Български и кирилски ръкописи се пазят в повече от 40 държави, като доскоро повечето от тях могат са се четат само на място. Това съобщи доц. Мая Петрова на международния форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. По думите й в последните години много колекции се експонират в интернет, което ги прави достъпни за всички.
Тя представи няколко проекта, сред които "Репертоар на старата българска литература с компютърни средств" (с информация за 161 ръкописа, 1575 преводни и 3375 оригинални произведения 11-12-и век), "Южните и източните славяни: Разнообразие и взаимодействие на писмените култури, 11-12 в.“ ( портал, виртуален музей на писмената култура  във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и на свиделствата на книжовното общуване между южните и източните славяни през вековете, дигиталната библиотека  за старобългарска книжнина Scripta Bulgarica (електронна енциклопедия, която обединява термини, статии, текстове, ръкописи и статии), Encyclopedia slavica sanctorum (с информация за средновековни и възлржденски писмени паметници, устни предания, съвременни култови практики, названия).
Според д-р Димитър Пеев златните години на българистиката, с подчертан акцент върху старобългаристиката, са 70-80-те години на 20 век. По думите му след 1990 г. България вече не се разглежда като идеологически опонент. След приемането на страната в Европейския съюз и НАТО подчертаването на българската култура като люлка на славянската писмена и духовна експанзия в Източна Европа вече не е жизненоважно за европейския културен дискурс. "Намалява финансирането на изследванията, свързани с българско и балканско славянско средновековие, за сметка на синхронни изследвания в областта на балканистиката с акцент Гърция, Румъния, Албания, където вече българистиката не играе ключова роля, а е един от многото равнопоставени актьори“, коментира Пеев.

Той допълни, че в момента, в университетите в Германия, а и в другите страни от Европейския съюз, няма специалност българистика. Решение на този проблем той вижда в поддържането на спонсорирани професури. Те се обявяват от университета, но се финансират от външни заинтересовани институции, съобщи той. По думите на Пеев поддържането на седем такива професури в Западна Европа би струвало малко под 700 хиляди евро годишно.
Анна Влаевска, българист (България, Италия), подкрепи идеята за поддържането на спонсорирани професури в чуждестранни университети. Тя коментира, че има липса на информация за българистиката в конкретни държави и университети, както и за това какво предлага България на тези, които проявяват интерес към българските език, литература, култура и история.
По думите й интересът към българския език и литература трябва да се култивира в университетските среди в две посоки – практическа насоченост и възможност за научно развитие. Влаевска коментира, че основен проблем в тази връзка е изясняването на перспективите пред студентите, изучаващи български език. В тази връзка, е необходима повече информация за възможностите за работа във и със  България, каза тя.
Що се отнася до създаването на интерес към научно развитие, на първо място е съобразяването с политиката на съответния университет и със спецификата на конкретната група студенти, каза Влаевска. Тя допълни, че според нея трябва да се стимулират регулярни интердисциплинарни студентски срещи. Освен това, тя коментира, че е необходимо да се поддържат и, където е необходимо – да се възобновят, договорите по програма "Еразъм", както и да се учредят стипендии за докторантски и постдокторантски специализации.
Проф. Дитер Щерн (Белгия) направи презентация на тема "Съжителство и конкуренция между кирилица и латиница в съвременното европейско ежедневие". Той обърна внимание на мирното съществуване на двете азбуки, но и на някои комични примерни от действителността. Според проф Мария Шнитер (България) азбуката легитимира определени типове комуникационна реторика. Тя разказа за употребата на кирилицата като инструмент на културната политика в неславянска среда през 20-21 век, в държави като Киргизстан, Монголия, Казахстан и Таджикистан.

Отец Козма Поповски направи презентация на тема "Зографският принос в съвременните изследвания на кирилските паметници и православни традиции". Той разказа за направена вече дигитализация на книжовно наследство в манастира. В процес е ново безопасно хранилище за целия архив, съобщи той.
- - -
Вицепрезидентът Илияна Йотова организира международния форум за кирилицата "… И ний сме дали нещо на света". Целта на форума, който събира известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и български медиевисти, е да постави акцент върху българския принос за спасяването на делото на Кирил и Методий и техните ученици, създаването и разпространението на кирилицата в славянския свят.  /ГН, ДД