Има вариант да се постигат целите на декарбонизацията в страната, посредством технически проекти, чрез инвестиции. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов в отговор на актуален въпрос по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по енергетика. Той даде пример, че може да се приложи технология за улавяне и съхраняване на въглероден двуокис, оптимизиране на горивната смес, както и редица други оптимизации по горивния процес. Освен това трябва да се увеличат инвестициите във възобновяеми енергийни източници.
По думите му предизвикателствата са, че такива проекти са технически сложни и финансово ангажиращи. Другият проблем е изключително краткият срок, в който трябва да се разработят и представят тези проекти. Освен това трябва да се убеди Европейската комисия (ЕК), че те може да се реализират, за да видят, че може да се изпълнят тези цели и без да се затварят мощности.
Въпросът бе зададен от бившия енергиен министър и настоящ депутат от парламентарната група (ПГ) на "ГЕРБ-СДС" Теменужка Петкова. Тя попита дали вчера е бил обсъден този въпрос с екипа на ЕК относно т.нар. "реформа номер 10", в която са записани целите на декарбонизацията в енергетиката. Реформата предвижда да се намалят въглеродните емисии в електропроизводството с 40 процента спрямо базовата 2019 г. Това условие трябва да бъде изпълнено до края на 2025 г. 
Оценките на Министерството на енергетиката са, че целите са изключително предизвикателни, изтъкна министър Христов. Той добави, че тъй като ЕК твърдо отказват те да се предоговорят както като процентно съотношение, така и за базовата година, която е взета за отправна точка, енергийното министерство е насочило дискусията към възможните начини за постигане на тези цели. ЕК е изразила виждане, че те може да се постигнат единствено със затваряне на част от мощностите или за работа в сезонен режим, което от техническа гледна точка е трудно постижимо.