Епиграфските паметници разкриват неизвестни страници от историята на Първото българско царство и представят същевременно главният и сигурен извор за езика и грамотността на нашите предци от този период. Това заяви проф. дин Казимир Попконстантинов, който представи доклад на тема: „Средновековната българска писменост: приносът на епиграфиката“ по време на международния форум: „…И ний сме дали нещо на света“. Конференцията е посветена на значението на кирилицата и е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. БТА е медиен партньор на събитието.
Попконстантинов заяви, че е открил пътя на изучаване на епиграфията (изучаване на старите надписи и текстове, които не са написани с перо, а изрязани, издълбани с длето или изписани с четка- бел.ред.) , осъзнавайки, че той е изпълнен с новости и трудности. Той благодари на вицепрезидента за организирането на форума.
От огромното книжовно богатство, излязло изпод ръцете на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, до нас са достигнали късни преписи, отбеляза Попконстантинов. Новооткритите епиграфски паметници са извънредно ценни, с изненадващи езикови данни, подчерта той. По думите му те ни дават възможност да научим повече за езиковите особености от нашата писменост и култура.
Средновековните епиграфски паметници от Първото българско царство доказват, че старобългарският език не е бил "лингва сакра" - език на богослужебната книжнина и практика, а език, който пълноценно функционира и обслужва всички сфери на духовния и социалния живот на българина, коментира Попконстантинов.
В презентацията си той показа снимки на надписи върху скални образования или предмети с графична система. Върху Скалния манастир Мурфатларредом с надписите с кирилическото и глаголическо писмо, както и гръцкото писмо, има и 40 надписа с т.нар. руноподобно писмо, обясни Попконстантинов. В своя доклад той показа и Бронзова розета от Плиска, както и руноподобен надпис от Плиска върху глинена стомна.
Руноподобните надписи могат да се окажат ключови при решаване на ред проблеми, отнасящи се към описание на езиковата и графическата им еволюция в средновековната българска писменост и податки за тяхната поява, посочи Попконстантинов.
Той показа и глаголически надпис от манастира до село Черноглавци, Шуменско. Участниците във форума видяха и снимки с амулет с глаголически текст от Х в.