Пътят към райските градини е някъде в детството. Това каза писателят Владимир Левчев по време на премиерата на новата му книга „Смъртта и Бог“. Събитието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„Аз мисля, че ако човек спре да бъде дете донякъде, дори когато е на доста голяма възраст, както съм аз, просто умира. Той духовно умира, ако не физически“, коментира Левчев пред БТА. Според него човек не трябва да губи способността, присъща на децата, да се учудва, изненадва и радва на чудото, което е светът. „Защото светът е свят“, допълни писателят.
Детето е основна фигура в книгата, каза по време на премиерата проф. Пламен Антов. „Всички, които познават поезията на цялото поетическо поколение на 80-те, знаят колко важна в нея е тази фигура на детето. Детето като наивния носител на висшето познание, то присъства и в християнския архетип“, коментира той. По думите му „Смъртта и Бог“ е апел за наивно, чисто и незамърсено вглеждане в живота и света.

„Ако започнем от корицата, веднага ще си помислим, че става въпрос за религиозна поезия и по-точно – за християнска. Владимир Левчев, подобно на много на съвременни поети, обича да прави тематично фокусирани стихосбирки. В този случай е избран именно религиозният фокус, което означава, че освен нови, са включени и някои по-стари стихотворения с подобна насоченост, макар и някои от тях да са преработени“, допълни Антов и коментира, че „Смъртта и Бог“ не се фокусира върху която и да е конкретна религия.
„В поезията на Владо Левчев изобщо, също и в тази книга, преобладава качеството да е прозрачно, ясно и конкретно дори когато ни казва метафизични неща. Обикновено стихотворението тръгва от конкретна случка и от нея се изтегля метафизичната или нравствена „поука“. По това тази поезия е близка до простата притчовост на евангелския разказ и не по-малко до будистките коани и будисткия маниер на философстване, който никога не се отдалечава много от конкретното, всекидневно простото, баналното“, каза литературният теоретик и историк.
Пред БТА Владимир Левчев коментира, че е винаги опасно човек да се анонсира като пишещ на религиозна тема. По думите му „Смъртта и Бог“ се фокусира по-скоро на мистична тема. „Тя не е някаква християнска или будистка книга. Въпреки че аз съм превеждал „Бхагавад гита“ и съм имал интерес към езотерика и мистика, бих казал, от гимназиалните си години, които бяха много отдавна“, каза той и допълни, че голяма част от стихотворенията в книгата са писани през последните две години.
„Смъртта и Бог“ е двужанрова книга. Освен стихотворения, в нея са публикувани и есета. Двата вида текстове са разделени и полиграфично – поезията е отпечатана върху черни страници, а прозата – на бели.
„Трудното, когато се съчетава поезия с есеистика е, че в поезията, в крайна сметка, всяка дума е важна. Една дума, ако не е на място, може да развали цялото стихотворение. Но така би трябвало да бъде и в прозата“, коментира авторът.
Произведения от книгата, сред които „Самотната вечеря“, „Среща“, „Венера“, „Струежите на цигуларя“ и „Наука и религия“, бяха прочетени от актьора Валентин Ганев.
Владимир Левчев е роден през 1957 г. в София. Завършва Английската гимназия в София (1976 г.) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982 г.). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982 – 1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“. Работи и като заместник-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991 – 1994). Между 1996 г. и 2007 г. преподава литература и писане в САЩ, а след това - в Американския университет в Благоевград.
Владимир Левчев е автор на 15 стихосбирки и 4 романа, издадени в България, и 5 стихосбирки на английски език, издадени в САЩ.