В Художествена галерия Русе бе открита на 4 ноември 2022 живописна изложба на проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски, който предлага на вниманието на зрителите експозицията Фоничният образ, включваща два полиптиха: 
Re-forma Universalis (RU) по „Изкуство на фугата“ и Passion (или „Възторг и изпитание“) по „Музикално приношение“ от Йохан Себастиан Бах. 
Композициите и на двата полиптиха интерпретират конструктивни и структурни особености на двете гениални творби, създадени през 1747 и 1751 г. Спартак Паскалевски е увлечен от полифоничните особености на музикалната форма у Й. С. Бах и от скрития асоциативно-метафоричен лабиринт на неговите образни внушения. 
 Полиптихът Re-forma Universalis (RU) се състои от 19 сегмента в пет части: 4 х 4 (A, C, D, E) + 1 х 3 (B) смесена техника
1..4. Re-forma Universalis (RU), Полифонична структура А
5..7. Re-forma Universalis (RU), Полифонична структура B
8..11. Re-forma Universalis (RU), Полифонична структура C
12..15. Re-forma Universalis (RU), Полифонична структура D
16.. 19. Re-forma Universalis (RU), Полифонична структура E
Пресъздава идеята за универсалността на полифоничната форма, в която вариациите на фугата се противопоставят и същевременно синтезират полифоничната изменчивост и органичната жизненост на единната индивидуалност на музикалната тема. Този сложен феномен на музикално протичане привлича много художници с различни стилови превъплъщения, особено представители на авангарда от ХХ век като Паул Кле, Франтишек Купка, Жорж Брак, Пит Мондриан, Василий Кандински, Тео ван Доесбург и др. 
Паскалевски обаче търси диалектичната свързаност на конститутивните елементи като визуална синкретичност на фигурални мотиви (обвързани с множество асоциации, водещи към метафоричния и алегоричен репертоар от човешки състояния), присъстващи в света на изобразителното изкуство като низ от образи и събития в жизнения човешки поток. 
В Passion художникът предлага свой визуален прочит на „Музикално приношение“ от Й. С. Бах. Водещата сюжетна линия се основава на конкретен повод от биографията на композитора. Поканен от пруския крал Филхелм II в потсдамския дворец, Бах е предизвикан от краля да композира и полифонично да развие във фуга зададена от него тема (впоследствие назована „кралска“ или Thema Regiu). Това е повод и основа на художествения замисъл у Паскалевски - среща на ритуалната кралска власт със сакралната власт на творчеството в изкуството. Художникът развива Passion-а като „възторг и изпитание“ на две вдъхновения - властово и творческо - в полиптих от 14 сегмента. Последователността, аналогична на полижанровата сюитна форма, е характерна за времето на Бах и присъща за неговото творчество.
В полиптиха на Спартак Паскалевски сегментите се групират по структури,  които включват: по аналогия на триото - композиция от три творби (Власт - земна и неземна), на квартета - композиция от четири творби (Възторг и изпитание, Загадка и опиянение, Въздигане (отвъд и отсам) и соната - композиция от една творба (Въз-зрение) с инициалите на Johann Sebastian Bach, или общо 14 сегмента. Преведени в нотен текст, инициалите на Бах стават известната музикална тема си бемол-ла-до-си, която е материал не само за биографични внушения в творчеството на композитора, но и предмет на музикални инвенции и импровизации от страна на редица композитори, сред които Брамс, Шостакович и др. 
Образният репертоар на Спартак Паскалевски включва универсални символи, сред които зрителят ще открие „монумент на владетеля“, „стълбата на Яков“, „фонтан на насладите“, „св. Христофор с Младенеца на рамо“, „св. Богородица“ в трансценденталното двойно изображение, включващо в силуета - Христос, който напомня за иконографската формула на Успение Богородично и др., осъществени с импровизационна свобода. 
В живописно отношение художникът търси постигане на многослойна живописна техника като аналог на полифоничната музикална тъкан у Бах чрез съпоставяне на форми, обеми и нюансирано изграждане на колорита.
Стимулиран от уникалния креативен звуков свят на Бах, художникът създава дарствено послание към неповторимия културен облик на Русе - град с традиции в музикалната панорама на Европа.

Проф. дфн. Румяна ЗЛАТАНОВА