„Фауст“, опера с кукли, най-новата постановка на Старозагорската опера,  е един модерен прочит на класиката, направен през XXI век, каза пред БТА Денис Иванов. Той е сценограф и художник на костюмите на спектакъла, който точно след десет дни има първа среща със зрителите.  
Освен известните седем персонажи, създадени от Гуно през XIX век, режисьорът Огнян Драганов сътворява още 15 кукли, които допълват и нюансират най-популярната немска трагедия от Ренесанса, която не присъства често в репертоарния афиш на всеки голям оперен театър. На сцената има близо 200 артисти- оперни изпълнители, кукловоди, балет, деца. 
 След „Турандот“ това  е втори опит за опера с кукли на Старозагорската трупа.
Великата утопия на Гьоте, създадена през XIX век, ни връща назад през XVI век, когато живее д-р Фауст, за да ни накара да повярваме, че в тунела на безкрая, който очаква всеки един от нас, минало и бъдеще се сливат в една светлина, оттук нататък животът и смъртта, реалното и въображаемото, високите и низките страсти, вече  престават да бъдат схващани като противоречия, като борба, обясни  пред БТА Денис Иванов.
За мен Мефистофел не е дяволът – олицетворение на злото, а умът и силата, дадена от Бог на човека, за да го приближи до себе си – за провокация, казва сценографът.
Фауст е вечната неудовлетвореност на човека от себе си, от живота си, от познанията си. От друга страна именно неудовлетвореността движи човека напред, самодоволството е неговата смърт.
В постановката на Огнян Драганов Маргарита не съществува, реално тя е творение на Дявола, тя изобщо не съществува в реалността.
Денис Иванов нарушава традицията и избира като визия футуризъм, но не пренебрегва готиката, наложена като изкуство през Средновековието. Новото в сценографското му решение е Дяволският прозорец, който ни води отвъд времето и пространството.
32-годишният Денис Иванов отбелязва с „Фауст“ десетата си постановка на старозагорска сцена и 20-ата в творческата си кариера на сценограф и художник на костюмите. Първата му премиера е през 2015 г. 
Възпитаник е на проф. Светослав Кокалов и доц. Марина Райчинова от НХА, завършва и оперно пеене и оперна режисура в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.
С премиерата на  „Фауст“ на 17 ноември ще бъде открито 52-то издание на Фестивала за оперно  и балетно изкуство в Стара Загора.  
Следват въпросите за интервюто:
Г-н Иванов, популярни ли са по света оперните спектакли с артисти и кукли ?
-Не, това са бутикови представления, за по-големите театри това са още новаторски спектакли. Не познавам друга постановка на „Фауст“ с кукли.
Колко кукли създадохте, за да партнират на сцената на известните персонажи на Гуно ?
- Марионетният театър изисква изключителна прецизност и внимание към детайла, а също така на много специално отношение към движението на куклата, на начина, по който се отнасяме към материята.
Създадохме няколко вида кукли. Общият им брой е 15. Най-голямата е висока шест метра, това е най-зрелищната кукла. Има четири кукли – марионетни, известни от готическите катедрали, управляват се от кукловоди, това са осем актьори от Старозагорския куклен театър. Има и четири трикови кукли, те са двулицеви, от едната страна зрителят вижда ангел, а от другата дявол. Всеки човек може да бъде ангел, но може да бъде видян и като дявол. 
Шест джуджета, възпитаници на Детско-юношеската школа към Старозагорската трупа, ще се включат в класическия сюжет. Те са заимствани от немската митология, главите  и дрехите са на възрастни, а телата – на деца. 
Куклите се изработват в ателието на Старозагорския куклен театър по проекти на проф. Васил Рукоманов и  Силва Бъчварова, мои преподаватели от НХА, към които изпитвам респект. Новите персонажи, елемент на марионетния театър, дават естетическия тон на постановката. Това е вторият подобен опит в българската сценография.   
 
Каква е основната идея на спектакъла ?
- Тонът дава режисьорът Огнян Драганов, но сценографията облича неговата фантазия в материалност и визуализира неговите идеи. 
Лично за мен е важно нашият спектакъл да бъде приет като миг от смъртта на един човек. Душата напуска тялото. Следва пътят към отвъдното. Това е моята интерпретация на декора. Традициите в спектакъла на Гуно е да бъде представен в мрачни и тъмни тонове. Нашият спектакъл е решен визуално в светли тонове. Представете си мъртвешка светлина. Избрах за основен цвят светлосивия  и неоново осветление - светлината на отвъдното.
Декорът е тунелът към отвъдното, отвъд материалния свят, и този коридор ни отвежда към други девет – тези, които са известни като деветте кръга на Ада. Пътят на душата е издигане към по-високото и пречистване. Използвал съм целия обем на сцената – максималната дълбочина и широчина. 
Като стилистика избрах визуалния език, като визия - футуризъм. Действието се развива в неопределеното бъдеще. И в същото време продължавам да се придържам към архитектурата на готиката и  най-популярната й характеристиката – вертикала. Коридорите създавам на база тези елементи. Формата е важна. Всичко е заострено и гледа нагоре. Това е естетиката на готиката, продиктувана от стремленията на високото, към небето, към съвършенството.
 
