уточнява до кого адресира това становище. Подобен призив без конкретен адресат имаше и от Фолкер Тюрк, върховният комисар на ООН  за човешките права. „Мигрантите имат нужда от нашата безусловна подкрепа, човечността изисква това”, заяви той.
Така се стигна до обявеното на 10 ноември решение от Париж. „По искане на президента на Франция, като изключение, ние ще приемем този кораб, предвид това, че  италианските власти го принудиха да чака 15 дни в морето”, заяви тогава френският вътрешен министър Жералд Дарманен. Той разкритикува неразбираемия и противоречащ на международното право избор на италианските власти да откажат да отворят пристанищата си за кораба. Дарманен поясни, че решението на Париж да приеме кораба е въпрос на хуманност. Той не скри гнева на Париж от развоя на събитията. „Ще трябва оттук нататък да можем да организираме нещата по различен начин, за да не може едновременно Италия да се възползва от европейската солидарност, а  същевременно да е егоистична по въпроса за бежанците, по-специално децата бежанци, които идват край нейните пристанища”, заяви Дарманен, предаде Франс прес. И същия ден в знак на протест Франция реши да суспендира незабавно приема на 3500 мигранти, намиращи се сега в Италия, които по силата на споразумение за пренастаняване, прието през юни, трябваше да бъдат прехвърлени на френска територия.  Париж освен това призова и други страни по споразумението за пренастаняване на мигрантите да спрат да се придържат към него, най-вече Германия, предаде АНСА. Франция предупреди и, че решението на Италия относно „Оушън Вайкинг” ще има последствия  и върху други аспекти от двустранните отношения. 
В отговор на френската реакция, формулирана от Дарманен, държавният секретар в канцеларията на премиера Мелони -  Джованбатиста Фацолари, каза, че: „Изявлението на френския министър Дарманен създава много лош имидж на Франция и със сигурност не на Италия.  Те (властите в Париж) призоват да не се спазват пренастаняванията на мигранти, но Франция тази година е приела само 38 мигранти съгласно договора за пренастаняване”, припомни той. „И което е най-важно, Париж казва, че Италия трябва да приема ситуация, в която има незаконност и да приема без всякаква причина всички кораби на неправителствени организации, които пристигат, защото Франция не може да ги приеме”, добави той, цитиран от АНСА. Сходно бе мнението и на италианския вътрешен министър Таяни. „Това, което ние не разбираме, е причината, поради която Италия трябва да приема с добра воля, това което другите не са склонни да приемат”, каза той. Таяни определи като напълно неприемливо решението на Франция да преустанови работата по споразумението за пренастаняване на мигрантите. „Тази година близо 90 000 мигранти бяха докарани с кораби в Италия. Тринадесет европейски страни се ангажираха да приемат общо 8000 души. Досега общо 117 души са били приети от тях, от които само 38 е приела Франция”, поясни Пиантедози. Той разкритикува и желанието да се наложи принципа, че Италия е единственото възможно място, на което да пристигат незаконните мигранти.  „Страните, в които пристигат незаконните мигранти, не могат да носят сами изключителната отговорност за управлението на миграционните потоци”, подчерта той.
А през това време италианската левица разкритикува решението на правителството на Мелони да се конфронтира с партньорите в ЕС, само за да спечели няколко процентни пункта в социологическите допитвания и припомни, че всичко това ще навреди на италианските интереси в бъдеще. „Италия ще трябва да договаря съюзи в Европа, за да постига резултати по такива въпроси като реформиране на европейския пакт за стабилност или във връзка с европейските фондове за безработицата и енергийната сигурност”, припомни депутатката Лия Куартапеле,  отговаряща за европейските въпроси в Демократическата партия на Италия, цитирана от АНСА. 
