Посвещава се на 110 годишнината от началото на Балканската война –

най-великата Освободителна война на България

На 7 ноември (понеделник) в 15 ч. след обяд пред паметниците на загиналите във войните за национално обединение на България в центъра на Поликрайще се състоя траурно тържество по повод на Деня на героите на Поликрайще – Архангеловден.

Денят на героите на Поликрайще – Архангеловден е утвърден като Ден на траур, Ден на почит и преклонение в памет на загиналите герои от Поликрайще във войните за национално обединение на България от протойерей Никола Попгеоргиев Маринов на Архангеловден (21/8 ноември) 1923 г., когато е осветен Паметникът на падналите герои в Балканските, Съюзническата и Общоевропейската войни.

„Денят на героите на Поликрайще“ се превръща в най-важното събитие за Поликрайще. Първо се е отслужвала църковна служба в цъквата. След това се е провеждала манифестация на четирите (по-късно петте) училища на Поликрайще с техните знамена от църквата до паметника на загиналите. Съорганизатори са били Дружеството на запасните подофицери и обществените организации: Земеделската задруга, Градинарското дружество „Сила“ – Поликрайще, Български червен кръст, Дружеството за закрила на децата – Поликрайще, Кредитна кооперация „Солидарност“ (Поликрайшката популярна банка), Църковното настоятелство при храма „Св. Вмчца Марина“, училищното настоятелство, Община Поликрайще, Християнското православно сдружение „Св. Патриарх Евтимий“ – Поликрайще и др. Всички членове на дружествата и обществените организации с техните знамена и ръководства са участвали в манифестацията и церемонията. След отслужване на панихидата от протойерей Никола Попгеоргиев Маринов се е раздавало за „Бог да прости“. На церемонията е присъствал началникът на Търновския гарнизон с военната музика на гарнизона, представителни военни части и Почетен караул, които са отдавали военни почести на загиналите. За Поликрайще „Денят на героите на Поликрайще“ е означавал това, което е „Денят на Ботев“ 2 юни за цяла България. Събирали са се по повече от 5 000 опечалени. Това е бил най-грандиозният израз на скръб в цялата околност. Традицията е била прекъсната през 1946 г. През 2017 г. тя, по инициатива на дългогодишна учителка по български език и литература Трифонка Романова Попниколова – нашата майка с Почетен военен караул и военната музика от Националния военен университет „Васил Левски“. От тогава на този ден освен Героите на Поликрайще се почитат и Героите на Сломер – родното място на г-жа Трифонка Попниколова.

Главен организиатор на Деня на героите е д-р Марияна Николова Георгиева. Тя е автор на протокола на Деня на Героите. По нейна идея са връчени отличия, изработени също от д-р Марияна Георгиева. За целта са използвани снимки, запечатващи исторически моменти от миналото на Поликрайще. Те са издирвани в продължение на 30 години от г-жа Трифонка Попниколова и са обработвани през последните 4 години от д-р Марияна Георгиева. Тя е автор на концепцията за отличията и на изработката им, за което беше нужна повече от една година. Освен това д-р Марияна Георгиева финансира събитието. Членове на Инициативния комитет са и проф. д-р Георги Николов Георгиев (председател), г-н Марин Димитров Тодоранов – кмет на Поликрайще, Читалище „Развитие – 1884“. Съдействие в организацията оказаха г-н Марин Богомилов, председател на ППК „Росица-Поликрайще“, г-н Илия Пендов – управител на Потребителна Кооперация „Солидарност-92“, Поликрайще, г-н Цветомир Игнатов – управител на „Гранд комерс 2009 ООД – Поликрайще“. Инициативата беше подкрепена от Областната управа на област Велико Търново и лично от г-н Областния управител инж. Георги Гугучков и от Община Горна Оряховица.

