Международна кръгла маса, посветена на справянето с личния и професионален стрес на медицинските специалисти и работата с трудни пациенти, бе открита днес в Кърджали, а домакин на събитието бе Центърът за спешна медицинска помощ в родопския град.
Двудневният форум е част от проект по Програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция – България 2014-2020“ и в него участваха партньорите от гръцка страна (представители от Многопрофилната болница в Кавала), както и представители на Центровете за спешна медицинска помощ от Смолян, Хасково, Стара Загора. Присъстваха също представители на единната информационна система 112, Регионалната здравна инспекция в Кърджали, Областен съвет на БЧК. Форумът се проведе присъствено и дистанционно, чрез видеовръзка.
„Когато решихме да кандидатстваме по този проект през 2017г., решихме да работим в две насоки - да закупим апаратура и да инвестираме в персонала“, каза пред присъстващите директорът на ЦСМП – Кърджали д-р Атанас Митков, като подчерта значимостта на хората за един Център за спешна помощ. Знаейки как ковид влияе на пациентите, усилията на центъра и на психолога към Международния червен кръст д-р Хенриета Илиева са насочени в посока как COVID – 19 влияе на медицинския персонал. В рамките на две години са проведени общо 10 двудневни семинара във всички филиали на Центъра в Кърджали. Основният извод е, че нивото на професионалния стрес сред служителите в Центъра за спешна помощ не е толкова голямо, като за това има и обяснение. 
„ От работата ми както в София, така и с хората в малките население места, анализът сочи, че тук хората инстинктивно са намерили своя начин за справяне със стреса. Най-малкото е, че те не са поставени в едни огромни блокове и квартали, а много от тях можеха да излизат, да говорят, да сменят дейностите, въпреки страха и всичко останало“, подчерта д-р Хенриета Илиева. Тя обясни, че в процеса на работа са възникнали специфични теми за дискусия, свързани с това кога стресът е личен и кога професионален, кои са основните причини за него, кога той става кумулативен, кога става въпрос за професионално прегаряне и кога за преумора.
„Докоснахме се и до посттравматичното стресово разстройство от гледна точка на историите, които те разказваха за близките и познатите си, за загубите, които семействата са понесли по време на COVID – 19. Коментирахме ситуации, в които в едно семейство има повече от 4 смърти в рамките на 3 месеца“, разказа още психологът.
Тя представи и резултатите от проучване на СЗО с класация на най-стресовите професии, според която след пандемията на първо място са главните готвачи заради шума, напрежението да не изгубят работата си, отговорността за клиенти и екип. След ковид пандемията се вижда промяна във второто място, на което редовно са били инвестиционните банкери и работещите на Уолстрийт, които сега биват изместени от медицинския персонал и медицинските работници. 
„Сблъсъкът със смъртта повлиява много на начина, по който хората в медицинските среди преживяват натрупващия се стрес“, обясни д-р Илиева. Тя допълни и останалите в петорката, а именно финансистите, следвани от пилотите в гражданската и военната авиация и учителите.
В рамките на първия ден от конференцията бяха дискутирани също стратегии и техники за справяне със стреса, негативните реакции за справяне, като постоянно отричане, отхвърляне и отбягване.
В работата с трудни пациентите бе откроено, че всъщност, ако не става въпрос за патология в психиатричен аспект, става въпрос за тъжни хора. Разказани бяха примери, както и техники при работа с такива пациенти. 
Конференцията продължава и утре с работа в условията на кризисна ситуация, представяне на начини за справяне с личния и професионалния стрес от центрове за спешна медицинска помощ в България и Гърция, както и демонстрация на дистанционна диагностика при нужда от спешна помощ.