Синдикатът "Образование" направи национално изследване относно неработещите политики и практики в Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). Нашата цел е да определим и подредим по приоритет кои национални политики и практики са неработещи, от което следва да бъдат премахнати, и кои политики или практики имат нужда от промяна, съобщи д-р Юлиян Петров - председател на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа".
Той уточни, че изследването е сред 4575 анкетирани: учители- 88,4 процента, директори - 3,9 процента, родители и заинтересовани - 7,7 процента, и е проведено в рамките на десет дни. Резултатите от изследването ще бъде бъдат представени на министъра на образованието и науката, и на политическите партии, участващи в 48-ото Народно събрание.
Възрастовата група на участниците кореспондира с високата средна възраст на българските учители: от 45 до 55 години - 38,3 на сто; от 55 до 60 години - 22,3 на сто; от 35 до 45 години - 21 на сто; до 35 години - 10,6 на сто, и над 60 години - 7,8 на сто.
"За най-порочна практика на Министерството на образованието и науката (МОН) със 72,8 процента участниците са определили "прекомерната административна натовареност". Учители и директори са били много щедри на предложения, за да се преодолее този системен порок, породен от административните процеси в МОН", заявяват от синдиката.
74 на сто от анкетираните смятат, че незабавно трябва да се променят или отменят "кухите" текстове в ЗПУО и многобройните образователни наредби.
64,3 на сто настояват да се намали драстично практиката да се изискват идентични информации от МОН и от Региналните управления на образованието (РУО).
Да се премахнат многобройните платформи, които следват всяка дейност и проект от МОН, и да се ползва единна електронна платформа, са настояли 61 процента от участниците. Учителите настояват за свобода в избора на платформи "без ограничения и натиск на ИКТ дирекцията на МОН".
Да се промени процедурата за налагане на санкции към учениците, са настояли 37 процента от участниците.
На участниците им са били позволени повече от един отговор.
Други предложения са: да се забрани на администрацията на МОН и РУО да изисква справки и информация, налични в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО). Да не се налага на класния ръководител да провежда разследвания заради отсъствията на учениците, а ако министърът смята за важно, да назначи администратори в образователните институции.
"Педагогическите специалисти незабавно да бъдат освободени от училищни комисии, за които нямат ценз и експертиза! Такива са изисквания на Гражданска защита, Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на здравеопазването (МЗ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ), отделите за закрила на детето и др. Да бъдат назначени пожарникари, полицаи, лекари и социални работници за това!", настояват от синдиката.
От него съобщават, че над 90 процента от документацията, свързана с работата на учителите за деца и ученици със специални образователни потребности (СОП), е лишена от смисъл, а това отнема от ресурса и времето за работа с тези деца и ученици. Предложението е да се намали драстично отчетът за сметка на работата.
Според Синдиката "Образование" прекалената административна натовареност е един от най-големите пороци на образователната система в България.
"Промяната на кухите текстове в ЗПУО и многобройните наредби, обхващащи над 5000 страници, трябва на бъде топ приоритет на бъдещите образователни министри. Това ще бъде труден и бавен процес, защото бумащината като октопод е обхванала всички сфери на образователните дейности.
До голяма степен за работата на педагогическия специалист и за рейтинга на образователната институция се подхожда само документално, без опит да се вникне в същността и спецификата на училището или детската градина. За работата на учителя от МОН съдят само и единствено по неговите отчети, справки, портфолио и самооценки. Дори оценките на учителите към учениците се неглижират от образователните администратори в последните десет години, а те са много по-точно мерило от "независимите външни изпити".
Образователна бумащина, като системен порок, отблъсква на първо място постъпващите в системата учители, което е повод и за високата средна възраст на българските учители", заявяват от синдиката.