Синдикатът "Образование", в рамките на националното си изследване относно неработещите политики и практики в Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО), обявява общата класация на неработещите политики. Нашата цел е да определим и подредим по приоритет кои национални политики и практики са неработещи, от което следва да бъдат премахнати и кои политики или практики имат нужда от промяна, съобщава д-р Юлиян Петров - председател на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа".
От синдиката са направили класация на неработещите политики и практики в образователния закон: порочната практика "Прекомерна административна натовареност"; политиката за грижа към българския учител и създаване на Резилианс към професията, за борба срещу професионалния стрес; политика "Атестиране на педагогическите специалисти"; политика по "Права и задължения на родителите"; политика "Обществен съвет"; политика "Инспектиране на образователните институции"; политика за "Допълнителна подкрепа"; политика за възпитание и формиране на ценностна система; политика за изграждане на съвременна физическа среда, специализирани кабинети, физкултурни салони, басейни и др.; политика за приоритетно финансиране с поне 6 процента от БВП; политика за привличане и задържане на млади за учители; политика за наставничество и менторство.
По отношение на това как да се промени "Политиката за грижа към българския учител и Резилианс към професията", 88,2 на сто от респондентите смятат, че най-успешно това би се променило чрез прекатегоризирането на учителския труд към втора категория.
52 процента от участниците са на мнение, че държавните грижи за педагозите трябва да бъдат в посока създаване на работещи компенсаторни механизми по европейска и световна практика (това са механизми, съхраняващи учителите от прегаряне).
37,3 процента пък смятат, че от особена важност е безусловното ползване на добавката от универсален пенсионен фонд (УПФ), в хипотезата на чл. 69 "в", ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (при ранно пенсиониране учителите да ползват и добавката от УПФ, добавка, която са формирали с лични вноски през трудовата си дейност).
От синдиката припомнят, че при изследване на Министерството на образованието и науката (МОН) през 2019 г. за натовареността на българските учители се установиха и потвърдиха два важни извода. Първият е, че българският учител е двойно по-претоварен от европейските си колеги, примерно от Финландия, Естония, Полша и др., с натрупано прегаряне в рамките на 60 процента, при средни 35 процента за ЕС.
Вторият важен извод от това представително изследване е, че грижата за българския учител трябва да е държавна и да се превърне в национална образователна политика. "Добре е, че тази политика, благодарение на упоритите действия на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", съществува, но за съжаление е посочена, като неработеща", заявява д-р Юлиян Петров.
Според синдиката трябва да се намалят нормативите на учителите след 50-годишна възраст, за да бъдат съхранени до високата пенсионна възраст, която скоро ще стане 65 години. Необходимо е да се структурира механизъм при отработване на четири години учителите да ползват една година за квалификация и рехабилитация, без да работят с ученици. "Да се ползва добавката от учителския пенсионен фонд безусловно, дори и когато учителят избира ранното пенсиониране по чл. 69 "в" от КСО, настояват от Синдиката "Образование".