В Регионална библиотека „Захарий Княжески“, на 10 ноември,  от 18:00 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора ще се състои представяне на книгата „Тимомах от Византион“ и среща с автора й Петко Петков, съобщават от библиотеката.
Петко Н. Петков е психолог, завършил СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор по изобразително изкуство и изкуствознание от Национална художествена академия.
В „Тимомах от Византион“ авторът си е поставил целта да популяризира разглежданите в книгата малко познати художествени феномени на антична култура в непосредствената им връзка с творбите на гениите на европейската цивилизация.
Пред БТА Петко Петков изрази историческата хипотеза, че ние носим в себе си гени на хората, създали античната култура, живеем в същите географски области, където те са творили, и в този смисъл сме преки наследници на тази цивилизация. Тимомах от Византион е художник, живял през 1-ви век преди Христа,  автор на картината „Медея“ – най-скъпо продадената картина в Античността. Тя е откупена от император Юлий Цезар, посочи пред БТА авторът на книгата. По думите му той е започнал изследването си с убеждението, че изкуството през античността не е добре познато и до днес.
Художникът е оставил белег с творчеството си в хилядолетния град, съграден от двете страни на брега на Босфора. 
Византион (на гръцки: Βυζάντιον; на латински: Byzantium) е античен гръцки град, основан от гръцки колонисти от Мегара през 667 пр.н.е. и наречен на техния цар Визас или Византис (Βύζας или Βύζαντας на гръцки). Името „Византиум“ е латинизация на оригиналното име Византион. В периода между 324 и 337 г. сл. Хр. градът е избран за новата столица на Източната Римска империя, приема името Константинопол в чест на нейния император – Константин Велики. Изграждат се новите крепостни стени. Константинопол пада под властта на Османската империя през 1453 г. Името на града е променено още веднъж през 1930 г., когато правителството на младата турска република иска от международната общност да признае официално смяната на имената на градовете Константинопол и Ангора, които стават съответно Истанбул и Анкара, припомни пред БТА д-р Петко Петков.
Той е отделил в изследването си внимание и на други исторически факти.
Във Византион се секат монети с полумесец и звезда още през IV век пр.н.е. Според легендата полумесецът е в чест на богинята на Луната Хеката, която жителите тогава считат за спасителка на града от атаките на Филип ІІ Македонски през 340- 339 пр.н.е. По-късно, през 330 г., Константин I добавя звездата на Дева Мария към флага, разказа пред БТА д-р Петко Петков. По думите му Византион всъщност за пръв път в европейската история използва като символ комбинацията от полумесец и звезда заедно.
Полумесецът и звездата не са напълно изоставени от Християнски свят след падането на Константинопол. И до днес на официалното знаме на Патриарха на Йерусалим има полумесец и звезда с лъчи.
На премиерата на книгата  Десислава Стефанова, солист от Държавна опера – Стара Загора ще изпълни арията на Медея в съпровод на Полина Влахова, актрисата Галя Александрова от Драматичен театър „Гео Милев" ще изпълни монолога на Медея от едноименната пиеса на Еврипид.