"БСП за България" и ГЕРБ-СДС се разбраха експертите им да продължат работа по бюджета за догодина. Срещата в парламента беше по инициатива на левицата. На нея и двете политически сили се обявиха за увеличение на минималната работна заплата, но имат разминавания с колко. 
 От БСП смятат, че трябва да има нов бюджет за 2023 г. или поне да бъде подобрен удължителният закон, внесен от служебния кабинет. ГЕРБ-СДС са за удължаване на бюджета за 2022 г.    
Кирил Ананиев (ГЕРБ-СДС) предложи на експертно равнище да седнат и да подредят приоритети и мерките, които трябва да предложат за следващата година, така че да не натоварват много едно бъдещо редовно правителство и то да може да приложи собствена управленска програма.
Нека следващата среща да е експертна, съгласи се и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя отбеляза, че от ГЕРБ-СДС залагат на редовно правителство, което да реши проблемите, но ако няма такова, не трябва да оставят държавата в безизходица. 
В рамките на срещата от БСП представиха своите предложения за социални мерки, сред които увеличаване на минималната работна заплата до 50 процента от средната, необлагаем минимум и варианти за преизчисление на пенсиите.
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС коментира, че предложените от БСП мерки в областта на социалната политика не са насочени към това да преминем зимата, а са мерки, свързани с евентуален управленски мандат. Ако говорим какво е необходимо непосредствено сега в зимните месеци, това са помощи за отопление и за енергийната бедност, посочи тя. Вероятно държавата ще трябва да планира в следващата година или от 2024 г. по-сериозен обхват от хора, които да получават помощи, свързани с енергийната бедност, и това ще доведе след себе си и съответните разходи, коментира Сачева. Общият размер на предложенията на БСП по наши експертни анализи е около 4,8 млрд. лева, посочи тя.
Подкрепяме това, че минималната работна заплата трябва да бъде повишена за следващата година, но е въпрос на прецизни анализи и изчисления и да се стигне до консенсус за това какво е приемливо, добави депутатът от ГЕРБ-СДС. По думите ѝ трябват прецизни анализи дали такава голяма стъпка от 110 лева в рамките на една година може да бъде приета, защото до момента е следвано много по-плавно развитие. Тя посочи, че през последната година са направени много стъпки в пенсионната система и биха били малко по-предпазливи, когато се правят нови. Преизчисляването на пенсиите през октомври не намали неравенствата, коментира Сачева.
Георги Гьоков от левицата коментира, че минималната работна заплата наистина скача с много - със 110 лева, но я задържат толкова години. Ако продължаваме да я задържаме, тогава ще ни се наложи още по-голям скок да направим, допълни той. 
Лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира, че, ако ще въвеждат понятие "енергийна бедност" от 2024 г., разговорът е безсмислен. По думите ѝ това означава да чакат цяла година да изяснят какво е енергийна бедност, при достатъчно примери в Европа.
Делян Добрев от ГЕРБ-СДС отговори, че засега всички битови потребители на регулирания пазар ги третират като енергийно бедни и те остават защитени за следващите три години. Имаме три години да мислим кои от тях да извадим на свободния пазар, можем да мислим например за подоходен критерий, посочи той. В енергетиката бързахме и си свършихме добре работата заедно, обобщи Добрев.
Корнелия Нинова отбеляза, че са защитили само тези, които използват ток, и посочи, че явно това е тема за дискусия по-нататък.
Според Кирил Ананиев трябва да се обединят около най-важните мерки за бизнеса и за населението, но така, че в средносрочен план страната да се върне към Маастрихтските критерии и фискалните правила. Румен Гечев от левицата коментира, че е много добре да спазваме Маастрихтските критерии, но не можем да бъдем по-католици от папата.