Миналата седмица отказът на новото италианско правителство да приеме кораб на благотворителна организация с мигранти, спасени в Средиземно море, предизвика ново обтягане на отношенията между Париж и Рим. Защо се стигна до спора и какви измерения ще има той?
Миналата седмица Франция се съгласи да приеме в средиземноморския си пристанищен град Тулон хуманитарния кораб „Оушън Вайкинг“, превозващ 234 нелегални мигранти, спасени в Средиземно море, посочват агенциите. Дотук се стигна, след като преди това Италия отказа да приеме плавателния съд, което предизвика бурни реакции и остри критики от страна на Париж към новото правителство в Рим, което наскоро бе съставено от лидера на десния блок в италианската политика Джорджа Мелони.
Франция, която никога досега не е приемала спасителен кораб с мигранти, обвини Италия, че с решението си е погазила международното морско право, което изисква на спасителни плавателни съдове да се предоставя достъп до най-близкото пристанище, пише „Дойче веле“.
В отговор Париж замрази двустранно споразумение от лятото, по силата на което трябваше да приеме 3500 нелегални мигранти, пристигнали на италианска територия.
Рим контрира, че тази година Италия е приела несъразмерно голям брой мигранти в сравнение с другите страни, и призова да бъде намерено общоевропейско решение на миграционната криза.
Средиземноморският път на миграцията отдавна е поляризиращ въпрос в Евросъюза. Страни като Италия и Испания често недоволстват, че понасят най-голямото бреме по силата на това, че географски се намират най-близо до Африка и затова корабите на неправителствените организации, които спасяват мигранти в Средиземно море, се насочват основно към техните пристанища.
От началото на годината държавите членки на ЕС са приели 164 от общо 88 000 мигранти, пристигнали само за този период по италианските пристанища, отбелязва Франс прес.
От друга страна, по данни на Международната организация по миграцията за същото време при опит да прекосят Средиземно море са загинали или безследно изчезнали 1891 мигранти.
В понеделник президентите на Франция и Италия Еманюел Макрон и Серджо Матарела опитаха да внесат успокоение след разменените остри реплики между правителствата в Рим и Париж. Това стана в телефонен разговор между двамата, в който те изтъкнаха важността на добрите отношения между двете страни, които са съюзници в ЕС и НАТО.
Но като признак, че разногласията остават, говорител на френското вътрешно министерство посочи, че въпреки разговора между президентите Париж няма да промени решението си и няма да поднови споразумението от лятото за прием на 3500 мигранти във Франция, отбелязва Ройтерс.
Политическите измерения от спора се усетиха и на европейско равнище. Заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас съобщи пред „Политико“, че Брюксел работи по спешен план за действие, за да се предотврати избухването в ЕС на по думите му „поредната мега политическа криза“ заради миграцията.
В интервю за изданието Схинас уточни, че ЕК иска да свика извънредно заседание на вътрешните министри на държавите членки, на което да бъдат набелязани мерки за уреждане на проблема. Решението за организирането на подобна среща трябва да бъде взето от Чехия, която е ротационният председател на ЕС.
Случилото се през последните дни не е първото обтягане на френско-италианските отношения по въпроса за миграцията. Подобна криза имаше и през 2018 - 2019 г., когато коментаторът от италианския всекидневник „Кориере дела сера“ Алдо Кадзуло дори отбеляза, че „двустранните връзки са достигнали най-ниското си равнище от Втората световна война“.
Общото между тогава и сега е, че и в двата случая спорът избухна между центристкото правителство на Макрон и италиански кабинети, сформирани с участието на представители на консервативния блок.