При съставянето на Протокола, проектирането и изработването на Почетните отличия д-р Марияна Георгиева приложи опита, който е натрупала като ръководител на програмен екип във фирмата Бош, Федерална Република Германия, направил системата за нощно виждане на автомобилите, внедрена в Мерцедес – клас S и призната за една от четирите най-добри разработки в серийно производство за „Наградата на бъдещето“ на Федералния президент на Федерална република Германия Хорст Кьолер през 2006 г. Д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев организираха събитието по подобен начин, по който те от години работят като съорганизатори на най-елитните и авторитетни научни форуми по електромагнитна теория в света на Електромагнитната академия, Кеймбридж, Масачузетс, САЩ; Университета на Илиной в Чикаго, САЩ; на Европейската космическа агенция, Нидерландия; Управлението по аеронавтика и Военно-въздушните сили на САЩ; Института по математика на Руската академия на науките „Стеклов“, Санкт-Петербург; Института по приложна математика „Илия Векуа“, Тбилиси; Полския институт по телекомуникации, Варшава и др. в Кейптаун, Южноафриканската република; Шанхай и Гунгджоу, Китай; Сидней, Кернс и Хобарт, остров Тасмания, Австралия; Картахена де Индиас, Колумбия; Стокхолм, Швеция; Палм Бийч, Аруба; Москва и Санкт-Петербург, Руска Федерация; Прага, Чехия; Чикаго и Сан Диего, САЩ; Тояма и Хирошима, Япония; Рим, Торино, Верона и Венеция, Италия; Торонто и Монреал, Канада; Атина, Мецово и Ксанти, Гърция; Измир и Йолудениз, Турция; Лвов, Киев и Харков, Украйна; Тбилиси, Грузия; Берлин и Мюнхен, Германия; Варшава и Вроцлав, Полша; Ноордвайк, Нидерландия; Барселона, Испания и др. Дизайнът на почетните отличията бе направен от д-р Марияна Георгиева по подобен начин на този на отличията, които тя изработва и връчва на най-изтъкнатите учени в света, участници в Специалните секции, които организира заедно с проф. Георги Георгиев в различни точки на света и с които са удостоени забележителни личности със световна известност като проф. Пиерджорджо Усленги, Университет на Илиной в Чикаго, САЩ, Президент на Международния съюз по радионауки URSI; проф. Казуя Кобаяши, Вице-президент на URSI, Университет „Чуо“, Токио, Япония; проф. Венг Чу Чо, Университет Пардю, Западен Лафайет, Индиана, САЩ; проф. Александър Кудрин, Университет „Николай Лобачевски“, Нижни Новгород, Руска Федерация; проф. Акира Комияма, Електротехнологичен университет на Осака, Япония и др. Д-р Марияна Георгиева изработи за възпоменанието Паметно табло на героите и паметни възпоменателни картички, които бяха раздадени на официалните гости.

Протокол на Деня на героите на Поликрайще, 2022:

  1. Откриване на траурната церемония и представяне на официалните гости – д-р Марияна Георгиева.

  2. Кратка историческа ретроспекция на Деня на Героите – говори проф. д-р Георги Георгиев.

  3. Слово на кмета на Поликрайще г-н Марин Тодоранов.

  4. Възпоменание по дати на имената и мястото на гибелта на героите на Поликрайще – 132 души и на Сломер – 65 души – проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева.

  5. Нивото гробище над Сливница – рецитира д-р Марияна Георгиева.

  6. Тържествена божествена служба, отслужена от свещеноиконом Славчо Иванов, протосингел на Великотърновска Св. Митрополия в съслужение с протойерей Антоний Димитров, отец Зоран Мамучевски, отец Анатолий Борисов и отец Дмитрий Павлов.

  7. Поднасяне на венци от Почетния караул от НВУ „Васил Левски“ и цветя от името на Началника на НВУ бригаден генерал Иван Маламов.

  8. Удостояване с почетното звание „Герой на Поликрайще и България“ посмъртно и връчване на почетни отличия на потомци на героите – проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева.

