В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4 процента през 2013 г. до над 8 процента от действащите студенти през 2022 г. Това съобщи при представянето на новото, поредно, 12-то издание на Рейтинговата система на висшите училища в България Георги Стойчев - изпълнителен директор на Института "Отворено общество", който е и ръководител на екипа, обновяващ данните в Рейтинговата система на висшите училища в България. 
Рейтинговата система на висшите училища е изготвена по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) от консорциума "ИОО-С", съставен от Института "Отворено общество" и "Сирма Солюшънс". 
В представянето на новите данни от рейтинговата система днес в МОН участва и служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Георги Стойчев уточни, че делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията: "Медицина" (59% от действащите студенти), "Стоматология" (46%) и "Ветеринарна медицина" (31%). По дял на чуждестранни студенти, обучаващи се в "Медицина", България е лидер в Европейския съюз, коментира Стойчев.
Той каза, че в четири професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10 процента от броя на действащите студенти. Това са: "Теория и управление на образованието" (16%), "Фармация" (13%), "Транспорт, корабоплаване и авиация" (12%) и "Музикално и танцово изкуство" (11%).
В частни висши училища се обучават близо 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления: "Театрално и филмово изкуство" - над 69 процента, "Теория на изкуствата" - 54 процента, "Изобразително изкуство" - близо 43 процента, и "Администрация и управление" - близо 42 процента.
Чрез рейтинговата система и нейното ново издание регистрираме четири положителни тенденции в българското висше образование, които продължават, както и една негативна тендеция, която е пречупена, обобщи Георги Стойчев. Той уточни, че положителните тенденции са свързани с непрекъснатото подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, с увеличаването на броя и на влиянието на научните публикации от учени в българските университети, с увеличаването на дела на чуждестранните студенти и с повишаването на броя студентите, които се обучават в съвместни програми между български висши училища и образователни институции от чужбина. Това е част от интернационализацията на българското висше образование, подчерта Стойчев.
Той каза, че негативната тенденция, която е пречупена, е свързана с наблюдаваното през последните десет години непрекъснато намаляване на броя на студентите в България. За десетина години броят на студентите у нас спадна от над 260 000 до под 200 000 през 2020 г. Миналата година за първи път в рамките на това десетилетие имаше ръст в броя на студентите - общо бяха над 200 000, а тази година студентите у нас отново са над 200 000. Може да се каже, че този негативен тренд на непрекъснат спад на студентите в България е преодолян - най-малкото поне временно, коментира Георги Стойчев. 
По думите му очакванията са, че през следващите седем години броят на студентите в страната ще нараства и това ще се дължи на демографската вълна на родените между 2002 и 2008 г. "В този смисъл българските висши училища ще получат един демографски бонус, чийто положителен ефект ще престане да действа след 2028 г., когато отново се очаква рязък спад на броя на студентите в България", коментира Георги Стойчев.
Той съобщи, че в рейтинговата система има данни за това какви конкретни професии упражняват завършилите професионалните направления в различните висши училища. Например едва около 43 процента от завършилите "Педагогика на обучението по..." през последните пет години се реализират като преподаватели. Това означава, че голяма част от тези студенти, които МОН ги стимулира и им дава стипендии, за да станат учители, не се реализират като преподаватели, коментира Георги Стойчев. Според него стимулите трябва да са за конкретна дефицитна специалност в това професионално направление, в което се подготвят учители по различните учебни предмети.  
В другото педагогическо направление - "Педагогика", много по-голям дял от завършилите го се реализират като учители. Една от причините е, че в това направление се подготвят учители за началния и за предучилищния етап на образованието и там много лесно може да се намери работа, отбеляза Стойчев.