В самата Франция решението на Париж да приеме кораб на хуманитарна организация, спасяващ мигранти в Средиземно море – нещо, което се случва за първи път - бе приветствано от левицата, защото илюстрирало ценностите, които брани Франция.  Но крайната десница определи това решение като „драматичен сигнал за разхлабване на курса”. „С това решение Еманюел Макрон не може  повече да накара никой да вярва, че той иска да сложи край на масовата и разюздана имиграция”, коментира лидерка на парламентарната група на крайнодясната партия „Национален сбор” Марин Льо Пен. Която същевременно определи позицията на Мелони по миграционния спор като последователна. А пожелал да запази анонимност източник от Париж нарече решението на Франция да приеме „Оушън Вайкинг”  „политически прецедент”. „Дали сега хуманитарните кораби няма като рефлекс да се насочват към Франция, когато Италия затвори пристанищата си”, каза той, цитиран от Франс прес. „Френското решение е необходимо и добре дошло, защото позволява да се спаси живота на хората, но за нещастие ще има и други „Оушън Вайкинг. Европа трябва да засили още повече натиска над италианското правителство, за да го принуди да спазва ангажиментите”, каза пък Делфин Руйо, ръководителка на френската асоциация, занимаваща се миграционните въпроси „Франция -  земя на убежище”.
На този напрегнат фон „Оушън Вайкинг” акостира на военното пристанище в Тулон, в Южна Франция, след като преди това бе свалил четирима болни мигранти в Корсика.  В Тулон 44 непридружавани непълнолетни мигранти бяха отведени към специализиран център. Останалите 189 мигранти, сред които 24 жени и 13 непълнолетни, бяха изпратени в обособен специално за целта център в Йер, на полуостров Жиан. Там бившо ваканционно селище бе обявено от френските власти за „международна зона за изчакване”. Тя бе специално създадена, за да не се смята, че мигрантите са на френска територия. На мигрантите не е позволено да излизат оттам и сега е в ход оценка на молбите им за предоставяне на убежище. Те са подложени и на медицински преглед, както и на проверка във връзка със сигурността. Тази съдба, отредена на мигрантите, възмути правозащитници във Франция. В съвместна декларация няколко организации, сред които Националната асоциация за подпомагане на чужденците по границите, Лигата за човешките права и Синдикатът на адвокатите във Франция осъдиха създаването на „международната зона за изчакване” и заявиха, че мигрантите са били лишени от свобода по този начин.
Френските власти поясниха още при приемането на „Оушън Вайкинг”, че от настанените в специалната зона мигранти, 175 ще напуснат Франция по посока на Германия, България, Румъния, Люксембург, Хърватия,  Литва, Малта, Португалия, Ирландия, Финландия, а също и Норвегия, предаде Франс прес.  А онези мигранти, които остават в зоната във Франция и чиито молби за бежански статут, не бъдат одобрени, ще бъдат върнати към страните им на произход. Вчера стана ясно, че досега молбите на 44 такива мигранти са били отхвърлени от компетентните френски органи и веднага щом здравето им се стабилизира, те ще бъдат експулсирани, съобщиха в. „Фигаро” и „Бе Еф Ем Те Ве”, като се позоваха на френския вътрешен министър.
Основните оратори в миграционния спор
Както вече се видя президентът на Франция Макрон остави на Оливие Веран,  Жералд Дарманен и на премиерката Елизабет Борн да правят изявленията във връзка със създалата се миграционна криза.  Но в разговори със свои близки сътрудници Макрон е заявил, че е разочарован от действията на правителството на Мелони, най-вече от това, че Италия е побързала да обяви, че Франция ще приеме „Оушън Вайкиг”, преди Франция изобщо официално да е съобщавала за подобно разрешение, написа италианският в. „Република”. Според италианския в. „Стампа” Макрон дори е казал на свои приближени, че дипломатическите въпроси не могат да се управляват по този начин. 
