Силен интерес през изминалата седмица породи официалното посещение на новия италиански премиер Джорджа Мелони в Брюксел. Визитата й на 3 ноември бе първото й задгранично посещение, откакто тя положи клетва на 22 ноември. На никого не убягна факта, че след избирането й за премиер на една от страните основоположници на европейската интеграция, Мелони, изчака цели 10 дни, за да посети централата на ЕС. Това породи коментари за поохладени отношения между Рим и Брюксел. Хипотезата не е без основание. В навечерието на парламентарните избори в Италия на 25 септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи предупреждение, че ако Италия се отклони от демократичните принципи, то Брюксел има механизми за действие. Като пример какво би  могло да се случи, тя посочи Унгария и Полша. Това породи възмущение в Италия, а един от лидерите в дясната коалиция - Матео Салвини (лидер на партия "Лига") дори каза, че неговите депутати в Европейския парламент ще организират петиция за вот на недоверие на Фон дер Лайен. 
След победата на десницата на изборите в Италия, говорител на европейските институции направи коментар на резултатите, но доста по-късно в сравнение с коментарите на премиерите националисти на Полша и Унгария и на лидерите на крайната десница в Испания, Португалия и Франция. Едва след като Джорджа Мелони положи клетва като премиер на Италия, дойдоха официални, но протоколни, поздравления към нея от Фон дер Лайен и от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. 
През близо двете седмици, делящи полагането на клетвата от визитата на Мелони в Брюксел, новият италиански премиер произнесе своята програмна реч, в която очерта каква ще бъде външната политика на Италия -  въпрос, който именно интересува европейските лидери.
"Италия е пълноправна част от Запада и от неговата система от съюзи. Държава основател на ЕС, на Еврозоната и на Атлантическия алианс, член на Г-7, и преди всичко това заедно с Гърция тя е люлка на западната цивилизация и на нейната система от ценности, основаващи се на свободата, равенството и демокрацията - ценни плодове, родени от класическите и юдеохристиянски корени на Европа", каза в речта си Мелони. Тя обаче изтъкна, че онзи, който извън Италия казва, че иска да следи действията на Италия, проявява неуважение към италианския народ, което бе индиректна критика към предупрежденията на Фон дер Лайен отпреди изборите.
Мелони подчерта, че "гласът на Италия в европейските институции ще се чува силно, както подобава на една голяма страна основоположничка на тези институции". Тя обеща, че чрез този силен глас Италия няма да спъва европейската интеграция, а ще допринася за насочването й към по-голяма ефикасност в отговора на кризите и външните заплахи и към един подход, който ще направи ЕС по-близък до гражданите и предприятията. "Ние не възприемаме ЕС като елитен кръг със съдружници от категория А и от категория Б, или още по-лошо, като фирма, управлявана от административен съвет, чието единствено задължение е да държи финансите в ред", каза Мелони в програмната си реч, което бе възприето като негласна критика към ЕС, възприеман от много европейци като прекалено бюрократичен, като висш клуб, отдалечил се от действителните проблеми на европейските граждани. "ЕС за нас е общият дом на европейските народи и като такъв трябва да бъде в състояние да посрещне големите предизвикателства на нашата епоха, започвайки от тези, които страните членки трудно могат да посрещнат сами", добави тя и изброи миграцията, доставките на суровини и енергия, борбата с тероризма и геополитическите решения като примери за предизвикателства, нуждаещи се от общ европейски отговор.  "Това са големи предизвикателства, които ЕС не винаги е бил готова да посрещне", изтъкна тя, което беше още една критика към Брюксел от страна на Мелони. Конкретен и крещящ пример за нея в тази насока е това, че в началото обединена Европа е била общност в областта на въглищната и стоманодобивната промишленост, а 70 години по-късно произтеклият от тази общност съюз все още няма ефикасни решения именно по въпроса за енергийните доставки и доставките на суровини.
