Взаимовръзките между кирилицата и глаголицата представи в своя доклад българистът от Германия проф. д-р Роланд Марти. Това стана по време на международния форум за кирилицата "… И ний сме дали нещо на света" в НДК, който е организиран от вицепрезидента Илияна Йотова и чиито медиен партньор е БТА.
Според него в страната ни кирилицата е абсолютизирана. Той даде два съвременни примера. Първият бе с българската декларация  относно използването на кирилицата в ЕС. Този текст, доколкото аз знам, е единственият случай на подобна декларация в договори с ЕС, каза Марти и допълни, че не е имало нищо подобно при присъединяването на Гърция през 1981 г.
Значението на кирилицата за България е изразено в този договор като голямо изключение, каза той и допълни, че това значение можем да видим още веднъж при подписването на Лисабонския договор през 2007 г. По думите му проблемът през 2007 г. между страната ни, от една страна, и Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), от друга страна, е как да се изписва на кирилица общата европейска валута. ЕЦБ и ЕК настояват тя да се изписва еуро, а България иска да е евро. България заплашваше да блокира други решения, ако ЕС не приеме еврото, посочи професорът. Всичко това доказва, че съществува специална връзка, свързаност, може би, дори любов между българите и кирилицата, отчете той. 
Тази любов, много симпатична за мен лично, тъй като и аз също я имам, има отрицателно последствие, посочи проф. Марти и нарече това явление абсолютизиране на кирилицата. Той даде пример и с паметника на Светите братя пред Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", който е открит през 1975 г. Проблематичното в този паметник е свитъкът в ръцете на двамата братя, според него. Марти отбеляза, че това, което е написано върху свитъка - кирилските букви, не е виждал нито един от двамата - нито Константин-Кирил, нито Методий. Това проф. Роланд Марти определи като опростяването на историята. Според мен това е нормално за създаването на иконите, които са символични изображения, каза той и допълни, че не би трябвало да е така за един паметник, който стои пред Националната библиотека. По думите му това е пример за абсолютизиране на кирилицата.
Професорът представи алтернатива на този процес. Той даде като пример хърватската култура, която се  популяризира като двуписменна култура - на глаголица и латиница. Днес в хърватската култура се използва наратива за три писмености дори, каза проф. Марти и отбеляза, че това са глаголицата, латиницата и кирилицата. Такава възможност, според мен, е мислима и в случая на българската култура поне в областта на писмеността - за глаголицата, кирилицата и, може би, още латиницата, каза още проф. Роланд Марти.
Абсолютизирането на кирилицата не е в полза на самата кирилица, смята ученият. Тя винаги трябва да се разглежда в контекста на гръцкото и глаголическото писмо, тъй като е тясно свързана с тях, отбеляза проф. Марти. По думите му особено важни са връзките и между кирилицата и латиницата. 
Той разгледа по-широко връзките между глаголицата и кирилицата. Професорът отбеляза, че тъй като глаголицата е по-старото писмо от двете, се е смятало, че може да има връзки между двете писмености само в една посока - от глаголицата към кирилицата. Роланд Марти посочи, че влиянието на глаголицата върху кирилицата е много важно, особено в началния период на създаването и устройването на кирилицата. По думите му, след това идва известен период на мирно съвместно съществуване на двете писмености, в който може да се открие и обратното влияние от кирилицата към глаголицата. Той отбеляза, че това влияние се е пренебрегвало или изобщо се е игнорирало в палеославистиката.
Това обратно влияние се вижда, когато кирилицата вече е по-разпространена от глаголицата, поясни ученият. Най-важното влияние на кирилицата върху глаголицата е промяната на типа на писмото, каза той. По думите му глаголицата се превръща от "висящо" писмо през "плуващо" към "стоящо". Според него това се вижда много добре в структурата и принципа на изписване на буквите - докато при глаголицата буквите "висят", то в кирилицата - те "стоят" върху линиите на реда.
Пред учените професорът представи и своя реконструкция на глаголицата.
В заключение той отбеляза, че и глаголицата, и кирилицата са славянски азбуки; и двете са свързани с България; и двете са взаимосвързани. Поради това смятам, че е необходимо в културната политика да се подчертае не само кирилицата, но и нейната по-голяма сестра глаголицата, каза проф. Роланд Марти.