От италианска страна Мелони повери първо на вътрешния министър Пиантедози и външния министър Таяни мисията да бранят новия курс на правителството й по миграционния въпрос. И двамата казаха, че Италия иска от неправителствените организации, спасяващи мигранти, да спазват правилата. Те подчертаха, че Италия иска и да отправи послание към Европа, че миграционният въпрос се нуждае от решение.  Според Таяни твърдата линия на Италия по миграционния въпрос е послание, призоваващо останалите страни от ЕС да изиграят роля.  Селективният подход, който Италия приложи спрямо корабите с мигранти, акостирали в Катания, също е била сигнал, поясни още Таяни. Той добави, че Рим също така иска споразумение с останалите от ЕС, за да се установи на базата на населението на всяка страна, как да бъдат разпределени мигрантите, получили право на убежище. В интервю за „Кориере дела сера” Таяни подчерта, че Италия като цяло иска по-решителни действия от страна на Европа по миграционния въпрос и описа френската реакция на действията на Италия като несъразмерна. „Искаме по-силни европейски действия, защото седемте хиляди километри италианско крайбрежие са южната граница на Европа”, заяви той. „Не Италия, а Европа трябва да изготви план”, добави той. „Нужно е споделено решение за пренастаняването на мигрантите”, подчерта Таяни. Той обеща, че най-открито и решително Италия ще поставя въпроса за миграцията на европейско ниво, защото това е проблем, който продължава от години и трябва да бъде разрешен. „И Италия ще поставя въпроса за това в кое споразумение се казва, че италианските пристанища са тези, на които трябва да бъдат сваляни всички мигранти. Струва ми се, че не съществува такова споразумение”, заяви Таяни. Според него е нужен един „План Маршал” на ЕС за Африка, откъдето потеглят мигрантите. Както и споразумения с Либия, Тунис, Мароко, Нигер и други страни от Сахел.  Той припомни, че през 2050 г. в Африка ще живеят почти три милиарда души и ако нищо не се направи за просперитета на този регион, то миграцията оттам ще продължава. А Африка се нуждае от решения на много проблеми, сред които болести, бедност, войни, тероризъм, климатични промени, припомни Таяни.  Пред „Кориере дела сера”  той отрече Италия да е изолирана сега заради действията на правителството на Мелони спрямо четирите кораба с мигранти. „Германия и Люксембург спазват договорите, като нас. Солидарни са с нас и Гърция, Малта и Кипър, с чиито министри на вътрешните работи подписахме съвместна декларация, защото имаме един и същ проблем”, припомни той. В тази обща декларация, спомената от Таяни, четиримата вътрешни министри казаха, че Италия, Малта, Кипър и Гърция в качеството им на страни, в които мигрантите стъпват първо в ЕС, се озовават в позиция да носят най-трудното бреме в управлението на миграционните потоци в Средиземно море при пълно спазване на международните задължения и на правилата на ЕС. Четиримата министри критикуваха идеята, че страните, в които първо влизат мигрантите, трябва да бъдат единствените възможни места в Европа, на които да бъдат сваляни незаконните мигранти, спасени в морето. Те изтъкнаха, че корабите на неправителствените организации действат в пълна автономия по отношение на компетентните държавни власти и настояха всяка страна, която разрешава под неин флаг да плава хуманитарен кораб, да изпълнява ефективно юрисдикцията си и контрола на този кораб, предаде Франс прес. 
Паралелно с Таяни италианският вътрешен министър Пиантедози  също заговори за план за Северна Африка, благодарение на който ще бъде спрян трафикът на мигранти оттам. Той заяви, че Италия ще предложи план на европейските си партньори в тази насока, предаде АНСА.
А междувременно  Испания, Нидерландия, Испания, а също и Германия казаха, че ще продължат да прилагат миграционния механизъм на солидарност, договорен през юни, въпреки призивите на Франция да не го правят.  Но Германия обаче добави, че ще продължи да го прилага, докато Италия изпълнява своите отговорности по приемането на мигрантите, спасени в морето, допълва италианската медия Скай Ти Джи 24. А посланикът на Германия в Рим Виктор Елблинг заяви, че Италия е направила много по въпроса за миграцията, но тя не е единствената в ЕС. Той каза, че в периода януари – септември 2022 г. 154 385 души са поискали убежище в Германия, 110 055 – във Франция, а само 48 935  - в Италия. Спрямо броя на населението това възлиза на 0,186 процента спрямо германското население, 0,163 процента спрямо френското население и 0,083 процента спрямо италианското население.
А още на 9 ноември Франс прес пък цитира неназован  френски източник, който заяви, че „Франция си дава сметка за трудностите, които изпитват страните, в които първо пристигат мигрантите. Но сега нещата се промениха.  Днес има повече страни, които са в ситуацията на страни на първа линия”, каза източникът и посочи като пример Литва, приела беларуски бежанци, и Полша, приела украински бежанци. 
