Има голям интерес от студентите към изучаването на скандинавските езици. В специалността "Скандинавистика" се изучават норвежки, шведски и датски език. Всяка година в нея се приемат около 40 първокурсници и повечето от тях завършват успешно след четири години в бакалавърската степен на специалността. Това каза в интервю за БТА главен асистент д-р Евгения Тетимова - преподавател по норвежки език в специалността "Скандинавистика" във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е и ръководител на магистърската програма "Език, култура, превод".
С международна конференция специалността "Скандинавистика" чества своята 30-годишнина
На 17 и 18 ноември специалността "Скандинавистика" към Факултета по класически и нови филологии на СУ отбелязва 30-годишнината от създаването си с конференцията "България и Скандинавският север - пресечни точки и перспективи". Основните тематични направления на конференцията са: скандинавското езикознание, теорията и историята на нордските литератури, българо-нордските отношения и междукултурната комуникация, методи и проблеми в обучението по скандинавски езици и превод от и на скандинавските езици.
"Преди 30 години специалността "Скандинавистика" започва с прием на около 15 първокурсници. Аз също съм възпитаник на първите випуски на специалността, но поради големия интерес се увеличи приемът на първокурсници в "Скандинавистика". Сега тези приети 40 студенти са двойно повече от бройката, която заявяваме - на 22-ма първокурсници, пред Министерството на образованието и науката (МОН), и после тя се утвърждава от Министерския съвет. Голям е интересът на кандидат-студентите към скандинавските езици, но има и една романтична представа, която съществува в българското общество за Скандинавския север, като тези страни и езици се свързват с нещо екзотично, рядко и търсено", обясни главен асистент д-р Евгения Тетимова.

Главен асистент д-р Евгения Тетимова и студенти от специалността "Скандинавистика"
Студентите в специалността "Скандинавистика" изучават също староскандинавска литература, митология, езикознание - във всичките му измерения, както се учи във всяка филологическа специалност. Те учат също фонетика, морфология, синтаксис, но освен задължителните дисциплини, има избираеми дисциплини, свързани с превода, с литературата или с езикознанието, според интересите на студентите.   
Имаме и магистърска степен за специалисти, които са наши студенти и са завършили бакалавърската ни програма, която продължава една година. Тя е озаглавена "Език, култура, превод", каза главен асистент д-р Евгения Тетимова. Тя съобщи, че има и магистърска програма "Нордистика", която е за неспециалисти, които не са завършили бакалавърската специалност "Скандинавистика, но те са студенти, бакалаври по други специалности. Те за година и половина също учат интензивно някои от скандинавските езици и се запознават с културата на Скандинавския север.
Шведският и норвежкият език се редуват като първи скандинавски език за първокурсниците
В бакалавърската програма "Скандинавистика" за първокурсниците през година се редува изучаването, като първи език, на шведски и норвежки. Тези студенти продължават от втората година с първия си скандинавски език, като започват да изучават и втори език по избор, като вече им се предлага шведски, норвежки и датски език. Към момента датският език се изучава като втори език, а норвежкият и шведският се изучават от студентите, като основни скандинавски езици, обясни Тетимова.
Тя съобщи, че завършилите специалността "Скандинавистика" се реализират като преводачи на художествена литература от скандинавски езици, преводачи на документи и на други видове текстове, като преподаватели по скандинавски езици в училища, в частни школи и в онлайн уроци. Нашите студенти намират и реализация в т.нар. колцентрове, където получават добро заплащане, залагайки на единия или на двата скандинавски езика, които са научили добре в специалността "Скандинавистика", подчерта главен асистент д-р Евгения Тетимова.
Тя каза, че сега в специалността "Скандинавистиката" има лектори от Норвегия, Швеция и от Дания, а български преподаватели от нея участват в курсове.

"В 12-то Средно училище "Цар Иван Асен Втори" в София се изучаваше шведски език и аз преподавах там десет години, а сега скандинавски езици се преподават в столичното 19-то Средно училище "Елин Пелин". В това училище се изучава норвежки и датски език, а за шведския език внесохме програма в Министерството на образованието и науката, която беше одобрена и след година ще започне преподаването на шведски език в 19-то Средно училище "Елин Пелин", съобщи преподавателката.
Норвежкият, шведският и датският език са много близки, но за българите най-трудно е произношението на датски
"Трите скандинавски езика са много близки помежду си и те са от скандинавската група езици, които са подразделение на германските езици. Нашите студенти знаят много добре английски или немски език, или и двата езика, и много бързо - още в първи курс, достигат до нива В1, В2 в края на курса. Като произношение, от трите езика, най-труден е датският. Норвежкият, шведският и датският език писмено си приличат, а като граматика приличат на английския език. За българите скандинавските езици са трудни с произношението си, което е много специфично и има много специфични звукове, а датският език е с най-трудното произношение", каза главен асистент д-р Евгения Тетимова.
Тя отбеляза, че Финландия е скандинавска страна, но финският език не е от тази езикова група. Той се различава коренно от останалите скандинавски езици. Финският език е в друга езикова група, заедно с унгарския език, с който се счита, че има по-голяма прилика. Финският е и падежен език, а скандинавските езици нямат падежи. Поне от тази гледна трите езика, които се изучават в специалността "Скандинавистика", са по-лесни, но пък имат трудно произношение и то трябва да се усвои още в самото начало на изучаването им, уточни преподавателката.

 
Главен асистент д-р Евгения Тетимова каза, че нидерландският език съществува самостоятелно в рамките на германската езикова група, близък е до немския и английския език, донякъде е близък и до скандинавските езици, но няма много общо с тях.
За 30-годишнината на специалността "Скандинавистика" ще имаме гости на конференцията от Швеция, Дания и Норвегия, а от Финландия - онлайн. Докладите на форума са свързани с езикознанието и с литературите на Скандинавския север. В конференцията ще участват и всички преподаватели от специалността "Скандинавистика", както и гости от други университети, каза Тетимова.
Тя отличи, като значим специалист, проф. Вера Ганчева, която беше преподавател по скандинавски литератури и дълги години преподаваше история на скандинавските литератури в специалността "Скандинавистика", както и в други дисциплини, свързани с културата на скандинавските страни. Проф. Ганчева беше преводач на основополагащи произведения от скандинавската литература - като започнем от "Пипи дългото чорапче" на Астрид Линдгрен, и стигнем до автори, като Стриндберг и Селма Лагерльоф, които са класици.
Евгения Тетимова е преподавател в специалността "Скандинавистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 2002 г. и е ръководител на магистърската програма "Език, култура, превод" към специалността от 2012 г. През 2007 г. защитава докторска дисертация за преводите и рецепцията на норвежкия писател Кнут Хамсун (1859 – 1952) в България. Специализира норвежки език и литература в Университета на Тромсьо (2011 г.), в Университета на Осло (2013 г.) и в Университета на Берген (2014 г.). Научните й интереси са свързани с преводите и рецепцията на скандинавски автори в България, със съвременните методи в чуждоезиковото обучение и с междукултурната комуникация. Преподавателската й работа обхваща курсове по практически норвежки език и литература, превод и рецепция на скандинавски автори в България.