"Адът - това са другите" звучи от сцената на театър "Възраждане"
По думите им това е мисъл, която можем постоянно да се опитваме да дешифрираме. Пиесата "При закрити врата", поставена за първи път през 1944 г. в Париж, обобщава човешката участ чрез тази знаменита фраза.
"Да, "Адът - това са другите" е реплика от пиесата “При закрити врати”. Изречението е толкова популярно, колкото и неговият автор. Жан-Пол Сартр е може би най-известното име сред представителите на екзистенциализма, разказва режисьорът Стоян Радев.
По думите му изкушаващо е да се разсъждава върху репликата и отношението й към екзистенциалната философия. "А, освен това, да споменем, че адът на съвремието - с нарасналото травмиращо противопоставяне между хората - съвсем естествено и наложително ни връща към този текст, писан преди няколко десетилетия, изкушаващо е да признаем, че тълкуването често принизява констатацията точно до аргумент срещу другия, а нейният смисъл по-скоро обръща внимание върху зависимостите на собствената ни природа", казва Радев.
"Но ние ви каним на театър. Театърът не е разсъждение, а преживяване. Театърът е откровение. Не просто посочване на проблем, а лекуващо случване, проумяване и изричане. Защо иначе един философ би писал пиеси?”, допълва Стоян Радев.
Участват артистите Виттория Николова, Мариана Жикич и Йордан Ръсин.
"Чистият човешки смисъл, очертал се като почерк на режисьора в годините, е на преден план и в тази негова постановка. Точно екзистенциалната тема, поставена в центъра на “При закрити врати”, откликва на съкровената нужда да се говори за съществените теми в един свят, който се опитва да ги забрави. Спектакълът не наранява, а лекува и освобождава, като потвърждава позицията на Сартр - екзистенциализмът е хуманизъм", посочват от театър "Възраждане".
Преводът е на Мария Коева, сценографията - на Никола Тороманов, музиката - на Емилиян Гацов, а хореографията - на Теодора Попова.
Следващите представления са на 18 ноември, 6 и 23 декември.
Жан-Пол Сартр е роден 1905 г. в Париж. Насочва се към драматургията по време на Втората световна война. Работата и философските му възгледи са тясно обвързани с политиката. Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му "един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция".
Стоян Радев е е български театрален и филмов режисьор. Завършва НАТФИЗ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са "Плач на ангел" от Стефан Цанев, "Караконджул" по Николай Хайтов, "Опит за летене" от Йордан Радичков, "Ничия земя" по филма на Данис Танович (Народен театър), "Кой се бои от Вирджиния Улф" от Едуард Олби ("Зад канала").
Има награда "Аскеер" за най-добър режисьор. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала "Четвърта власт", отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.


Следете новините ни и в GoogleNews