Ограмотеното население е нещо много по-добро от полуграмотното или неграмотното, каза днес проф. Казимир Попконстантинов в Провадия. В Историческия музей в града той разказа и представи пред свои колеги, участвали в Международния форум за кирилицата в София, артефакти, открити при разкопките на манастирския комплекс край село Равна. Срещата в столицата се проведе по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и събра учени от 11 държави.
Манастирският комплекс край Равна е добра илюстрация за загрижеността на св. Цар Борис Първи да ограмоти населението, каза Попконстантинов. Той подчерта, че другаде не са откривани епиграфски паметници с пет графични системи.
Манастирът е интересен и със своята планова схема, която го отличава от тези в Плиска и Преслав, допълни ученият. Според него в обителта са живели не по-малко от 40-50 души. Освен скрипториум е имало и училище. Попконстантинов показа и няколко надписа с еротичен привкус. Това доказва, че в манастира е имало и поклонници, включително от женски пол.
Средището край село Равна е носело името на Света Богородица. Манастирът е бил издигнат в края на IX век и е просъществувал до средата на XI век. При проучванията са открити епиграфски паметници, врязани по стените му. Разкрити са повече от 280 надписа върху камък и близо 3 600 рисунки, което дава основание на учените да нарекат условно откритието „Каменна библиотека“. Монасите са използвали руническа, гръцка, латинска, глаголическа и кирилска графична система.
Обителта край Равна е отдалечена на 22 км от Плиска. Открита е през 1978 година. Разкопките започват от лятото на 1979 година и продължават 11 години. Научни ръководители са проф. Александър Кузев, проф. Казимир Попконстантинов и Павел Георгиев.