Искам Хърватия да стане европейски регионален енергиен център и един ден да доставя природен газ и до Бавария, каза премиерът Андрей Пленкович в интервю за германското списание "Фокус", съобщи агенция Хина.
Хърватия има терминал за петрол и втечнен природен газ (LNG) на остров Крък, който вече може да обслужва 50 кораба годишно, и възнамерява да разшири капацитета си, каза Пленкович в интервюто.
Сега бихме искали да изградим газопровод, минаващ през Любляна и Залцбург чак до Бавария. Досега Бавария ни изпращаше туристи, защо скоро да не започнем да изпращаме газ до Бавария, попита хърватският премиер, като отбеляза, че германският канцлер Олаф Шолц се е запознал с възможностите за разширяване на капацитета на Хърватия за внос и пренос на  втечнен природен газ.
Шолц прояви интерес и ще продължим разговорите по тази тема с Германия и други заинтересовани партньори, каза Пленкович.
Във връзка с присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство, Пленкович отхвърли твърденията за отблъскване на мигранти на хърватските граници.
Нашата гранична полиция е обучена в съответствие с националните и европейските закони. Ние разследвахме инциденти, които са в противоречие с това, каза той.
Той отбеляза, че Хърватия има 6000 полицаи на над 1300-километровите си граници с Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора.
Съзнателно сме избрали да не издигаме стени, гранични препятствия, огради от бодлива тел, каза Пленкович. 
Оградите също биха разделили хървати от хървати. Вместо това полицейските сили си сътрудничат тясно помежду си и много пари от ЕС се харчат за капацитет за контрол, каза той.
Пленкович смята, че ЕС трябва да засили интеграцията на Западните Балкани.
Колкото повече ЕС се колебае, толкова повече оставя световни региони на Китай, Русия или Турция, каза хърватският премиер.
ЕС трябва да разбере, че не става дума само за разширяване, а за факта, че Западните Балкани са европейска територия, изтъкна той.
Страните от Западните Балкани са заобиколени от членки на ЕС, те няма къде другаде да отидат. Ето защо трябва да засилим процеса на интеграция, каза хърватският премиер, но отбеляза, че Сърбия трябва да реши къде й е мястото.
Не можете да седите на два стола, преструвайки се на добър човек, когато водите преговори в ЕС, докато насърчавате икономическите и исторически връзки с Русия“, отбеляза Пленкович.
Той изрази също увереност, че Хърватия въвежда еврото в правилния момент, въпреки сегашната висока инфлация в ЕС.
Нашата инфлация тази година ще бъде около 10,2 - 10,3 процента. Това е горе-долу като в Германия. Това обаче няма нищо общо с преминаването към еврото, а с руската агресия срещу Украйна и свързаната с нея криза с храните и енергийните доставки, каза хърватският премиер.
Пленкович подчерта, че Хърватия е намалила държавния си дълг, получила е най-добрите оценки от агенциите за кредитен рейтинг, логистично и технически е способна да замени националната валута куна с евро и че нейната икономика е стабилна, с прогноза за икономически растеж за 2022 г. от 5,7 процента.
Седемдесет и пет процента  от спестяванията и другите депозити в Хърватия са в евро, половината от отпуснатите заеми са обвързани с еврото, половината търговия се извършва с членове на еврозоната, а две трети от туристите, които посещават Хърватия, са от страни от еврозоната. Ето защо въвеждането на еврото е естествена стъпка, каза той, като отбеляза, че като член на еврозоната Хърватия ще бъде по-добре защитена при глобални кризи с подкрепата на Европейската централна банка.