Над 250 директори на училища в България, представители на Министерството на образованието и науката, неправителствени организации и други институции участват в Пловдив в Национален форум „Стратегии и решения за работещо STEM образование".
STEM образованието е важно във всички аспекти на живота: за справяне с цифровия преход, за да бъдем активни граждани, да отговорим на изискванията на пазара на труда. Благодарение на него можем да направим, така че двата свята - образование и иновации, да работят по-успешно заедно. Това каза в приветствието си при откриването на форума Мария Габриел, европейски комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младежта. 
По думите й в Европа все по-често се говори добавяне на творчеството, креативността и изкуството към науката, технологиите, инженерството и математиката. Така можем да помогнем абстрактното да стане по-конкретно, смята Габриел. Според нея най-важните при превръщането на интереса в кариера са учителите.  Тя коментира една от новостите на програма „Еразъм плюс“ за 2021-2027 година – европейските учителски академии. По нея има първи селекционирани проекти на 182 организации от 23 държави, включително  и два от организации от България. Габриел насърчи едната от академиите у нас да бъде специално посветена на STEM образованието. 
До определена възраст интересът на момчетата и момичетата в STEM дисциплините е еднакъв, но на по-късен етап момичетата се отказват, каза еврокомисарят.  Тя представи инициативата „Момичетата в кръговата икономика“ за безплатно онлайн обучение с цел преодоляване на неравенството между момичета и момчета в областта на дисциплините. Целта е до 2027 година най-малко 40 хил. момичета в Европа между 14 и 19 години да придобият умения в кръговата икономика. До момента са обучени над 13 500 момичета в средни училища в 10 държави. В България участват 44 училища и 700 ученика. Еврокомисарят обърна внимание и на инициативата „Таланти в областта на дълбоките технологии“, чиято цел е обучи 1 млн. таланта в Европа до 2025 година. 
В България през последните две години са изградени 300 STEM центъра на стойност 40 млн. лева по национални програми. Това съобщи Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката. Дигитализацията се случва на първо място с техника, която трябва да е осигурена и достъпна за всяко училище, учител и дете, посочи тя. Според нея учителите трябва да бъдат подкрепени да работят в сферата на STEM образованието чрез адекватна квалификация.
Представете си, ако след няколко години голяма част от завършващите 12 клас български ученици имат базови дигитални умения. Какво предимство това би имало за българската икономика и каква конкурентоспособност могат да създадат такъв тип програми. Това каза в приветствието си зам.-кметът на Пловдив по образование Стефан Стоянов. Той коментира, че използването на компютри и устройства още в основното и средното образование, ще повлияе положително на кариерното развитие на децата.
Владимир Колев, управител на издателство „Клет България", организатор на форума, каза, че амбицията им е  да помогнат тези кабинети да не са музеи. Случвало ми се те да се отварят, когато идват гостите, избърсва се праха и се затваря, каза Колев. По думите му за това акцентът в темата на форума е на „работещо“.
Български и чуждестранни гост-лектори, сред които проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център, д-р Андреас Кастнер, образователен експерт в сферата на STEM (Германия), Ангелина Скараки, образователен експерт в сферата на STEM и роботиката (Гърция) и други, споделят днес и утре добри практики за интегриране на STEM подхода в образованието.