На 11 ноември премиерът на Италия Мелони даде пространна пресконференция, на която в продължение на над 10 минути говори именно за спора с Франция относно „Оушън Вайкинг”. Тя определи френската реакция като агресивна, неразбираема и неоправдана и каза, че е била потресена от нея. Мелони припомни, че реакцията е дошла, когато Франция е трябвало за първи път да приеме хуманитарен кораб с 234 мигранти, докато през настоящата година Италия е приела близо 90 000 мигранти, спасени в Средиземно море.  Мелони допълни, че докато Франция е обвинявала Италия в липса на солидарност заради 234-те мигранти от „Оушън Вайкинг”, то италианската брегова охрана е спасила други 600 бедстващи мигранти. Мелони подчерта, че всички хуманитарни кораби досега се насочват към Италия, но добави, че това не може повече да продължава и че тя е била избрана от италианците с мандат да промени тази ситуация.  Никъде в никакво споразумение не пише, че Италия трябва да приеме всички мигранти, открити в Средиземно море, заяви Мелони. И отхвърли и твърденията на Париж, че Италия е безотговорна по миграционния въпрос. Тя припомни, че според миграционния пакт, сключен през юни,  до края на годината 8000 мигранти трябва да бъдат пренастанени от  Италия и други страни на първа линия на миграционните потоци в други държави. Досега само 117 мигранти са били пренастанени, от които 38 мигранти само са били пренастанени във Франция, каза Мелони, потвърждавайки и думите на Таяни отпреди няколко дни. Мелони настоя за единен европейски отговор по въпроса за миграцията, подобно на този на споразумението на ЕС с Турция, според което на Турция бяха дадени милиарди евро, за да спира миграцията от изток. Пред журналистите Мелони сподели и, че онова, което я е потресло във връзка с „Оушън Вайкинг”, е било, че веднага Франция е намерила други страни, на които да прехвърли част от мигрантите. Конкретно Мелони визира готовността на Германия да помогне на Франция и намекна, че подобна готовност и бързина спрямо Италия не е била проявявана. В тази връзка тя каза, че в ЕС трябва да се уточни, че всички страни членки имат еднакви права, визирайки че едно от тези права е да се оказва бързо подкрепа, както Германия е оказала сега на Франция. А относно призивите, дошли от Париж за изолация на Италия, Мелони поясни, че това няма да е интелигентно сега, предвид предизвикателствата, пред които е изправен ЕС. Според нея изолирането не решава миграционния процес. „Трафикантите на мигранти, трябва да бъдат тези, които да бъдат изолирани”, каза тя. Мелони подчерта, че е очевидно, че Италия повече не е в състояние да се грижи за мигрантите сама.  Според Мелони не е умно страните в ЕС да се карат помежду си за миграцията, а трябва да се търси общо решение.  А относно недоразумението между Рим и Париж, което според италиански медии най е подразнило Макрон, а именно, че Италия е обявила, че Франция приема „Оушън Вайкинг”, преди Франция да  е взела изобщо решение по въпроса, Мелони заяви, че тя е научила, че Франция е взела решение от медиите и когато след осем часа не е имало френско опровержение на информацията, тя е благодарила на Париж, но това е било чист израз на признателност, а не победоносен вик, че Италия е надделяла над Франция в това противоборство. По този елемент от спора между Рим и Париж интереса версия представи известният италиански журналист, политически коментатор и писател Бруно Веспа. Той заяви в телевизионната програма „Карта Бианка” по телевизия РАИ Тре, че е имало неформално съгласие между Мелони и Макрон Франция да приеме „Оушън Вайкинг”. Но точно тогава Салвини се е разприказвал за това неформално споразумение и  Елисейският дворец, както изглежда се е подразнил от шумотевицата, която се е вдигала около новината. „Френската реакция бе несъразмерна. Макрон си изгуби ума ”, коментира Веспа. А изказването на Салвини, настоящ вицепремиер и министър на инфраструктурата, което Веспа визираше, беше коментар в Туитър, който гласеше: „Оушън Вайкинг". Франция ще отвори пристанището в Марсилия. Много добре. Нещата се промениха”. Салвини между впрочем е трън в очите на Франция отпреди четири години, когато като вътрешен министър влезе в челен сблъсък с някои от неправителствени организации, спасяващи мигранти в морето, заради което обаче срещу него бяха заведени и няколко дела. По това време случаят с хуманитарния кораб „Акуариус” на НПО „Ес О Ес Медитеране”  скара Италия и Малта от една страна, отказали да го приемат въпреки стотиците мигранти на борда му, с Франция, която отправи към тях призиви да го направят. Накрая испанското правителство на социалиста Педро Санчес се намеси и даде разрешение на кораба да акостира във Валенсия, припомня Франс прес.
