Бюджет 2023 на НЗОК трябва да е такъв, че пациентите да са спокойни. Това каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация по време на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Трябва да мислим дали сме гарантирали достъпност и качество на здравеопазването, да гледаме напред, защото сме в много сложна ситуация, допълни тя. По думите ѝ неслучайно европейските сдружения за болнична помощ са апелирали за корекции на бюджетите в здравеопазването заради високите нива на инфлация. 
Влизайки в нов политически сезон, трябва да си дадем сметка къде са другите, каза още адв. Димитрова и припомни, че миналата седмица Турция обяви, че един от приоритетите ѝ е да е здравен лидер в региона. Тази година от болниците и фармацевтичните компании искат от НЗОК да се разпределят средства от резерва ѝ, така че годината да завърши нормално на фона на инфлацията, а болниците да могат да платят на работещите в тях, както и да предоставят качествена здравна услуга, допълни адв. Димитрова. Тя припомни, че от асоциацията настояват при взимането на ключови решения да участват представители на лечебните заведения.
Здравеопазването трябва да има по-голям публичен ресурс, каза Деян Денев, председател на  Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България. По думите му фармацевтичните компании дават все повече отстъпки на здравната каса, като се очаква тази година сумата да достигне 300 млн. лв. Навлизането на новите технологии също трябва да бъдат финансирани, а сега, за да навлезе иновация, фармацевтичната компания финансира напълно през първата година, посочи още Денев. 
Навлизането на нови молекули в България, което сега е два пъти в годината, трябва да бъде преразгледано, тъй като българският пациент чака над 700 дни, за да получи достъп до иновативна терапия, посочи Красимира Чемишанска, директор на изследователската компания “Амджен България” .
Петя Георгиева, доктор по икономика, каза, че обществото ни е уморено от реформи, особено в областта на здравеопазването. В сравнение със страните от ЕС, България продължава да губи по показателя за очаквана продължителност на живота, като това се отчита много засилено по време на ковид пандемията. В момента в страната ни по този показател продължителността на живота е с над 8 години по-ниска от средната продължителност на живота в ЕС. 
Общите разходи за здравеопазване в България се повишават значително след началото на ковид пандемията, каза още Георгиева и допълни, че голяма част от общия ресурс за здравеопазване идва „от джоба“ на пациента, а по този показател България е на първо място в ЕС, като основният разход е за лекарства. От публичния ресурс за здравеопазване в България, по данни на НЗОК, близо половината се разходва за болнична помощ, а една четвърт – за лекарства, добави Георгиева.. 
Георгиева отчете като проблем за реформи в здравеопазването трудното постигане на съгласие сред заинтересованите страни и трудно постигане на консенсус откъде трябва да се започне. Трябва да се даде отговор дали да се промени здравноосигурителният модел, нужна е дискусия дали трябва да е фиксиран пакетът от здравни услуги, трябва ли да има други осигурителни „играчи“ и как те биха участвали в договарянето, както и как ще се определят цените, добави Георгиева.  По думите ѝ механизмът на клиничните пътеки е изключително вреден и неподходящ да се използва за финансиране, тъй като те създават доста нетипични стимули в системата  и не дават възможност за развитие.