Според Мелони онзи, който посочва всички тези дефекти на ЕС не е еретик или враг, а иска да допринесе за една по-ефикасна в справянето с големите предизвикателства европейска интеграция при спазване на основополагащото мото: "Заедно в многообразието".  Според нея европейската специфика е в това, че нации с хилядолетна история са способни да се обединят, като всяка от тях носи като добавена стойност на съюза своята собствена идентичност. 
Що се касае до общите европейски правила Мелони заяви в програмната си реч, че  нейното правителство ще ги спазва, но и ще допринася за промяната на онези, които не функционират, посочвайки като пример  текущите дебати за реформата на пакта за стабилност и растеж. Това бе възприето като критика към някои от европейските общи правила, които са се показали неефикасни.
В речта си Мелони обеща Италия да бъде с високо вдигната глава в международните структури, да проявява конструктивен дух, но не и комплекси за малоценност или пък поведение на подчинение, както се е наблюдавало често по време на левите италиански правителства. Тя заяви, че Италия ще утвърждава националните си интереси, давайки си сметка, че тя е част от една обща европейска и западна съдба. 
Въпреки че в Брюксел Мелони нямаше насрочена среща с ръководството на НАТО в програмната си реч тя изрази и  виждането си за Алианса. "Северноатлантическият алианс гарантира на нашите демокрации рамка на мир и сигурност, която много често възприемаме за даденост", заяви тя и припомни, че  Италия има и задължението да допринася пълноценно за това, защото, както тя каза, "свободата си има цена" и тази цена е способността на Италия да се защитава и надеждността, която тя поражда в рамките на съюзите, от които е част тя. Мелони припомни, че Италия вече е съумяла да докаже всичко това, като е била протагонист в много международни мисии, като  подкрепя украинския народ пред руската инвазия, като се противопоставя на войната и на нарушаването на териториалния интегритет на една суверенна страна. Според Мелони това е от полза и за националните интереси, защото само една страна, която спазва международно поетите ангажименти и се показва като надежден партньор, може да поиска на европейско и западно ниво после бремето на международните кризи да бъде разпределяно по един по-балансиран начин. 
С тези ясно дефинирани външнополитически позиции Мелони отпътува за Брюксел на 3 ноември. Преди срещите си с европейските лидери тя отново повтори пред журналистите, че "Гласът на Италия в Европа ще бъде силен" и каза, че ще обсъжда важни въпроси, като се започне от енергийната криза, за да бъдат намерени своевременни и ефикасни решения за подпомагане на семействата и на предприятията и да се сложи край на спекулата. Други теми, които Мелони се очакваше да обсъди, бяха миграцията, нуждаеща се от общ европейски отговор, войната в Украйна и желанието на Италия да предоговори с Брюксел някои цели от нейния план за постпандемично възстановяване, по който тя ще получи близо 200 милиарда евро европейски средства, които ще вложи в разнородни национални проекти.
В Брюксел Мелони имаше първо среща с председателката на Европейския парламент, малтийката Роберта Мецола. "Изцяло на едно мнение сме по въпроса за Украйна. Ще продължим да бъде твърди по въпроса за  санкциите (срещу Русия - бел. ред.). И сме единни в потвърждаване на нашата подкрепа за Украйна", заяви Мецола след продължилата около час среща с Мелони. Тя подчерта и, че ЕС и Италия трябва да обединят усилията си срещу общите предизвикателства, както са правили по време на Ковид-19. "По въпроса за енергията и инфлацията  хората имат нужда от нас сега, трябва да действаме сега. Давам си сметка, че в страните членки на ЕС има различни реалности, но трябва да намерим куража и политическата воля, за да действаме, както го направихме по време на пандемията, като обединихме сили", заяви още Мецола. За Мелони Мецола заяви, че  тя е "много човечна и има много ясни идеи". "Тя е упорита и енергична, смела и решителна", допълни Мецола, пред италианската телевизия РАИ Уно.  "Много съм окуражена от разговора, който проведохме. Италия остава в центъра на ЕС", подчерта тя.
