Стратегическият план за развитие на земеделието в селските райони, който обхваща периода 2023-2027 година, ще подпомогне българските фермери с 16 млрд. лева. Снощи страната ни е изпратила окончателния му вариант на Европейската комисия. Това съобщи зам.-министърът на земеделието Георги Събев на информационна среща със земеделски производители в Първомай.
Събитието се организира от Български фермерски съюз, като участие в него взеха експерти от Министерството на земеделието и представители на местните структури в областта и общината. 
Земеделските производители в Първомай са първите, на които бе представен планът след окончателното му завършване. За директните плащания са предвидени 8,8 млрд. лева, за интервенции в сектора "Развитие на селските райони" - 7 млрд. лева. Със 100 млн. лева ще се подпомага лозаро-винарският сектор, а с 50 млн. лева сектор "Пчеларство". В законодателството са предвидени възможности за изменение на Стратегическия план, който трябва да е одобрен до края на календарната година, обясни Събев.
Зам.-министърът припомни, че повече от 3 години е отнело на различните европейски институции да достигнат до обща законодателна рамка за прилагане на новата Обща селскостопанска политика. Новостите в нея произхождат от Парижкото споразумение от началото на 2015 година, което гласи, че подписалите го 195 страни имат ангажимент да допринесат за намаляване на прираста на глобалната температура с 1,5-2 градуса, обясни Събев. Така политиката залага на намаляване на ефекта на земеделието върху околната среда. По време на преговорите европейските институции постигнаха процент, който следва всички стратегически планове и трябва да заделят финансов ресурс за мерки, които смекчават ефектите от климатичните изменения, посочи Събев. В рамките на директните плащания минимумът е 25 на сто от финансирането, което трябва да е насочено към еко схеми  – подобряване състоянието на почвите, биологичното разнообразие, намаляване на монокултурния модел на земеделие. 
Общата селскостопанска политика цели подобряване и на конкурентоспособността на земеделския бранш, дигитализация и въвеждане на нови технологии. 
До 2027 година финансирането за българските земеделци ще достигне 95 процента от средния размер на подпомагането на европейските фермери.
Събев представи и част от Националния план за възстановяване и устойчивост -  компонентът му "Устойчиво селско стопанство". Министерството на земеделието е защитило два проекта и ще направи реформа, свързана с актуализация на законодателната рамка. Целта на проекта "Дигитализация на процесите от фермата до трапезата" за 20 млн. евро е всички системи, които съществуват в сектора, да се обединят в една.
Финансирането на инвестициите за напояване и използване на водни ресурси в частните стопанства, по Фонда за технологичен и цифров преход в земеделието, е с бюджет 100 млн. евро, посочи Събев. Съфинансирането е до 50 процента. Други направления са изграждане на центрове за подготовка на плодове и зеленчуци, изграждане на център за мъжки разплодни животни. Най-големият компонент е общият фонд за дигитализация и екологичен преход в земеделието, по който ще могат да се купуват нови техники и технологии, както и да се изграждат мощности за възобновяеми енергийни източници.