  9. Удостояване с почетното звание „Почетен гражданин на Поликрайще“ на личности, допринесли за всестранния възход на Поликрайще и връчване на специалната награда на Поликрайще почетно отличие „Свещеник Георги Маринов Полуганов“ на НВУ – проф. Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева.

  10. Поднасяне на цветя от официалните лица и гражданството и потомци на героите.

  11. Раздаване „за Бог да прости”.

  12. Закриване на траурната церемония - д-р Марияна Георгиева.

Хронология на Деня на героите:

Около 14,30 ч. пристигна представителна военна част от НВУ „Васил Левски“ В. Търново в състав Почетен военен караул и военна музика под командването на подполковник Станислав Петров – командир на Курсантския батальон, капитан Веселин Георгиев – командир на рота в Курсантския батальон, капитан Сабин Събев – командир на рота в Курсантския батальон, старши лейтенант Димитър Пандурски – водач на националното знаме, заместник-командир на рота в Курсантския батальон. Военният духов оркестър на НВУ се ръководеше от старшина Емил Костурков. Организатор на участието на представителната военна част от НВУ „Васил Левски“ беше майор Тихомир Тодоров – комендант отделение „Планиране и бойна подготовка“. Караулът беше строен и бяха поставени часови при двата паметника на героите. Обстановката беше особено тържествена при изпълнението на военните маршове от военния оркестър. Точно в 15 ч. строят бе приет от полковник Иван Йовков – зам. началник на НВУ по административната дейност и бе дадено начало на церемонията.

Траурната церемония беше уважена от г-жа Людмила Илиева и г-н Димитър Николов – народни представители от 48-то Обикновено народно събрание. Освен като официално лице, г-н Николов има и лична причина – сред загиналите герои е и братът на дядо му Юрдан Христов Николов, родом от Сиджирлий, Еленско, заселил се в Поликрайще. Д-р Марияна Георгиева представи почетните гости: инж. Георги Гугучков – областен управител на област В. Търново; Почетните граждани на Поликрайще: протойерей Антоний Димитров, доц. д-р Владимир Попов, Ректор на ВТУ (1991-1995) и проф. Ради Кабаиванов, създател на Факултета по „Математика и информатика“ при ВТУ; кмета на община Г. Оряховица инж. Добромир Добрев и кметовете на Килифарево г-н Димитър Събев, на Долна Оряховица г-н Йордан Байчев, на Самоводене г-н Стефан Мъглов и на Петко Каравелово г-н Светослав Щирков; представителна делегация от Сломер в състав: г-жа Елка Димитрова Савова, г-жа Веска Николова Димитрова, г-жа Трифонка Георгиева Димитрова и г-жа Марийка Любенова Симеонова; представителката на Полско Косово г-жа Калинка Георгиева (директор на ОУ „Никола Й. Вапцаров“, гара Бяла до 2020 г.); представителна делегация от Джулюница, водена от г-н Михни Колев Михнев – Председател на организацията на ПП „Български възход“ – Джулюница. Поздравителни адреси бяха получени от Министерството на отбраната, подписано от зам.-министъра г-жа Генчовска; от кмета на община Свищов д-р Генчо Генчев; от Българския културен център в Битоля „Иван Михайлов“ и от Просветната организация на волжките българи „Българско Възраждане“ с председател г-н Шаукат Богданов от Уляновск, Руската федерация.

За да отразят събитието пристигнаха журналистически екипи на телевизия „Видео-Сат“ – В. Търново с водещ журналист г-н Мирослав Дечев, г-жа Сашка Александрова – НВУ „Васил Левски“, г-жа Биляна Милчева – regnews.net – Горна Оряховица, г-н Свилен Григоров и г-жа Таня Георгиева – BBR TV – Лондон, журналисти от Областната администрация и екип от БНТ-Русе, който отрази подготовката за събитието.

Траурната церемония протече точно по обявения протокол.