Последва среща на Мелони с Фон Дер Лайен, която продължи 50 минути. След това в Туитър Фон дер Лайен определи срещата като силен сигнал, отправен от Мелони към Брюксел. "Благодаря Ви за силния сигнал, изпратен чрез Вашето посещение на европейските институции по време на Вашето първо пътуване до Брюксел", написа кратко Фон дер Лайен. Тя добави, че посещението на Мелони е било добра възможност да се обсъдят важни въпроси, вариращи от подкрепата за Украйна, енергетиката, миграцията и плана за възстановяване и подем на икономиката на ЕС след коронавирусната пандемия, по-известен като план "Next generation EU".
Третата среща на Мелони беше с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, след което той коментира в Туитър: "С Джорджа Мелони имахме един задълбочен и конструктивен обмен на мнения по нашия общ дневен ред, по-специално Украйна, енергийната криза, зелената сделка и миграцията". Мишел допълни: "Ще работим заедно в полза на гражданите на Италия и на ЕС".
За някои от трите срещи Мелони е трябвало да чака по около половин час, съобщиха италиански медии, като някои италианци възприеха това като проява на неуважение и към новата премиерка, и към цяла Италия. А в най-сърдечна атмосфера, уловена от камерите на фоторепортерите, беше тази по време на срещата на Мелони с Мецола. Двете са от съседни държави, обединени от общите проблеми на страните от средиземноморския регион, най-вече тези на страните на първа линия на миграционната вълна. Любопитен щрих именно от тази среща беше, че на излизане от сградата на Европейския парламент Мелони бе посрещната от нейни фенове, които я обкръжиха и поискаха да си направят селфи с нея. Това породи усмивка от страна на придружаващата я Мецола. А Мелони с шеговит тон заяви, че не е плащала на тези фенове, за да й осигурят такъв радушен прием.
След края на всички тези срещи Мелони даде брифинг за медиите и публикува и изявление в страницата си във Фейсбук. "Исках да организирам тук, в Брюксел, първата си официална визита, за да дам ясен сигнал за една Италия, която иска да участва, да сътрудничи и да защитава националните интереси в рамките на ЕС, заедно с другите страни членки", заяви Мелони. "Говорихме за миграционните потоци, за искането на Италия за промяна в гледната точка. Приоритетът за нас е приоритет, който вече е предвиден в европейските нормативни актове и който е защитата на външните граници", подчерта тя.
Мелони съобщи, че в хода на срещите с европейските лидери се е обсъждало и как да се харчат най-добре европейските средства, по-специално тези, предвидени за националния план за възстановяване и развитие, както и трудностите във връзка с това, произтичащи от увеличението на цените на суровините и инфлацията. "Говорихме как да успеем да работим заедно, за да приложим националния план, така че тези средства да дойдат при нас, отчитайки актуалните големи приоритети, като например енергийното управление", каза също Мелони.
Мелони допълни, че по време на дискусиите за енергетиката, тя е подчертала пред европейските лидери, че са нужни конкретни решения относно природния газ възможно най-скоро, като например въвеждане на таван върху цените му, за което настоява и Италия. Премиерката добави, че е обсъждала с европейските лидери и как да се преодолее ефектът на доминото от украинската криза. 
"Доволна съм как протече този ден, в който аз обсъдих и представих италианската гледна точка по някои от най-важните въпроси, пред които трябва да се изправим - международната криза, украинската криза и ефекта на доминото, които тя поражда, като се започне от енергийната криза", обобщи Мелони.
"Лично на мен, като на обикновен човек, ми се струва, че разговорите бяха много откровени и положителни", каза още тя. "Мисля, че срещите отблизо могат да помогнат да се промени представата за мен, за италианското правителство. Ние не сме марсианци, ние сме хора от плът и кръв.  А от другата страна ми се стори, че стоят хора, които имаха желанието да слушат", добави тя. Мелони допълни, че по въпроса за мигрантите тя е открила най-вече "склонни да я слушат уши" в Брюксел.
