Кирилицата като емблема на православната славянска книжовност обсъждаха българистите в рамките на втория панел на международния форум за кирилицата "… И ний сме дали нещо на света" в НДК, организиран от вицепрезидента Илияна Йотова. БТА е медиен партньор на събитието.
Учени от Италия, България, Латвия и Сърбия представиха традициите при използването на кирилицата в православната книжовност.
Проф. д-р Красимир Станчев (България и Италия) разказа за прехода от латиница към кирилица в книжнината на българите-католици през ХIХ в. като индикатор за осъзната национална идентичност. Той изгради своя доклад върху издадената през 1844 г. в Рим "неголяма книжица, озаглавена "Наука християнска за християните от Филибелийската държава", в която текстовете са на латински и на кирилица.
Проф. Станчев отбеляза, че единият от издателите на произведението - Яко Яковлев, приема кирилицата за българско писмо, което чистосърдечно препоръчва на совите сънародници католици. Ученият отбеляза, че по онова време кирилицата традиционно е третирана във ватиканските среди като сръбско и по-рядко като писмо, тясно свързано с източноправославните традиции.
След този първи опит, в следващите десетилетия в пловдивско започват сравнително по-често да се появяват ръкописни павликянски книги, писани с кирилица и съобразени с възрожденския правопис, каца проф. Станчев. Това, според него, свидетелства за постепенното включване на българите католици в един общобългарски възрожденски процес. След Освобождението в издаваните за българите католици книги окончателно се налага кирилицата и общобългарската езикова правописна норма, като се изоставят особеностите на павликянския говор и латинското писмо, посочи още ученият. 
Проф. д-р Джорджо Дзифер представи своите изследвания върху „За буквите“ от Черноризец Храбър с акцент на отношенията между глаголицата и кирилицата. Всички ръкописи на Черноризец Храбър, които са достигнали до нас, са на кирилица, но всички възхождат към архетип, различен от оригинала, но все още написан на глаголица, посочи проф. Дзифер.
Той определи като парадокс това, че произведение, изцяло посветено на глаголическата азбука и написано на глаголица, е стигнало до нас само и изключително в ръкописи на кирилица. Дзифер отбеляза, че това се отнася и за други произведения от най-ранния период на най-старата църковнославянска литература. В произведението Черноризец Храбър предоставя манифест на ранната славянска книжовна цивилизация, чиято опорна точка е в църковнославянския, или както се нарича тук, в България, старобългарския език, каза ученият.
Според него с голяма проницателност Черноризец Храбър е схванал, от една страна, много тясната връзка на тази нова литературна цивилизация с християнската религия, а от друга - изключителното значение на новата азбука, създадена от Константин за Европа на IX в. Това, че името на Константин-Кирил Философ по-късно ще бъде свързано с друга азбука - кирилицата, също в известен смисъл е парадокс, който Храбър със сигурност не е могъл да предвиди, отбеляза още проф. Дзифер. Но тъй като с течение на времето кирилската традиция осигурява предаването на старата църковнославянска литература, включително на неговия трактат, може би той не би съжалявал за това, допълни медиевистът.
Проф. д-р Сергеюс Темчинас от Литва говори за руски надпис върху Голготския кръст в български ръкопис от XIII век, като акцентира на кирилския културен патриотизъм по време на „първото източнославянско влияние“. Той представи процеса, при който България приема текстове, създадени извън страната. Темчинас напомни, че преди османския период България има най-голям принос към развитието на кирилската книжовна традиция.
Той допълни, че в българската средновековна история има два епизода, когато България приема и успешно асимилира писмени традиции, формирали се извън нейните държавни граници. Първият е свързан с приемането на Кирило-Методиевите ученици и усвояването на глаголическата книжнина в Първото българско царство, вторият е известен като първо източнославянско влияние, траяло от последната четвърт на XII в. до към средата на XIII в., т.е. хронологически съвпада с началните етапи в развитието на Второто българско царство, отбеляза проф. Темчинас.  Проф. д-р Татяна Суботин-Голубович в доклада си "Кирилицата в средновековна Сърбия" представи типовете кирилско писмо, застъпени в сръбските средновековни извори. 
Проф. дфн Ана Стойкова разказа за късноантичното наследство в литературната история на Първото българско царство и за старобългарския превод на Физиолога. Тя отбеляза, че изключително широката популярност на Физиолога се дължи на занимателния начин, по който в него се изясняват основните християнски догми и се внушават християнски норми на живот. По думите й без съмнение, голямото разпространение на Физиолога е свързано с неговата приложимост за катехизацията на новопокръстени народи. Според нея старобългарския превод на произведението може да се отнесе към епохата на Първото българско царство. Тя допълни, че оригиналният славянски превод от гръцки, тоест старобългарският архетип, е направен през 9-10 в., по времето, когато славянската писменост и книжовна култура преживяват първия си разцвет. Направените наблюдения върху старобългарския превод на Физиолога сочат, че той може да се смята за част от преславската книжовна продукция, каза още тя.