Той е прочут с оригиналния си творчески стил и чести доста пикантни заигравания с думи, контекст и рисунки в книгите си. Езикът му е увлекателен и неклиширан, в произведенията си интегрира научно-фантастични елементи, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби. Това е американският писател, романист и сатирик, изявяващ се и в сферата на изобразителното изкуство Кърт Вонегът, от чието рождение днес се навършват 100 години. И който дава една важна препоръка на човечеството: „Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас“. Предлагаме ви очерка на Валерия Калчева, публикуван в Дир.бг. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Един от най-големите американски класици на своето време, той е трето поколение в семейството на германски преселници. Баща му - Кърт Вонегът-старши, и дядо му Бернард Вонегът са работили в Масачузетския технологичен институт, като освен това са били архитекти и основатели на компанията „Вонегът и Бон“, намираща се в Индианаполис. Има брат и сестра.
Още като младеж проявява своите творчески наклонности. Записва се в Корнелския университет в Итака и учи там в периода 1941-1943 г. Списва редовна колонка в студентския вестник. В периода си в „Корнел“, Вонегът е мобилизиран в армията на САЩ. Това е причината да бъде прехвърлен в Технологичния институт „Карнеги“, а по-късно в университета в Тенеси, за да учи машинно инженерство. По време на отпуск навръх Деня на майката той разбира, че майка му се е самоубила с хапчета за сън.
Тази трагична новина, както и активното му участие във Втората световна война, променят коренно живота и мирогледа му. 
По време на войната е взет в плен от фашистите
Тогава става свидетел на бомбардировката над Дрезден през 1945 г., която взима над 60 000 човешки живота. Повлиян от гледката, след време Вонегът пише един от своите бестселъри - „Кланица 5“. След войната писателят завършва университета в Чикаго със специалност „Антропология“ и започва да работи като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и започва в „Дженеръл Електрик“ в град Скенектъди, щата Ню Йорк.
Следващ етап в кариерата му е „Спортс Илюстрейтед“ - едно от най-големите спортни списания в Америка. През 1957 г. Вонегът се мести в Есекс, Мазачузетс, като става един от първите собственици на представителство на шведските коли „СААБ“, но не успява да развие бизнеса си.
Първият му роман е „Механично пиано“, издаден през 1952 г. Следващата му книга се казва „Сирените на Титан“ от 1959 г. Следват „Майка нощ“ - 1961 г.; „Котешка люлка“ от 1963 г.; „Не хвърляйте бисери на свинете“ от 1965 г.; „Кланица 5“ от 1969 г.; „Сбогом, черен понеделник“ от 1973 г.; „Фарс или никога вече самота“ от 1976 г.; „Затворникът“ от 1979 г.; „Точният мерник“ от 1982 г.; „Галапагос“ от 1985 г.; „Синята брада“ от 1987 г.; „Фокус бокус“ от 1990 г. и „Времетръс“ от 1997 г.
Вонегът е автор на няколко сборници с разкази, есета и пиеси. По три от неговите книги са направени филми - „Кланица 5“, „Майка нощ“ и „Закуска за шампиони“.
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и нецензурните думи, контекст и рисунки в книгите си. 
Езикът му е увлекателен и специфичен, определян като „вонегътизъм“В произведенията си писателят интегрира научно-фантастични елементи като пътуване във времето, а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.
Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Най-често използвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своеобразна критика на индустриалното и технократско общество - някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на тази планета животът загубил смисъла си.
Героите на Вонегът пътуват във времето и пространството, като при тях тази възможност е резултат на преживяна травма. Друг негов подход е съчетаването на сюжетната линия на романа с кратките фантастични разкази на писателя Килгор Траут.
Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа, при което редовните читатели биха могли да откриват във всеки следващ роман неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.
По-известни повтарящи се герои 
на Вонегът са: писателят-фантаст Килгор Траут, продавач на алуминиева дограма; чиито разкази публикуват като „пълнеж“ в порнографски списания, милионерът-филантроп Елиът Розуотър, почитател на Траут, художникът-авангардист Рабо Карабекян, чиито картини се разпадат, тъй като са рисувани с некачествени бои.
Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира „Пътешествията на Гъливер“. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, като така демонстрира по-ярко политическите и социални проблеми на своето време.
Основни теми на политическата му сатира са антихуманното технократско общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии. Романът на Кърт Вонегът „Закуска за шампиони“, чието второ заглавие е „Сбогом, черен понеделник“ е разказ за срещата на 
„двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета“
обявява Кърт Вонегът в първото изречение на романа.
Разказвайки историята на никому неизвестния писател фантаст Килгор Траут и търговеца на коли Дуейн Хувър, Вонегът вплита размислите си за обществото, политиката, любовта, изкуството, лудостта, силата на идеите и свободната воля. Смешна до сълзи, безпощадно разобличителна, но и трогателно лична, това е една от най-запомнящите се книги, писани през XX век.
„Искам да живея възможно най-близо до ръба, без да падна. Оттам виждаш всякакви неща, които не се виждат от центъра,“ коментира Кърт Вонегът.