В Брюксел Мелони разигра картата на умиротворението, отбеляза Франс прес по повод протеклите срещи там на 3 ноември. Мелони използва първата си визита в Брюксел, за да покаже, че Италия ще бъде сила, с която останалите ще трябва да се съобразяват в европейските дела, обобщава Асошиейтед прес. ЕС посрещна топло националистката Мелони, чийто тон пък бе по-умерен, отбелязва Ройтерс. В италианските медии визитата се възприема като цяло като добър дебют, въпреки че се намериха и коментатори, които да отбележат, че Мелони е отишла в Брюксел да получи инструкции от европейските лидери как да се държи.
Някои анализатори коментират и, че топлият прием на Брюксел към Мелони може да се дължи и на това, че първият чуждестранен лидер, който се срещна с нея, след като тя положи клетва като премиер, беше френският президент Еманюел Макрон, а неговият глас се чува доста силно по всички европейски въпроси.
Любопитното бе, че срещите на Мелони в Брюксел се проведоха в момент, в който новото правителство на Италия взе някои важни решения, които породиха доста дебати и които няма как да бъдат подминати от ЕС. 
Преди седмица правителството на Мелони обяви наказания за онези, които организират рейв партита. Предвиждаха се солени глоби и до 6 години затвор за организаторите на проявите. Мярката породи големи дискусии и критики в Италия, а някои съзряха в нея опит за свободата на събиране. Опозицията предупреди, че мярката би могла да се прилага и срещу протестиращи, които окупират предприятия, или студенти, които окупират университетски зали.  Мелони категорично опроверга това и каза, че се гордее с новата мярка, която цели да преследва всички, които участват в незаконни рейв партита, по време на които се окупират незаконно частни и обществени сгради, без да се спазват никакви стандарти за безопасност и по време на които се създават и климат за разпространение и използване на дрога. Премиерката увери, че новата мярка няма да бъде използвана, за да бъдат лишавани хората от възможността да изразяват несъгласието си.
Темата за новата "мярка-убиец на свободите" до такава степен превзе европейските медии, че няма как да не е породила и безпокойство в Брюксел. Това безпокойство обаче би могло да се намали, след като в петък вътрешният министър на Италия Матео Пиантедози каза по време на среща с италиански синдикати, че е готов да подкрепи в парламента всяко изменение, което ще бъде насочено за по-доброто формулиране на нововъведеното криминално деяние и което ще очертае границите му. 
Друга тема, която обаче от две седмици поражда безпокойство в Европа и няма как да е убягнала и на Брюксел, е една конкретна миграционна криза, възникнала край бреговете на Италия. Дни наред там се намират четири кораба на хуманитарни организации, спасяващи мигранти в Средиземно море. Сред тях е "Хюманити 1" на германската неправителствена организация "Ес О Ес Хюманити", плаващ под германски флаг. На борда му имаше 179 мигранти, сред които 104 непридружавани непълнолетни. Най-малкият мигрант беше бебе на седем месеца. Сред четирите кораба е "Оушън Вайкинг" на неправителствената организация "Ес О Ес Медитеране", която е базирана в Марсилия и която работи съвместно с Международния комитет на Червения кръст. Корабът плава под норвежки флаг и на борда му има 234 мигранти. Третият кораб е "Гео Баренц" на неправителствената организация "Лекари без граници". На борда му имаше 572 мигранти. Корабът плава под норвежки флаг. Четвъртият кораб е "Райз Абоув" на германската неправителствена организация "Мишън Лайфлайн" плаващ под германски флаг с 93 мигранти на борда. 
Корабите поискаха да акостират в някое италианско пристанище, за да оставят спасените мигранти. Но първата работа на новия италиански вътрешен министър Пиантедози бе да издаде разпореждане те да не бъдат допускани до италиански териториални води. Според министъра корабите са нарушили италианските и европейските правила. Те са спасили мигранти самоволно, без да информират за действията си властите на страните в зоната, в която са действали. Пиантедози дори разпрати ноти до властите на Германия и Норвегия да се заемат с казуса на четирите кораба, плаващи под флага на техните страни. Тази твърда линия на действие се подкрепя от цялото италианско правителство. В програмната си реч Мелони изтъкна, че правителството ще се бори за пресичане на трафика на мигранти и че не трафикантите са тези, които ще определят кой ще влиза в Италия.
