Българското археологическо наследство е оставено да се самоунищожава. Това е не само под силата на природните, но и на антропогенните фактори, каза за БТА специалистът по тракийска археология проф. д.и.н. Диана Гергова. Тя е сред участниците в научната конференция „100 години археологическо дружество - Разград”. Форумът е част от празничната програма за честването на 135-годишнината на музейното дело в Разград и 100 години от основаването на Разградското археологическо дружество, организирани от Регионалния исторически музей в лудогорския град.
По думите на проф.Гергова в Закона за културното наследство не съществуват текстове за създаване на специализирани професионални структури, които да се грижат за това наследство, да подготвят проекти, да го опазват и поддържат, да пишат материали, които да стигат до обществеността. Според нея държавата нехае и за популяризирането и обозначаването на туристическите забележителности в страната. „Видели ли сте по билбордове да се рекламира някоя от старите български столици или тракийски селища? За мен това е бих казала престъпление на държавно ниво, нерешаване на един национален проблем. България е обявена за третата страна по богатства на културни паметници в Европа след Гърция и Италия, но всъщност има данни, че всяка година стотици паметници просто изчезват“, каза проф. Гергова. Тя добави, че в Плана за възстановяване също не е срещнала параграф, в който да са заложени средства за възраждането на археологическите паметници, за поддръжката и развитието на археологическите резервати, които представят на света културното наследство на страната. „В България имаме фантастични праисторически могили, свързани с най-ранната цивилизация, прекрасни тракийски паметници, свързани с учението на орфизма, но нищо от това не се показва подобаващо“, каза професорът. Според нея за популяризирането на културните паметници важно значение има и състоянието им. „А за да подобрим тяхното състояние и да спасим от по-нататъшна разруха, със сигурност трябва да се създадат професионални екипи, които да отговарят за големите резервати, за групи от археологически паметници, т.е. те да имат самостоятелна политика, така както е за обектите на природното наследство. Ако няма структури, специално отговорни за опазване на археологическото наследство то просто ще продължи да се самоунищожава“, посочи проф. Диана Гергова. 
По повод годишнините, които отбелязва Регионалният исторически музей в Разград, специалистът по тракийска археология заяви, че вече повече от столетие Разград е пример за това как се развива музейното дело и как се проучват паметниците. По думите й лудогорският град е пример и за това колко голяма е грижата на екипа на музея древният Абритус да бъде представен така, както подобава, съгласно законите и принципите на консервацията и реставрацията. 
В рамките на научната конференция в Разград проф. Гергова представи доклад на тема „Могилата с канделабъра в структурата на източния царски некропол на гетската духовна и политическа столица“. Дългогодишният ръководител на проучвания в резервата "Сборяново" сподели, че резерватът крие още много тайни. Тя заяви, че за нея всички направени през годините открития са важни, но като един от най-големите си успехи определи разгадаването на тайната защо Херодот е казал, че гетите обезсмъртяват и всъщност как това изглежда като система от погребални практики. Сред любимите си открития тя посочи и сандъчето със златни дарове от могилата на Котела, разкрито на 20-та година от началото на нейните проучвания. „Смятам, че в 40-годишната си кариера в този резерват чрез проучванията, които провеждахме с екипа ми, успяхме да отговорим на някои много съществени въпроси. Но фактът, че нищо от откритите уникални паметници в европейски и световен мащаб не е експонирано и показано на хората, както подобава, ме кара да си мисля, че е безсмислено да се правят разкопки“, допълни археологът.