Във „Фарс или никога вече самота“ Вонегът създава страшно тягостна атмосфера през погледа на 100-годишен бивш президент на САЩ, живеещ в откъснатия от света и полуразрушен нюйоркски квартал Манхатън.
Книгата е изградена върху детските спомени на Уилбър, когато е бил отхвърлен като изрод от родителите си, кариерата му като президент и реформите, които е правил, за да съсипе страната, и епизоди от настоящия му живот в Манхатън с бременната му малолетна внучка, любовника й и добродушна робовладелка.
„Фарс или никога вече самота“ е 
брилянтна сатира на човешкия живот 
- подигравка с онези хора, които биха направили всичко, за да не са самотни.
Неслучайно главният герой печели президентските избори на Щатите само с едно нещо - обещавайки, че ще спаси света от самотата. И наистина го прави - но води до абсолютен фарс и преобръщане на цивилизацията с главата надолу.
„Кланица 5“ или „Кръстоносният поход на децата“ е публикуван през 1969 г. автобиографичен роман и отразява бомбардировките в Дрезден, които Кърт Вонегът лично е преживял като военнопленник през Втората световна война в Германия. Името идва от градската кланица в Дрезден, в подземията на която военнопленниците са затворени през нощта и в които оцеляват по време на бомбардировките. В романа са преплетени реалистични картини от войната, черен хумор, научна фантастика - летящи чинии и пътуване във времето.
Главен герой е Били Пилгрим. Въпреки че претендира за достоверност, още в началото на романа става ясно, че премеждията на Били включват и факта, че той е експонат от зоологическата градина на планетата Тралфамадор, като другата половина на експоната е екзотична танцьорка на име Монтана Уайлдхак, изчезнала от Земята преди години. Вонегът ни представя и своето белетристично алтер его - измисления писател Килгор Траут, който се появява и в по-нататъшните му книги.
„Кланица 5“ оказва мощно въздействие върху цяло едно поколение
и претърпява многобройни преиздания, въпреки че в някои училища и библиотеки я забраняват заради сексуалното съдържание и сцените на насилие.
След излизането на романа Вонегът изпада в дълбока депресия и се заклева да не напише нито една книга повече. Връща се все пак към писането няколко години по-късно.
През 1984 г. прави опит за самоубийство, за щастие неуспешен. 
Последната му книга излиза - „Безотечественик“, през 2005 г. Романът е класиран като един от 100-те най-добри роман на английски език. 
В „Галапагос“ след като жестока финансова криза унищожава световната икономика, група корабокрушенци заживяват на един от островите Галапагос. Покосено от епидемия, човечеството е лишено от способността да се възпроизвежда и постепенно загива. Единствените оцелели са шепата корабокрушенци, но с времето те претърпяват обратна еволюция и се превръщат в тюленоподобни същества с плавници вместо ръце.
Романът разказва за тяхното оцеляване през погледа на разказвача - духът Лиън Троцки Траут, който бди над човешката раса през последните милион години и е син на един от повтарящите се герои на писателя и негово фикционално алтер его Килгор Траут. „Галапагос“ е едно
пътешествие из духовния свят на хуманността
предложено с неподражаем черен хумор и умело отвеждащо към важни послания. Кърт Вонегът създава свят, в който вярата в доброто у хората въпреки всичко съществува...
През ноември 1999 година в чест на Вонегът е кръстен астероид под името 25399 Вонегът.
Вонегът има два брака зад гърба си и е баща на седем деца - три от първия му брак, три от сестра му Алис, които приема след нейната кончина, и едно, което отглежда от първия брак на първата му жена.
През март 2007 г., на 84 годишна възраст, писателят претърпява битова злополука и получава черепно-мозъчна травма, не успява да се възстанови от нея и умира на 11 април в Ню Йорк.
По този нелеп начин Америка се разделя с един от най-видните си писатели.

Големият проблем с тъпите копелета

Крилатите фрази на Кърт Вонегът са океан и вероятно всеки има своя любима. Тук ви предлагаме една малка подборка цитати.
* Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме. - от „Майка нощ“, 1962г.
* Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
* Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.
* Научна фантастика - това са комикси без картинките.
* Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.
* Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
* Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
* Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане. - от „Кланица 5“
* Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам, са конски лайна.
* Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.
* Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.
* Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш. - от „Фарс или никога вече самота“
* И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно. - от „Фарс или никога вече самота“
* Моля, по-малко любов и повече добро отношение. - от „Фарс или никога вече самота“
* Бърнард посочил с пръст челото си и казал: „Щом смятате, че лабораторията е ужасна, не знам какво бихте казали, ако можехте да надникнете тук вътре. - от „Фарс или никога вече самота“
* Пък и не смятахме, че интелигентостта е нещо полезно и хубаво. Приемахме я като ново доказателство за нашата необикновеност, като нещо, подобно на двойните ни зърна или шестте ни пръста. - от „Фарс или никога вече самота“
* Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново. - от „Фарс или никога вече самота“
* Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
* Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари. - от „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър“
* Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.
* Кой е по-жалък, писател, който е вързан и притиснат от полицай, или някой, който живее в абсолютна свобода, но няма какво да каже?
* Моля те силно да забележиш, когато си щастлив, да възкликнеш, промърмориш или поне помислиш: „Ако това не е хубаво, не знам кое е!