На 3 ноември външният министър на Италия Антонио Таяни, който се смята за един от най-проевропейските членове на правителството на Мелони, беше в Берлин за деветата среща на Берлинския процес за Западните Балкани и за срещата на върха на Г-7. В кулоарите на тези прояви той се срещна с външната министърка на Германия Аналена Бербок, с която обсъдиха създалата се миграционна криза, в която са се озовали двата плаващи под германски флаг кораби. Таяни е подчертал пред Бербок, че Италия просто иска спазване на правилата и че е поискала това от неправителствените организации, спасяващи мигранти. Тогава Таяни призова Германия да сътрудничи на Италия за постигане пакт по миграционните въпроси. Тази среща на Таяни с Бербок се състоя ден, след като Берлин призова Рим да осигури на корабите безопасни пристанища.
А  на 4 ноември френският вътрешен министър Жералд Дарманен също призова Рим да спазва международното право и да предостави сигурно пристанище на корабите с мигранти. "Международното право е много ясно. Когато едни кораб поиска да акостира с бедстващи хора на борда му, най-сигурното  близко пристанище трябва да го приеме, в този случай това е Италия", каза Дарманен. С което си навлече гнева на привърженици на твърдия курс спрямо миграцията в Рим, които му припомниха, че винаги най-сигурните близки пристанища ще бъдат тези в Южна Италия предвид географското й положение спрямо Либия, откъдето потеглят на рисковано пътуване лодките с мигрантите. Дарманен увери Рим, че Франция и Германия са готови да приемат част от мигрантите - жени и деца -  както са го правили и в миналото, за да не носи Италия сама бремето.
Самите хуманитарни организации, на които са корабите, отправиха призив за съдействие и към съседните на Италия Испания, Франция и Гърция.
Норвегия беше доста по-рязка в отговора си на италианското настояване тя да се погрижи за двата кораба с мигранти, плаващи под неин флаг. Посланикът на Осло в Рим Йохан Виде изтъкна, че Норвегия няма отговорност за хората, спасени на борда на частни кораби, плаващи под норвежки флаг в Средиземно море. Дипломатът припомни, че това е заложено в международните конвенции. Той подчерта, че основната отговорност за координиране на работата за осигуряване на безопасно пристанище за бедстващите в морето е на страната, отговорна за зоната за издирване и спасяване, в която е била оказана въпросната помощ. В случая това се явява Италия, като съседни страни също имат отговорност по въпроса. 
Създалата се главоблъсканица няма как да не е убягнала на европейските лидери и вероятно е била спомената и по време на срещите им с Мелони на 3 ноември, но никой от тях, нито пък Мелони казаха конкретно нещо по въпроса след срещите.
В Италия  писателката и журналистка Анджела Капонето коментира, че докато Италия не допуска кораби на неправителствени организации с мигранти, то търговски кораби, плаващи под флага на Маршаловите острови (в Океания), на Франция и на Либерия, са получили разрешение да свалят в три италиански пристанища - Трапани, Поцало и Аугуста -  съответно 145, 37 и 50 мигранти. Подобен парадокс отбеляза и Асошиейтед прес. Италианските власти продължават да позволяват на хората, спасени от патрулни кораби на италианската брегова охрана, да пристигат на италиански пристанища. Така например 456 спасени от бреговата охрана мигранти са били свалени в Калабрия на 3 ноември, коментира агенцията. 
Този на пръв поглед противоречив подход пак  е логичен за линията, възприета от Италия по миграционния въпрос. Според новото правителство, в частност вътрешния министър Пиантедози неправителствените организации са като магнит за трафикантите на хора в Средиземно море. Те пускат натъпкани с огромно количество хора лодки в морето, знаейки, че все някоя неправителствена организация ще ги спаси и ще ги откара до сигурно пристанище. Казусът с четирите кораба в близост до Италия се задълбочи в петък вечер. На заседание на министерския съвет бе прието междуведомствено постановление, касаещо кораба "Хюманити 1". Той получи възможност да навлезе в италианските води, но да остане в тях само за времето, което е нужно италианските власти да проверят дали на борда има хора в такова състояние, че да  се налагат спешни действия. "Ще вземем всички непълнолетни, жени, бременни или болни, за които научихме от неофициални източници, че се намират на "Хюманити 1", заяви министър Пиантедози, цитиран от агенция "АДН Кронос". "Ние уважаваме хората, хуманитарните изисквания и спешните ситуации", допълни той. Хората на борда на кораба, които при проверката не отговарят на условията за спешна намеса, ще трябва да бъдат върнати в международни води", каза Пиантедози.