Проф. Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева бавно и тържествено изредиха имената на героите с датата и мястото, където са загинали. Поликрайще се преклони пред паметта на своите синове:

1912

10 октомври

Лозенград

ст. подофицер Димитър Млеченков

15 октомври

Инжеклар, Бунархисарско

ст. подофицер Марин Попхристов

мл. подофицер Димитър Карамаринов

…

17 октомври

Бунархисар

Ангел Чангов…

24 октомври

Кайбиляре, Къзъл-агачко

мл. подофицер Никола Джонгов

…

Сломер

Йордан Трифонов Маринов Пролчев

….

 

Д-р Марияна Георгиева покъртително произнесе словата от Вазовото „Новото гробище над Сливница“:

„Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте,

и “Лека нощ!” на веки си казахте –

до втората тръба.

….

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх…“

 

Беше отслужена панихида за загиналите от петтима свещенослужители, едни от най-добрите във Великотърновска епархия. Такава тържествена служба Поликрайще не помни от 76 години насам. За което от името на обществеността тук на Негово Високопреосвещенство Великотърновския Митрополит Григорий и всички други, допринесли за това, благодарим.

След това Почетният караул поднесе венци пред паметниците в знак на синовно преклонение пред Героите, оставили костите си на Запад, Север и Юг, за да има Обединенина, Мощна и Велика България от името на Министъра на отбраната Димитър Стоянов, Началника на отбраната Адмирал Емил Ефтимов, цветя от Началника на НВУ „Васил Левски“, поднесени от зам.-началника на НВУ полковник Иван Йовков и венци от признателните потомци; по-късно според протокола цветя поднесоха и всеки от официалните гости и множественото гражданство на Поликрайще.

Във връзка с Деня на героите на Поликрайще през 2022 г. с почетното звание „Герой на Поликрайще и България“ са удостоени посмъртно следните личности, проявили храброст, героизъм и саможертва в мирно и военно време, с изключителен принос към Поликрайще и България, изпълнили дълга си към Родината:

  1. Ангел Илиев Чангов, набор: 1905, част: 2-ри пехотен Искърски полк, геройски загинал на 17 октимври 1912 г. в Бунархисар.

  2. Ефрейтор Александър Маринов Нейков, набор: 1900, част: 2-ри пехотен Искърски полк, 1-ва рота, геройски загинал на 7 юли 1913 г. на връх Плана, Трънско.

  3. Трифон Маринов Илиев Пролчев от Сломер – 7-ми Преславски пеши полк, герой от Сръбско-българската война, награден на специална церемония, организирана след войната в Свищов със сребърен медал и специална грамота в името на княз Александър I Батемберг за проявен безпримерен героизъм в боевете при Сливница и Пирот. За да се бие със сърбите за България изминал 1400 (хиляда и четиристотин) километра пеш – разстоянието от тук до Прага: Вървял по маршрута Сломер – Шумен (където е мобилизиран) – Ески Джумая (Търговище) – Осман пазар (Омуртаг) – Котел – Ямбол – Турската граница – Сръбската граница – Сливница – Пирот – Чупрене (Видинско) – Шумен – Сломер. Къде е спал, какво е ял, само той си знае. Минава Балкана бос, за да не скъса цървулите си и да има с какво да се обуе в битката. Сред първите български войници, достигнали пеш от турската граница до София и Сливница с безпримерен марш без да спят. Това е подвиг, какъвто няма друг в световната история. Двама вървят, а между тях другарят им върви и спи. После се сменят. Има само една пушка и 8 патрона в нея. Българите – само 1 (един) полк задържат 6 (шест) сръбски дивизии в тридневните боеве при Сливница, докато дойдат останалите български части от турската граница. Помитат сърбите и ги гонят до Пирот.

  4. Йордан Трифонов Маринов Пролчев от Сломер – геройски загинал по време на Първата световна война през 1916 г. за освобождението на Добруджа.

