Изключително тежки, но и звучащи доста абсурдно обвинения отправи публично доскорошният синдик на „Дунавска коприна“ Веселин Банков към шефа на Национална агенция за приходите Борис Михайлов. В предаването в предаването „ЕвроДикоф“ по телевизия „Евроком“ той разказа на водещия Сашо Диков, че с него се свързало неизвестно лице, според него от името на директора на НАП. То му поискало рушвет от 250 000 лева, за да остане на поста, като получи и други назначения на подобни топли места. Банков отхвърлил офертата и след седмица разбрал, че е освободен от поста.
„Изумен съм по какъв начин нито една институция не реагира към този момент. Готов съм да съдействам на всички институции, да дам показания, само че нито една от тях - Министерство на вътрешните работи, ДАНС, прокуратура, не реагира“, каза Банков. Според него целта била да се продаде предприятиято на занижена цена и по тази причина насроченият от него търг бил отменен.
Тези тежки обвинения обаче звучат доста нелогичнно за по-запознатите с делата на „Дунавска коприна“. Предприятието е в несъстоятелност от 2008 г. и оттогава досега се проведоха десетки търгове за продажбата му без никакъв резултат. А Веселин Банков е синдик на „Коприната“ от 2015 г., така че десетина ялови търга е направил самият той. Последният от тях беше през август, като за терена от 43 034.90 кв.м и построените в него 39 сгради и инфраструктура се искаха 7 938 523 лева. 
Още по-абсурдно изглежда някой да иска рушвет от четвърт милион лева, за да остави Банков на работа, за която той получава заплата от 800 лева месечно. Такова е и възнаграждението на новоназначения синдик Елин Топалов. Това наистина са топли местенца, на които властимащите назначават свои хора, за да вземат заплата без особени усилия. Когато кредитор е държавата, обикновено не се бърза с осребряването на активите, дори тази операция умишлено се бави. По същите причини. Но никой не би платил колосалните 250 000 лева за такава позиция. „Дунавска коприна“ има приходи, идващи от сгради, които е отдала под наем. Но тези приходи са от порядъка на 200 000 лева годишно, крайно недостатъчно, за да оправдаят смисъла от такъв рушвет.