Това бе първото подобно междуведомствено решение, прието от правителството, отбелязва изданието "Пост". Пиантедози обясни, че  корабите под флага на чужда страна трябва да бъдат третирани като острови на тази държава, което значи, че правителството на тази държава трябва да поеме грижата за молбите за предоставяне на убежище, отправени на борда на кораба, коментира "Пост". Това е доста креативна интерпретация на съществуващите норми за предоставяне на убежище, допълва изданието. Министър Пиантедози посочи и конкретни италиански нормативни разпоредби, съгласно които е било прието междуведомственото решение, като в тези актове се говори за мотиви, свързани с обществения ред и сигурност, заради които правителството може да забрани транзита и престоя на частни кораби в италиански води. Но как е възможно пристигането в Италия на няколко десетки хора в изключително уязвимо състояние  да изложи на риск обществения ред в една страна с 60 милиона души население, пита изданието.
Според "Република" и АНСА  проверката на властите е  показала, че на борда на "Хюманити 1" е имало 144 души, които отговарят на критериите за сваляне на италианска територия и те бяха свалени в пристанищния град Катания в Сицилия. Това са били непридружавани малолетни, майки, възрастни, семейства, уязвими хора. 35 мигранти, които не са отговаряли на критериите, остават на борда на кораба, който получи разпореждане да напусне италианските води, но засега капитанът му отказва да се подчини. В Катания акостира и корабът "Гео Баренц", от който бяха свалени 357 души, а 215 не отговарящи на критериите остават на борда му. Този кораб също ще трябва после да напусне териториалните води на страната. Вероятно останалите два кораба ще минат през същата процедура.  Всичко това навлече на Мелони обвинения в италианските социални мрежи и форуми, че се представя като майка защитничка на традиционните ценности, но не помага на бедстващи мигранти, сред които има и стотици деца. Самата Мелони на пресконференция след третото заседание на министерския си съвет в петък съобщи, че корабът "Хюманити 1" сам е нахлул  в италианските води и се е насочил към Катания, без да се подчини на исканията към него, отправени по дипломатически канали и да информира италианските власти кой се намира на борда му, къде точно са били спасени мигрантите и каква е конкретната ситуация на всеки мигранти.  Мелони поясни, че на спасените мигранти не е било освен това разяснено, че имат възможност да поискат предоставяне на убежище, съгласно европейските норми, още на борба на кораба.
Цялата тази нова миграционна криза потвърждава констатацията на изданието "Политико" относно визитата на Мелони в Брюксел, че там тя е разиграла картата на пламенен еврофил, но че по някои въпроси се очертават битки между Рим и Брюксел и един от тях е миграцията. 
Миграционната битка освен това може да се проточи, защото на 4 ноември ЕК каза, че очаква новите европейски правила за миграцията да бъдат приети до изборите за евродепутати през 2024 г., което означава след година и половина. ЕК предложи законопроект за промяна на цялостния подход по въпросите, свързани с миграцията. Предложенията обхващат и въпроса за съпричастността между страните в ЕС. "Призоваваме Съвета на ЕС и ЕП да разгледат предложението по-бързо", каза говорител на еврокомисията в разгара на новата миграционна криза край бреговете на Италия, показала неотложната нужда от коренна промяна на европейските правила за миграцията и предоставянето на убежище, нещо, за което Италия и други страни на първа линия на миграционната вълна, като Гърция, Испания, Малта и Кипър, от години настояват. Говорителят обаче поясни, че до въвеждането на предвидените промени е възможно еврокомисията да предприеме наказателни процедури срещу държави, които не успяват да осигурят на търсещите закрила необходимите условия за изчакване на решението по подадените от тях молби. И в разгара на новата криза това прозвуча като предупреждение и към Рим.
