Книгата „Пристрастно. Операта на Варна“, посветена на 75-годишния юбилей на варненската културна институция, ще има премиера в 17:00 ч. днес в Театрално-музикален продуцентски център - Варна. Тя е дело на журналистката Виолета Тончева, написала още историческа студия за Радио Варна, сборник с литературна критика, както и книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“ през 2018 г. Двете богато илюстровани издания, посветени на сценичните изкуства, са базирани на многобройните ѝ интервюта в качеството на пиар на Театрално-музикалния продуцентски център с артистите, творили там през последните години. 
Разговаряме с Виолета Тончева за развитието на Варненската опера, за същността на изкуството и за това какво е нужно, за да бъдеш значим творец. 
Какво влагате в думата „пристрастно“ в заглавието? Защо имате пристрастие към театъра и операта? 
- Както казва Ърнест Хемингуей, най-важно е първото изречение, а заглавието на една книга е точно това. То трябва най-добре да се обмисли, защото води към същността на книгата. Да, пристрастна съм към драматичния и оперния театър на Варна, защото работя вече от тринадесет години тук и виждам как израства пред очите ми. Затова реших да направя тези две книги, посветени на 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и 75-ата годишнина на Операта. Считам се за много щастлив човек, че съм част от програмите за тези два юбилея, които преживяхме на фона на едни динамични две години. Юбилеят винаги води към равносметка на постигнатото до момента, в това е и моето пристрастие. 
Думата говори и за близост. Вие имате привилегията да следите процесите отблизо и да водите подробни и ценни разговори с артистите от двата театъра. Тези натрупани интервюта, правени през годините, ли „поискаха“ да влязат в книги?  
- Наистина познавам много добре моите герои и в двете книги, а като журналист винаги се старая да се подготвя много добре за срещата с някого. Харесвам жанра на интервюто. В него определено важен е събеседникът, а не този, който води разговора, но от питащия зависи как ще бъде направено. Интервюто не бива да е разпит, а истински разговор за същността на работата на събеседника. Ако изкуството търси смисъла на нещата, то моите книги търсят обяснение на самото изкуство - как се създава, къде се намират онези креативни енергии, които отключват творческия процес и издигат човека над всекидневното и го правят онова оръдие на висшия разум, което наричаме талант. Така се роди идеята да събера в двете издания всичко, което е важно за развитието на двете институции. 

Имате обширни интервюта със знакови имена, докоснали сте се до личността им. Различни ли са хората, работещи в операта, от останалите си колеги артисти?
- Да, наистина съм включила знакови личности. Сред тях е маестро Борислав Иванов, който ми даде последното си интервю веднага след честването на 90-годишнината му през 2021 г., когато препълненият Летен театър се поклони пред този човек, който има изключителни заслуги за изграждането на Варненската опера и извеждането ѝ на международната сцена. През последните дванадесет години той предаваше своя опит на по-младите си колеги. В книгата присъстват постоянните гост-диригенти маестро Павел Балев и маестро Григор Паликаров, нашият постоянен гост-режисьор Вера Немирова, режисьорът Кузман Попов, който оформя облика на Варненската опера в продължение на десетилетия, концертмайсторите Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, художничката Лора Маринова, която работи вече повече от четири десетилетия, балетната двойка Румяна Малчева и Денко Стоянов. Не съм пропуснала солистите, въпреки че имах голям проблем кои от многото интервюта да избера, но накрая се спрях на Арсений Арсов и Линка Стоянова, които имат юбилеи. 
"Влезе" и тенорът Емил Иванов, който е роден в Рим, но живее във Варна, един от седемте най-велики тенори на всички времена. Освен операта, той има още една страст – астрономията. В момента защитава докторска дисертация, а е най-добрият астрофотограф у нас. През 2011 г. направихме първата му изложба, а на 2 декември тази година ще открием втора с негови фотоси на звездите. Самият той е оперна звезда, а наблюдава космическите обекти отблизо. С това и реално, и метафорично изразява смисъла на изкуството, което трябва да се доближи до висините. 
Много интересни ми бяха срещите с Красимира Стоянова, камерзенгерин на Виенската опера, Владимир Стоянов, който е единственият българин „Рицар на Верди“, и варненеца Милен Божков, които под диригентството на Павел Балев бе сред създателите през юбилейния оперен сезон това лято на концертно изпълнение на „Отело“ от Верди. Съвършена е Красимира Стоянова, нейното съвършенство те кара да настръхваш и да забравиш материалното. 
Казахте, че сте се опитали да намерите в интервютата къде се ражда божествената искра, която осенява хората на изкуството. Открихте ли откъде идва, защото аз също питам музикантите как композират например и те нямат обяснение. Какво казват оперните артисти? 
- Всеки има различен отговор, но истината е, че всички влагат най-напред много труд и дисциплина. След това идва вдъхновението и когато имаш талант, всичко се превръща в онази божествена искра. Красимира Стоянова ми каза, че най-напред трябва да почувстваш нужда от красотата. Много интересен отговор дава Петър Райчев, за когото разговарях с неговия внук. Световноизвестният тенор е основател на оперите във Варна, Пловдив и Русе, а освен това е художник. На един свой автопортрет, който подарил на сина си, той написал „Творчеството е деветдесет процента труд и десет процента талант - помни това, Руслане!“. Мисля, че в нашето бързо и дигитално време ние обръщаме внимание на не толкова съществени неща и забравяме за духа, за това, което действително движи израстването на човека. 
Различава ли нещо сегашните оперни артисти от това, което Ви описа внукът на Петър Райчев за дядо си? 
- Да, има разлика, защото времето е различно, но големите артисти във всички времена са такива и това, което ги отличава, е моралът, етичната страна на характера. За да станеш голям артист, освен талант, дисциплина, воля, трябва да имаш и характер. Да имаш последователността да продължаваш, всеки ден да се упражняваш, да обичаш това, което правиш. Питала съм балетистите не се ли чувстват изолирани, защото те повече от всички артисти в операта репетират ежедневно. Те бяха много учудени от моя въпрос, защото смятат, че не може да им омръзне нещо, което обичат безкрайно. Пример за такъв характер е и една случка от фолклора на Варненската опера. Малко след като основава оперния театър, Петър Райчев избира солисти за трупата чрез конкурс в Консерваторията в София, където преподава. Взема най-добрите, сред които е и току-що завършилата Лиляна Анастасова. Когато идват в града обаче, от партийния комитет привикват Райчев и му обясняват, че тя няма място във Варненската народна опера, защото произхожда от заможно семейство. Тогава той отговаря, без да се замисли: „В операта аз работя със солисти, а не с активисти“ и ги надвива. За такъв морал и характер говорим. Той отличава всички големи артисти. 