В тази оперна класика как виждате тримата основни персонажи – Фауст, Мефистофел и Маргарита ?
- За мен Мефистофел не е дяволът – олицетворение на злото, а умът и силата, дадена от Бог на човека, за да го приближи до себе си – за провокация.
Моят Мефистофел е по-човечен, по-семпъл. Това е човек с чувство за хумор и изключителна интелигентност, и жесток манипулатор. Красив и интелигентен мъж на средна възраст, но не с агресивен грим и костюм от наложените щампи на образа. Идеята е да представим човешките му качества и неговите земни дела. Той не е вълшебен по време на целия спектакъл. И най-важното –  изглежда напълно обикновен. 
Фауст е вечната неудовлетвореност на човека от себе си, от живота си, от познанията си, от любовта си. От друга страна именно неудовлетвореността движи човека напред, самодоволството е неговата смърт.
В постановката на Огнян Драганов Маргарита не съществува, реално тя е творение на Дявола, тя изобщо не съществува в реалността.
Как костюмите са проектирани в този нов и нетрадиционен спектакъл на  „ Фауст“ ? 
- С режисьора Огнян Драганов извадихме сюжета от реалното време. Историята …. е вечна и тя се повтаря. Има едно преплитане на минало и настояще. Решението на проектите за костюми е в стил „късна готика“, която е безкрайно осъвременена.
Старият Фауст живее днес и Мефистофел иска да го върне в младостта му, предлага му живота преди няколко века. Едно пътуване във времето. Важно е да подчертаем на сцената света, в който попада младият Фауст - това е един илюзорен свят. Картината изглежда иреална. Публиката разбира, че това е илюзия и това е най-интересната съвместна идея с режисьора Огнян Драганов. 
По сюжет Фауст попада на градско веселие, на площада пред Църквата, и всички тези младежи са копие на Фауст и Маргарита, всички са еднакво облечени. Двамата основни герои са в отделни цветове.
Дрехите на хора са решени в сладникаво коралово, неестествено нежно.
Фауст  и Маргарита са в огненочервено – цвета на Мефистофел. Моята идея е да загатнем, че днес в XXI век, съвременните проблеми са свързани с унифицирането на хората, изчезване на личностите. В постановката на Огнян Драганов Маргарита не съществува, реално тя е творение на Дявола, тя изобщо не съществува в реалността.
При всички женски персонажи има по един моден аксесоар – Дяволски прозорец. И хорът, и Маргарита,  са облечени с горна рокля, върху която има големи разрези, и втора под нея, която описва тялото. Този силует крие фигурата на жена, спазва се натрапения от Църквата канон, но дръзките девойки искат да се представят и в по привлекателен вид, за да се харесат…
Моят стремеж беше да покажа лукавостта на Мефистофел и неговите жертви – Фауст и Маргарита, всеки един от тях трябва да премине по пътя на съблазънта и изкушението.
Важно е да отбележа, че балетът, куклите и децата имат съвременни костюми, които напомнят XXI век. Те са проводникът на Фауст и неговият път обратно назад във времето - дясната ръка на Дявола води натам.
Образът на Мефистофел е яркият персонаж, носи цялата драма… Може би не съм прав, но за първи път в историята на „Фауст“ ще има точно такава интерпретация. Мефистофел е хамелеон, за него има четири костюма, които нямат нищо помежду си. Той се появява в такъв облик, за да има усещането за тях. Първият – като Господ, вторият – като един от войниците, третият – като студент и четвъртия – като свещеник, който изповядва Маргарита. 
Така оставаме верни на въпроса, който задава Гьоте – Има ли Дявол и Господ ? 
Ролята на Мефистофел е поверена на двама баси – Юлиан Константинов и Ивайло Джуров. Те трябва да изиграят стремежа му да приласкае и да се представи такъв, какъвто искат да го видят. 
За ролята на Маргарита са избрани сопраното от Косово Беса Лукич и Тамара Калинкина, солист на Киевския оперен театър, и Емилия Иванова от трупата на Старозагорската опера.
Тримата мъже, на които са отредени от режисьора  поддържащите роли, имат еднакви костюми, разчупен силует, но разноцветни гарнитури с фолклорни мотиви от Германия. Описваме немски сюжет.
Ново време, нови материи за дрехи. Какъв е изборът Ви като художник на костюмите ?
- Може би, за Вас ще бъде интересен фактът, че всички дрехи са ушите от една материя- американски сатен. С това искаме да подчертаем абсолютното унифициране на основните персонажи и големия проблем на нашето съвремие - изчезването на личността.  
Костюмите са акцент върху психологическите преживявания на героите и личните им драми. Платът е един и същ, но цветовете са различни. 
Всички са изработени в ателиетата на Старозагорската опера. Броят им е 250. Хорът се преоблича три пъти и има три вида шапки - първо като студенти, второ – като църковни служители и накрая – като съдии. 
 
Гуно предлага много емоционален музикален финал, пропит с дълбока скръб. Къде ще ни отведете ? 
- В нашия финал Фауст и Маргарита са изправени в съдебна зала, в която заседава Вселенският съд и всеки един в нея, които са се срещнали по идея на Дявола,  се превръща в техен съюзник. И така се задава въпросът – кой, кой е, в този спектакъл на провокацията ? 
В тунела на отвъдното зрителите ще видят студенти с приказни костюми, момичета с еднакви  тюлени плитки, изплетени от кристали, съдиите са облечени в съвременни тоги, но в бяло, червено и черно, за ярък контраст. 
Всички заедно трябва да се вмъкнат в Дяволския прозорец, за да заминат за отвъдното. 
Какъв сте като сценограф във „Фауст“– мечтател или реалист ?    
- Аз съм част от постановъчния екип на „Фауст“ на режисьора Огнян Драганов. Нашата идея в диалога ни със зрителя е светлината и надеждата. Сцената е олтар, на който виждаме истинския живот.
Споделям усещането, че съм реалист, защото това е условен декор, който има нещо общо с непосредствената реалност. За мен няма нищо по-интересно  и вълнуващо от реалността. Но тя носи и белега на това, което мисля  и живея. А съм позитивен човек, който може да се определи  и като мечтател.