Защо пътищата на всички хуманитарни кораби водят към Италия
Международното законодателство, касаещо спасяванията в море, включва член 98 на Конвенцията на ООН относно морското право.  В него се казва, че всяка страна трябва да изисква от кораби, плаващи под неин флаг, да оказват помощ на всеки открит в морето човек, който се е изгубил, посочва Ройтерс. Тук трябва да се добави и Международната конвенция за търсене и спасяване по море, която изисква от страните, които са я подписали, да обособят големи зони на издирване и спасяване, които се простират отвъд техните териториални води, до 12 морски мили от брега, припомня Ройтерс. Дейностите в зоните се наблюдават от Координационни центрове за спасяване по море.  А спасителните операции се смятат за приключени, когато спасените са откарани на безопасно място.  Според дефиницията на конвенцията това е място, където животът на хората не е застрашен и техните потребности може да бъдат удовлетворени.  Повечето от спасителните операции на корабите на неправителствените организации стават в зоната за спасение и издирване на Либия и на Малта. Но опустошена от войната Либия не може да бъде възприемана за безопасно място, на което корабите да докарат мигрантите, а Малта пък е прекалено малка и на няколко пъти отказа точно по тази причина да приеме мигранти, изтъквайки, че центровете й за прием са препълнени, посочва Ройтерс. След Либия и Малта, Тунис е най-близо, но за нея се смята, че няма подходяща законодателна рамка за кандидатите за убежище. И в крайна сметка Италия се превръща в страната, към която автоматично се насочват хуманитарните кораби.  Властите на Италия упрекват неправителствените организации, че не информират властите, в чиито зони за издирване и спасяване действат, а именно Либия и Малта, че там има бедстващи мигранти, а действат самостоятелно. Неправителствените организации казват, че информират властите, но често пъти не получат отговор от тях. Според италиански представители корабите на неправителствените организации са нещо като таксиметрова услуга за мигранти от Африка за Европа или като магнит за трафикантите, които пускат мигрантите в допотопни плавателни съдове, знаейки че те ще бъдат така или иначе спасени от хуманитарен кораб.  Неправителствените организации отричат това виждане за нещата. А правозащитници и експерти алармират, че трафиканти са свързани с членове на либийската брегова охрана, натоварена с прехващането на лодките на трафикантите, допълва Асошиейтед прес.
Подобна хипотеза разви тези дни и германската НПО „Сий уоч”. Тя дори е успяла да заснеме един и същи кораб с мигранти, прехванат първо от бреговата охрана на Либия, който след няколко дни вече е плавал с нови мигранти на борда, което навежда на мисълта, че корабът е бил откаран от бреговата охрана до Либия и там трафикантите са получили възможност по някакъв начин да го използват отново за своите цели, предаде Франс прес. А малко преди това самолет, с който „Сий Уоч” следи за бедстващи в морето мигранти, е бил заплашен от либийската брегова охрана с ракетен обстрел, ако не се отдалечи от зоната над либийските териториални води. 
Каква е ролята на Либия в европейската главоблъсканица по миграционния въпрос
В миналото Италия имаше договори с Либия за възпиране на миграционния поток по времето, когато начело на страната беше  диктаторът Муамар Кадафи, припомня Франс прес. След свалянето на Кадафи минаха няколко години, преди Италия, в опит да редуцира миграционния натиск, да реши през 2017 г. отново да се довери на Либия в тази насока. Тогава двете страни сключиха споразумение за обучение  и оборудване на либийската брегова охрана. ЕС също постави началото на редица инициативи за подпомагане на либийската брегова охрана в борбата с трафика на мигранти. Според неправителствени организации оттогава са били прехванати около 100 000 мигранти, но те са пращани в центрове в Либия, в които, както казват правозащитници, условията са нечовешки, има сигнали за издевателства, поробване и изнасилвания. Папа Франциск дори определи тези центрове като концентрационни лагери, посочва Франс прес. Либийските власти отричат това.