  5. Илия Динчев Пъниколев от Сломер – сражавал се геройски шест години по фронтовете на Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Общоевропейската (Първата световна) война (1915-1918).

 

Бяха връчени инсигниите на потомците на удостоените посмъртно с почетното звание „Герой на Поликрайще и България“ трима герои: Георги Недялков Каралаков командир на артилерийски разчет, кавалер на два ордена „За храброст“ от Балканските войни, загинал на 20 септември 1918 г., два часа подир пладне. Връчено бе на неговия правнук г-н Йордан Георгиев Каралаков. Инсигнията на званието на Героя на Поликрайще подофицер Тодор Цвятков Попгеоргиев, кавалер на орден „За храброст“ от Първата световна война, геройски загинал на 22 октомври 1918 г. на гара Степанци, околия Велешка, беше връчена на правнука му г-н Никола Тодоров Попгеоргиев и на праправнуците му г-н Тодор Николов Попгеоргиев и г-н Деян Николов Попгеоргиев. Инсигнията на званието на Героя на Поликрайще Христо Маринов Нейков, геройски загинал на 15 октомври 1912 г. в Инжеклар, околия Бунархисарска, беше връчена на внука на брат му Илия Нейков, г-н Илия Филипов Нейков. На нея са изобразени паметникът на загиналите в Балканските и Общоевропейската война и портретите на 21 от нашите герои. Централно раположен е портретът на самият герой. Около него са други герой на Поликрайще и България. Сред тях са тези на: водача на Българското национално втъзраждане в Поликрайще и член на Вътрешната революционна организация на Васил Левски свещеник Георги Маринов Полуганов; помагачката на революционната организация презвитера Гергина Иванова Полуганова; Великия княз Никола Николаевич – Главнокомандващ Руската освободителна армия през 1877-1878 г.; Н.В. Цар Борис III – личности, неразривна част от историята на Поликрайще; поручик Никола Попгеоргиев, командир на кавалерийски ескадрон в Балканските войни; кавалерите на военния орден „За храброст“ Костадин Хаджипетков, Никола Попгеоргиев, х.Христо х.Димитров Кушев и др.

Инсигните на Почетното звание „Почетен гражданин на Поликрайще“ бяха връчени от д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев на протойерей Антоний Димитров, доц. д-р Владимир Попов, Ректор на ВТУ (1991-1995) и проф. Ради Кабаиванов, създател на специалностите „Математика и информатика“ и „Информатика“ и на Факултета по „Математика и информатика“ при ВТУ. Те получиха художествено изработени ленти с надпис „Почетен гражданин на Поликрайще“ и почетна инсигния на званието. На нея в композиция от 17 картини са запечатани моменти от забележителни събития от историята на Поликрайще и негови видни личности. Отредено е място на изображението на епископ Вулфила, създателя на азбука за готите, превел библията от гръцки на готски език в земите на Поликрайще: „Мойсей“ за готите, довел ги и ги заселил в тяхната обетована земя – земите на Поликрайще през 348 г. Делото на епископ Вулфила е велико – от ранга на това на св. св. Кирил и Методий със значение за целия свят. Тук е пръстенът на цар Калоян, по чиято заповед в Поликрайще, изразявайки се в днешни термини, е създаден военно-промишленият комплекс на Българската империя – според преданието изграждани са стенобойните машини и кули, с които цар Калоян превзема Варна, Сяр, Одрин и обсажда Солун, а цар Иван Асен II – Цариград. В Поликрайще е ковано оръжието за българската войска и е бил главният стан на българската армия. На нашата „Средна поляна“ се събира българската конница. Включени са: гравюра по картината на каталунския художник Хосе Луис Пелисер („На 6 юли 1877 генерал Драгомиров минава Росица при Поликрайще.“) и фотография от Тодоровден („Шествие с коне на чаршията преди надбягванията на Средна поляна, 13 март 1943.“). Особено ценна е снимката на Н.В. Цар Борис III на военното летище Поликрайще, 14 септември 1936, направена по време на големите маневри на 4 гарнизона, при които за пръв път са нарушени клаузите на Ньойския договор.