Засега от Брюксел няма и коментар по друга тема, която би могла да бъде спорна. Този път, свързана с финансите на Италия. Ден след визитата на Мелони в Брюксел министерският съвет взе решение за деблокиране на 30 милиарда евро за облекчаване на шока от енергийните цени за домакинствата и компаниите до края на идната година. Заради това прогнозите за дефицита за догодина от прогнозираните досега 3,4 процента бяха завишени на 4,5 процента от БВП. През 2024 г. дефицитът ще спадне на 3,7 процента и едва през 2025 г. той ще бъде 3 процента, както би се понравило на Брюксел. За настоящата година дефицитът е 5,6 процента, според прогнозите, заложени в пътната карта, приета от правителството на 4 ноември. БВП за тази година е прогнозиран на 3,7 процента. За догодина растежът на БВП ще е 0,6 процента, а за 2024 и 2025 г.  -  съответно 1,8 и 1,5 процента. А до 2025 г. дългът на Италия се очаква постоянно да спада и да достигне 141,2 процента.
С тези решения Мелони избра курса да вложи сега над 30 милиарда евро в подпомагане на италианците за справяне с енергийния шок. Досега за това настояваха коалиционните й партньори - Матео Салвини и Силвио Берлускони, докато Мелони не искаше да увеличава дефицита и дълга на Италия. От гореспоменатата сума 9,5 милиарда ще бъдат отпуснати  тази година, а 21 милиарда евро - догодина, посочи Мелони. Друга мярка, приета от Рим, която би могла да породи полемика, е разширяването на концесиите за добив на газ в Адриатическо море, за да се увеличи националния добив до 6 милиарда кубични метра годишно. Концесиите ще са за 10 години за сондажи между 9 и 12 морски мили от италианското адриатическо крайбрежие, при което ще бъдат добити до 15 милиарда кубични метра газ, посочва Ройтерс. В замяна на това концесионерите ще предоставят от януари догодина 1-2 милиарда кубични метра газ за най-енергопоглъщащите италиански компании на по-ниски цени, като според Ройтерс става дума за между 50 и 100 евро за мегават час, което е по-ниско спрямо цените на европейския пазар на газ.
С тези мерки Мелони всъщност вкара в действие нещо, за което преди време разкритикува Германия за това, че сама е предприела стъпки да подпомага германските домакинства и бизнеси срещу енергийния шок, като използва за това 200 милиарда евро. Разбира се Мелони не разполага с такава сума, каквато Германия отпуска, но това, че тя обяви също мерки за намаляване на ценовия шок, показа, че тя също започва да действа сама, вместо да чака решение на европейско ниво по въпроса.
Трети повод за безпокойство за Брюксел въпреки положителните впечатления от срещите на Мелони с европейските лидери на 3 ноември може да е позицията на Рим относно войната в Украйна. На 4 ноември италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза, че Италия подготвя шести пакет с военна помощ за Украйна, но не цялото италианско общество подкрепя този курс. Доказателство беше многохилядният "Поход за мир в Украйна", състоял се в Рим на 5 ноември. Той бе организиран от неправителствени организации, религиозни общности, инициативни комитети, синдикати. Към похода се присъединиха и италиански политици, сред които бившите премиери Джузепе Конте и Енрико Лета, първият открай време е против военните помощи за Украйна, а вторият подкрепил помощите, изпращани от правителството на Марио Драги, сега като че ли се готви да промени позицията си. Участниците в похода се обявиха срещу изпращането на оръжия за Украйна и за разрешаването на украинската криза по пътя на диалога. Подобни прояви имаше в Милано и в други италиански градове. В похода в Рим, според данни на организаторите, са участвали 100 000 души, а според полицията -  40 000. Дали подобни демонстрации няма да променят в крайна сметка позицията на Италия по украинската криза?