Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е категорично против законодателното или административното увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) с 50 на сто спрямо средната работна заплата (СРЗ) за страната. Това се посочва в становище на палатата по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, сигн. 48-254-01-27, с който се предлага определяне чрез закон на размера на минималната работна заплата за страната, съобщиха от БТПП.
От палатата изтъкват, че държавата все още не е приела механизъм за изменението на минималната работна заплата, което е в разрез с ратифицираната от България Международна конвенция 131 на МОТ, както и остава открит въпросът за премахване на минималните осигурителни прагове, което е според БТПП е изкуствена допълнителна тежест за бизнеса.
Създаването на механизъм не означава сляпо повишаване на МРЗ с 50 на сто, са категорични от палатата и изтъкват, че подобен подход е неоправдан от икономическа гледна точка и ще доведе до неравноправие и дискриминация в различните региони на страната, където средната работна заплата е с разлика от стотици левове. Палатата обръща също внимание, че по-голямата част от нормите на Директива на европейския парламент и на Съвета са инструктивни, а не задължителни и че основната цел на директивата е да доведе до национални критерии за определянето и актуализирането на законоустановената минимална работна заплата, определени така, че да са стабилни и ясни; редовно и своевременно актуализиране и създаването на консултативни органи.
В становището се напомня, че социалните партньори от години настояват за създаването на механизъм, с който да се определя МРЗ, и този механизъм да е съобразен с критериите и принципите, заложени именно в конвенция № 131 на МОТ. Отделно това може да се отрази сериозно на възможностите на бюджета, тъй като държавата е най-големият работодател и в държавната и общинската администрация работят значителен брой служителите по трудов договор (наетите в Изпълнителната власт са 98540 души през 2020г., а в териториалните структури 42065), посочват от БТПП.
В становището се цитира изказване на служебния министър на финансите, според което увеличение с 10 лева на минималната работна заплата влошава дефицита с 50 млн. лева.
По тези причини палатата не подкрепя законодателното определяне на МРЗ с 50 на сто спрямо СРЗ, предвид предприетите действия от страна на социалните партньори за изготвяне на механизъм за определяне на МРЗ. Отделно подобно увеличение на МРЗ не е мотивирано и обвързано с моментното състояние на икономиката, във времена на неясна за бизнеса картина и перспектива.
Становището на БТПП е изпратено на вниманието на председателя на Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание.
Тези дни и от Българската стопанска камарa (БСК) съобщиха, че не подкрепят предложението за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата. Законопроектът е внесен от лидера на БСП Корнелия Нинова и група народни представители и предвижда МРЗ да се определя като не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната, като определянето й да става в срок до 31 октомври на текущата година.