Поликрайще е най-известното градинарско село в България заедно с Драганово, Джулюница и Лясковец преди това, дало над 2400 градинари от общо 24 000. Поликрайщчани са прошетали Европа от Урал до Алпите. Те са научили руснаци, унгарци, словаци, австрийци, германци, поляци, власи, сърби, хървати и др. какво е това домати, чушки, патладжан, какво са това зеленчуци. Поликрайшките градинари след св. св. Кирил и Методий са дали най-големия български принос и са осъществили най-голямото българско влияние над Европа. За повече от 200 години те са променили храната, обичаите, кухнята и бита на милиони европейци в Източна и Средна Европа. Началото на градинарството е 1810 г. На почетната инсигния на званието са изобразени поликрайшки градинари: Христо Илиев Мусев на пазара в Кошице, Словакия, 1930 г.

Поликрайще е едно от селищата в България с най-образовано население и с най-висока култура. Тук са създадени общо 9 училища: две първоначални, прогимназия, две професионални за девойки, земеделско, средно и две висши училища – Изтребителната школа „Поликрайще“ и Железопътният институт. Върхът на образователното дело е достигнат в периода 1959 – 1987 г., когато начело на училището стои директорът Никола Георгиев Попниколов и той ръководи забележителен учителски колектив – Трифонка Попниколова, Добри Ковачев, Руси Петковски, Петър Петров и др. Това е документирано върху почетната инсигния на званието чрез картините: „Ученици от Прогимназията и първоначалното училище заедно с родители и учители на трудова седмица с лопати и хармански метли, Поликрайще, 4 октомври 1922 г.“; „Ученички от Девическото практическо земеделско училище “Боруш”, с изработени от тях костюми, Боруш/Поликрайще, 1936 г.“; „Висше училище: Изтребителна школа „Поликрайще“. Летецът Борис Спасов в самолета, 1953 г.“. Епохата на директора Никола Попниколов е онагледена с ученици и учители от трите училища на манифестация в центъра на Поликрайще, 9 септември 1960 г. и с откриването на спортния комплекс на Прогимназията и награждаването на директора Никола Попниколов за приноса му в строителството, 23 май 1972 г.

Поликрайще е селище в което спортът е на особена почит. Георги Попниколов Попгеоргиев е първият организиран колоездач и първият член на Българския колоездачен съюз от около 1930 г. Първоначално членува в Колоездачното дружество „Сокол“ в Горна Оряховица, което е съюзен член на Българския колоездачен съюз. През 1932 г. по негова инициатива се създава самостоятелно Поликрайшко колоездачно дружество с първи председател Георги Попниколов Попгеоргиев. По-късно се учредява футболен клуб и отбори по лека атлетика, спортна гимластика, баскетбол и волейбол. Половината от Националния отбор на България по радиотелеграфия през 2010 г. е от Поликрайще. Поликрайще е домакин на национални спартакиади, на шампионати по борба, баскетбол, футбол, карабомоделиаъм, самолетомоделизъм, шахмат и др. Най-големи успехи Поликрайще завоюва в баскетбола за девойки под ръководството на учителя по физическо възпитание Живко Коларов, като отборът момичета по баскетбол за първи път е Републикански шампион през 1972 г. Особено допринася за това спортната база на училището, създадена от директора Никола Попниколов. Спортно Поликрайще е представено чрез футболния клуб “Урожай” до сградата на протойерей Никола Попгеоргиев (разрушена от комунистическия режим през 1962) в центъра на Поликрайще, 1952 г.