Неправителствени организации освен това говорят истински Див запад в морето край бреговете на Либия, където либийски милиции се представяли за брегова охрана  и имало доказателства, че те стрелят по лодки с мигранти.  Във връзка със споразумението между Либия и Италия се заговори и за случаи на изтласкване на мигранти от Италия към зоната на действие на либийската брегова охрана, което породи още повече критики към Рим. А още през 2019 г. разследващият италиански журналист Нело Скаво разкри, че трафикант на мигранти на име Абд Ар Рахман Ал Милад, известен с прякора Биджа, е участвал в преговорите на остров Сицилия с италианските представители, довели до сключване на споразумението от 2017 г.  По това време той е бил и част от либийската брегова охрана, откъдето е бил отстранен година по-късно, но се твърди, че е продължил да действа в миграционната сфера. Критики към договора между Италия и Либия се появиха и заради това, че няма прозрачност и подотчетност относно отпусканите по договора средства за Либия. Въпреки призивите на неправителствени асоциации за анулиране на договора, Италия го е подновила в началото на ноември, посочва Франс прес. По силата на договора Италия е вложила най-малко 32,5 милиона евро за подпомагане на либийската брегова охрана, твърди италианската хуманитарната организация АРЧИ. А само допреди няколко месеца Италия е похарчила  допълнителни 6,65 милиона евро за 14 нови катера за либийската брегова охрана, предаде Франс прес, като се позова на италианския разследващ журналист Дучо Факини. 
А що се касае до твърденията, че откакто  е сключила договора с Либия, Италия изтласква мигранти в Средиземно море, Рим казва, че и други страни правят подобно нещо на други места и сочи с пръст съседна Франция. Тези дни доброволческата италианска организация „Каритас Интемелия”, действаща в района на град Вентимиля, на границата на Италия с Франция, каза, че френската гранична охрана фалшифицирала в съответните документи възрастта на непълнолетни мигранти, заловени на френска територия, след прекосяване на границата, предаде АНСА. Това позволявало после непълнолетните да бъдат изтласкани от Франция в Италия.  Кристиан Папини, директор на „Каритас Интемелия”, заяви, че не само непълнолетни ставали жертва на тази практика, но и цели семейства също били изтласквани от Франция към Италия. Папини допълни, че малко мигранти искат по принцип да останат в Италия, а предпочитат да стигнат до Германия, Нидерландия и Швеция заради щедрите социални системи и повечето възможности за намиране на работа там.
Временно решение на европейско ниво 
Докато се обмисля реформа на европейската система за прием на мигранти и предоставяне на убежище, през юни под ръководството на тогавашното Френско председателство на ЕС бе механизъм за пренастаняване на мигранти.  Към него се присъединиха 21 страни – 18 от ЕС (България, Белгия, Кипър, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния) плюс 3 асоциирани страни (Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария). Тъй като той е на доброволна основа, някои страни по механизма могат да участват с оферти за пренастаняване на мигранти, а други да допринасят финансово за този процес. Според механизма 13 страни би трябвало до края на годината да приемат 8000 мигранти от страните на първа линия. Както става ясно от изявленията на Таяни и Мелони, пренастаняването върви доста бавно.
Какви са официалните статистики за мигрантите в Средиземно море тази година
От началото на годината 1891 мигранти са изчезнали в Средиземно море при опит да стигнат до Европа, според данни на Международната организация по миграциите, цитирана от Франс прес. От тях 1337 мигранти са изчезнали в Централното Средиземноморие.  А от близо 90 000 мигранти, пристигнали  на италианските брегове тази година, само 14 процента са били спасени от кораби на неправителствени организации, показват данни на италианското министерство на вътрешните работи, цитирани от Франс прес.  Половината от достигналите до италианските брегове мигранти са граждани на Тунис, Египет и Бангладеш.
Ще спадне ли миграционното напрежение по оста Рим-Париж
Седмица след като скандалът между Франция и Италия се разрази с пълна пара, нещата привидно се уталожиха, но конфликтът тлее. На заседанието на министрите на външните работи на страните от ЕС на 14 ноември Антонио Таяни акцентира, че миграционният проблем е на цяла Европа, а не само на Франция, или на Италия и настоя за съвместно заседание на външните и вътрешните министри, на което той да бъде обсъден. Той проведе и среща с френската си колежка Катрин Колона, тонът на която, според него е бил позитивен, предаде АНСА. Но Таяни също така съобщи, че оттук нататък Италия ще проучва поотделно случая на всеки един кораб на неправителствена организация, спасил мигранти и насочил се към нейна територия. А тези дни АНСА съобщи също, че вътрешният министър Пиантедози обмислял и мерки за конфискация на кораби и глоби, но все още нищо конкретно нямало в тази насока. 