В раздела, озаглавен „Творческата лаборатория“, представяте подробности за създаването на шест знакови постановки, осъществени от наши и чужди творци във Варненската опера. Как се спряхте точно на тези заглавия? 
- Трудно ми беше, защото имам поне по три-четири интервюта за всяка нова постановка. Все пак се спрях на онези, които показват иновативното, развитието, внасят нови гледни точки и интерпретации. В България публиката е свикнала с голямата красива класическа традиция, пищните костюми от епохата, високата класа, но светът се развива, има съвременни интересни подходи и е любопитно да изследваш нови територии. Оперната публика у нас няма нагласата да приема това, тя предпочита да си остане при познатото, класическото, което винаги е гледала и аплодирала. 
Във Варна промяната дойде с Опера в Летния театър, заслуга на сегашния директор на ТМПЦ Даниела Димова. Това преобърна революционно нагласите на публиката и на артистите. Преди през лятото трупата бе в отпуск, имаше единични концерти, а сега всички са тотално ангажирани. Работим през цялата година, за да можем през трите летни месеца, когато във Варна има най-голяма българска и международна аудитория, да представим премиерни постановки на опери, оперети, мюзикъли, най-различни концерти - от симфонични до танго и джаз. През зимния сезон правим предпремиерите на основните заглавия, за да може представленията да „влязат в обувките си“, а лятната премиера вече е на един наистина чудесен, огледан отвсякъде спектакъл. Артистите забелязаха, че имат публика, която ги харесва и аплодира, а постановките ни се радват на огромен успех. В тазгодишното издание на Опера в Летния театър имахме девет премиери.
Даниела Димова въведе и мюзикъла, който влезе в България благодарение на Опера в Летния театър във Варна, а после и другите оперни театри в страната започнаха да правят такива спектакли. С него в залата влязоха млади хора, които после започнаха да посещават и симфонични концерти и опера. Така повишихме броя на нашите зрители. Това показва, че е много важно един репертоарен театър да предлага богата жанрова палитра, за да има за всеки онова, което харесва. Голямо постижение е и това, че във формалното обединение Театрално-музикален продуцентски център, двата културни института съществуват заедно и артистите от театъра ги виждаме постоянно в опери и най-вече в мюзикъли, а и певците понякога са на театрална сцена. Това сътрудничество е много вдъхновяващо. 

Какво споделят артистите, които гастролират във Варна – каква специфика откриват тук? 
- Впечатлени са най-напред, че тук има общ дух и сплотен екип, отдаден съзидателно на работата, независимо, че условията в България не са като във Виена и Лондон. Най-важното, според тях е, че артистите при нас имат възможност да работят и да творят, защото по света повечето оперни постановки са проекти на принципа открити сцени, в които се събира екип за отделен спектакъл и после се разделя. Щатни репертоарни театри, каквито са у нас, в чужбина са само най-големите. Оказва се, че желанието за творчество е истинската двигателна сила за създаване на изкуство. При нас гостуват много различни артисти, някои на световно ниво като Сергей Бобров, и всички те оценяват високо творческия потенциал на варненските артисти. Много често изпълненията на българите са много по-добри от тези на гостуващи от чужбина. Това казват и зрители, и специалисти и в книгата са включени отзиви на музиковеди, които оценяват качествата на българския артист като много високи. Искам да престанем с нашия нихилизъм, от който има още останки, че артистите навън са по-добри. Това абсолютно не е вярно и го казват в рецензиите си Елена Хаберман от списание „Der neue Merker“, Йери Хан от изданието, излизащо в Хамбург, „Das Opernglas“, Светлана Димитрова, Димитър Сотиров, Ивайло Спасов и други. Резултатът от творчеството трябва да се огледа в реакцията на аудиторията, защото в крайна сметка изкуството съществува заради публиката.