През 70-те и 80-те години на XX век Поликрайще е във възход. Изграден е огромен птицекомбинат за 1 милион пуйки и Поликрайще става „столицата на пуйките“ в България, отглеждат се стотици хиляди кокошки, хиляди токачки. Създадени са стотици декари лозя, овощни и зеленчукови градини, прокопани са десетки километри напоителни канали и напоителни системи. Отглежда се захарно цвекло, ягоди, памук, тютюн, боб, грах, пипер, домати, бостани. Изградено е рибно стопанство, огромно езеро, модерен хотел, в центъра на селото, петролна база, промишлени предприятия и др. То е напълно водоснабдено, в голяма степен асфалтирано и има канализация. По благоустрояване заема второ място след Първенец, Пловдивско. Поликрайще става лицето на България. То и Правец са единствените села в България, посетени от Дипломатическия корпус, при нас през 1981 г. Този период е представен с две снимки: стадата от огромни свободни израелски пуйки на „Средна поляна“, 1959 г. и общ поглед към Комплекса „Езерото“ в Поликрайще, 1978 г. В периода 1960 – 1980 тук кипи бурен обществен и културен живот. Под ръководството на директора на прогимназията Никола Попниколов като общественик – председател на Селския комитет на Отечествения фронт се възстановяват народни обичаи и се провеждат прегледи на народното творчество със стотици участници. На почетната инсигния на званието е запечатан момент – общата снимка на участниците във възстановката на народния бит на Поликрайще „Изпращане на гурбет“ със 75 артисти, спечелили Окръжния преглед, с автор, постановчик и режисьор Трифонка Романова Попниколова, В. Търново, 1980 г.

Че Поликрайще и през най-ново време дерзае и не се предава е доказано с постиженията на неговите учени, водещи сред които са братът и сестрата проф. д-р Георги Николов Георгиев и д-р Марияна Николова Георгиева – наричани „извънредни посланици на Поликрайще и България в света на електомагнитната наука“. Включена е снимка с тях на Международната конференция по съвременни приложения на електромагнетизма ICEAA, заедно с главните организатори на конференцията – проф. Пиерджорджо Усленги, Университет на Илиной в Чикаго, САЩ, Президент на Международния съюз по радионауки URSI и проф. Роберто Граля, Политехника на Торино, Италия, и с проф. Едуард Геворкян, Московски университет и проф. Михайло Андрийчук, Национална академия на науките, Лвов, Украйна, Торино, септември 2011.

Дълбоката си благодарност към Национален военен университет „Васил Левски“ (НВУ) за оказване на почит към паметта на загиналите поликрайщчани през Балканската (1912 – 1913) и Общо световната (1915 – 1918) войни и за издигане на авторитета на Поликрайще обществеността му изрази чрез удостояването на НВУ с най-високото отличие на Поликрайще „Свещеник Георги Маринов Полуганов“. То беше изготвено на името на бригаден генерал Иван Георгиев Маламов (Началник на НВУ) и връчено на полковник Иван Йовков (Зам.-началника на НВУ по административните дейности).

Цветя поднесоха народните представители г-жа Людмила Илиева, г-н Димитър Николов, областният управител на област В. Търново инж. Георги Гугучков, кметът на община Г. Оряховица –инж. Добромир Добрев, кметовете на редица селища. Поднесен бе венец от името на ПП „Български възход“. След това цветя поднесоха потомци на героите.

Беше раздадено „За Бог да прости“.

Д-р Марияна Георгиева обяви края на възпоменанието за Деня на героите на Поликрайще.

Историческата част за Деня на Героите на Поликрайще – Архангелов ден и данните за Героите са основани на книгата „ИЛЮСТРОВАНА ИСТОРИЯ НА ПОЛИКРАЙЩЕ“, Том I „ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ВРЕМЕТО“, с автори Трифонка Романова Попниколова, проф. д-р Георги Николов Георгиев, Никола Георгиев Попниколов и д-р Марияна Николова Георгиева

Д-р Марияна Николова Георгиева

Проф. д-р Георги Николов Георгиев