Законът за сдруженията и фондациите, който е в процес на изготвяне, ще бъде изпратен за становище на Венецианската комисия, "така държавата може да бъде защитена, ако някога бъде оспорена разпоредба от него", каза министърът на правосъдието на Република Северна Македония Никола Тупанчески в интервю по телевизия Алсат М.
Той уточни, че новият закон ще бъде изпратен преди да влезе в парламентарна процедура.
Тупанчески каза, че е разговарял неформално с министъра на външните работи Буяр Османи, още преди в парламента на Северна Македония да бъдат приети измененията и допълненията в Закона за сдруженията и фондациите по въпроса за ретроактивното действие на този закон.
В него се забранява използването в наименованията на сдружения на граждани и фондации "да бъдат използвани имена, свързани с расова, религиозна, национална и друга нетърпимост, омраза, геноцид, разпространение или подкрепа за фашизма", като забраната се отнася и за вече регистрирани сдружения.
Ретроактивното действие на поправките в закона, които бяха внесени в парламента от опозицията след откриването на клубовете на гражданските сдружения "Иван Михайлов" в Битоля и "Цар Борис Трети" в Охрид и бяха гласувани от депутатите от управляващата коалиция, предвиждат съществуващите сдружения и фондации да хармонизират наименованията си с новите разпоредби в 90-дневен срок, като в противен случай ще бъдат заличени от Централния регистър. Това срещна различни тълкувания в правителството. Министърът на външните работи Буяр Османи съобщи от София, че ще предложи Венецианската комисия да разгледа този закон. 
Българското министерство на външните работи излезе с позиция по отношение на закона, в която се казва, че с тези поправки "се цели дискриминационно ограничаване на правото на сдружаване на българите в Северна Македония, повод за което е едностранна интерпретация на историческите факти".
През 2009 г. Република (Северна) Македония бе осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург по повод забраната на сдружението "Радко" (псевдоним на Иван Михайлов ), с аргумента, че самото име не може да бъде достатъчно основание за разпускането му.