В понеделник със съвместно изявление след разразилата се криза излязоха президентите на Франция и Италия Макрон и Серджо Матарела. Преди това те проведоха и телефонен разговор. В изявлението те акцентираха върху важността на отношенията между двете страни и подчертаха необходимостта от осигуряване на условия на пълно сътрудничество във всички области, както на двустранно ниво, така и в ЕС.  Двамата лидери подчертаха, че правителствата на двете страни трябва да работят съвместно по миграционния въпрос, който може да се управлява само, ако има сътрудничество между европейците. След публикуване на изявлението Елисейският дворец  добави, че миграционният въпрос не се урежда в разделение и с национализъм и че това е огромна грешка в метода на действие – позиция, възприета като нов упрек към Мелони. 
А в социалните мрежи по повод напрежението между Рим и Париж се появиха и колажи  с гневни изражения на Мелони и Макрон. В Париж пък се появи стрийт арт творба  на италианката Джоната Джези Озмо, изобразяваща Макрон и Мелони, хванати за ръка, с оранжеви надуваеми спасителни жилетки, които обикновено се дават на мигрантите в Средиземно море. Посланието на творбата бе разтълкувано като призив към двамата лидери да загърбят разногласията и да действат заедно по този важен въпрос, защото в противен случай ще се озоват в бедствие, а заедно с тях и цяла Европа заради миграционната вълна.
Какъв метод на действие предлага Мелони по миграционния въпрос
За да се отговор на този въпрос, трябва да се прочете програмната декларация на Мелони, произнесена на 25 октомври в Камарата на депутатите на италианския парламент. Тогава световните агенции обърнаха най-голямо внимание на акцентите в нея, касаещи ЕС, НАТО, войната в Украйна, енергийната криза, а предложенията на Мелони за миграцията останаха в сянка.  „В Италия, както и в която и да е друга страна членка на ЕС, не се влиза незаконно. Влиза се законно съгласно разпоредби,  касаещи миграционните потоци”, заяви Мелони. Тя отчете, че през годините се е наблюдавала „ужасяваща неспособност да се намерят правилните решения на различни миграционни кризи”, а през това време прекалено много жени, мъже и деца са намерили смъртта си в Средиземно море в опит да достигнат Италия. „Това правителство иска да спре потеглянето на незаконни миграни, като пресече най-накрая трафика на хора в Средиземно море”, подчерта Мелони. Тя заяви, че намерението на новото правителство е да работи за възобновяване на първоначалното предложение в европейската военноморската мисия „София”, в чиято фаза три, която така и не е била задействата, се е предвиждало блокиране на потеглянето на плавателни съдове с мигранти от бреговете на Северна Африка. Мелони подчерта, че ще предложи в европейските институции тази мярка да се задейства съгласувано с властите на северноафриканските страни. Към това трябва да се създадат и горещи точки на африканска територия, които да бъдат управлявани от международни организации, където ще се оценяват молбите за предоставяне на убежище и където ще се преценява кои хора действително са бежанци и кои са икономически мигранти. „По никакъв начин не искаме да поставяме под въпрос правото на убежище за онези, които бягат от войни или от преследване”, подчерта Мелони. „Всичко, което ние искаме да направим във връзка с миграцията, е да попречим на трафикантите те да правят подбора на хората, които да влязат в Италия”, добави тя. Мелони обаче акцентира, че трябва да се премахнат причините за миграцията и заговори и за „План Матей за Африка”. Тук тя визираше Енрико Матей, основателя на италианската държавна енергийна компания ЕНИ, успял да разчупи петролния монопол в света на седем основно американски  и британските петролни гиганта, известни като "Седемте сестри".  Матей е смятан от мнозина в Италия за един от архитектите на поствоенното възстановяване на страната, способен да постига споразумения с държави от целия свят, при които да има стремеж към задоволяване на интересите не само на Италия, но към развитие  и растеж на страните партньори по споразуменията. Сега според Мелони ЕС трява да следва този принцип и при приемането на  един „План Матей за Африка”, при който да се акцентира върху икономическото и социалното развитие на африканския континент и да се противодейства на радикалния ислямизъм там. Така континентът ще се превърне в място, на което младите африканци биха искали да останат, вместо да търсят по-добро бъдеще в Европа.