В момента българските антарктици провеждаме тренировъчен лагер, семинар, в Ахелой, където са събрани освен участниците в предстоящата 31-ва Българска антарктическа експедиция, така и офицерите от научно-изследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“, който ще вземе участие в нея и се очаква да потегли в средата на декември, съобщи за БТА проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските полярни експедиции.
В семинара участват началникът на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ адмирал Боян Медникаров, както и директорът на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, който взе участие в 28-та Национална антарктическа експедиция.
Проф. Пимпирев обясни, че събитието е било успешно и се е създала приятелска атмосферата между хората, които ще пътуват и работят заедно в най-суровите условия на Земята. По време на семинара са били представени основните задачи и логистични дейности по време на 31-та експедиция, програмата за плаване на българския научно-изследователски кораб, както и видовете изследвания, които ще се състоят по време на експедицията. Утре всички участници ще отидат до пристанището във Варна, за да се запознаят с кораба "Св.св. Кирил и Методий".
На финалната права в подготовката си е 31-та Българска антарктическа експедиция, каза проф. Пимпирев и добави, че тази експедиция е знаменателна. Към Антарктида ще потегли научно-изследователският кораб с бордови номер - 421 „Св.св. Кирил и Методий“, кръстен от актрисата Мария Бакалова, посочи той. Корабът има 21 души екипаж, той е ремонтиран и предстоят изпитания в Черно море. Очаква се в средата на декември плавателният съд да потегли от морска гара „Варна“ в своята мисия към Ледения континент, където трябва да пристигне началото на февруари 2023 година. Корабът ще бъде под ръководството на капитан втори ранг Николай Данаилов, а в екипажа му в пътуването до българската полярна база ще е и проф. Пимпирев.
„Това е едно историческо плаване за морската история на България, тъй като български научно-изследователски кораб не е напускал водите на Черно море. По този начин ние ще докажем, че сме морска нация“, добави ръководителят на българската експедиция. Той добави, че корабът ще стане част от европейската научна флота, като с него ще се правят изследвания не само в световния океан, а и в Черно море. И допълни, че вече е търсен от много научно-изследователски колективи, изследващи океана. 
Проф. Пимпирев разказа какъв ще бъде маршрутът на кораба. Той ще прекоси Средиземно море, през Гибралтар ще премине Атлантическия океан, и от най-южния край на Земята, остров Огнена земя, ще мине през най-бурните води на планетата – проливът „Дрейк“, където се сблъскват два океана - Тихият и Атлантическият, за да достигне до остров Ливингстън, където е българската полярна база „Свети Климент Охридски“.
Съставът на българската антарктическа експедицията ще бъде от 25 до 30 души, които ще се отправят към българската полярна база на групи. Първата група, от състава на експедицията, предстои да замине с чилийски кораб след десет дена и българската полярна база на остров Ливингстън ще бъде открита за новия южен полярен сезон най-късно в началото на месец декември.
„България ще продължи своите научни изследвания по Националната програма за полярни изследвания“, каза още проф. Пимпирев във връзка с целите на експедицията. Той добави, че има широкомащабна научна програма, а учените ще работят и по много интересни проекти. Един от тях е за природонаучния музей в Пловдив, където ще бъдат пренесени уникални ледени риби с безцветна кръв от Антарктида.
Геоложките изследвания по време на експедицията ще бъдат съсредоточени в наличието на минерализации и на злато, което нашите учени установиха в миналогодишни изследвания, разказа проф. Пимпирев. Той уточни, че са открити много редки елементи, без които не може да се направи нито една батерия за мобилни телефони и за електрически автомобили.
Ръководителят на експедицията посочи още, че има изследвания и в областта на биологията, като отбеляза, че наши учени са установили, че в бактериите на Антарктида се установяват резистентни на антибиотици екземпляри, което, по думите му, показва, че замърсяването с антибиотици е станало заплаха за световния океан и е достигнало до Ледения континент, който се оказва, че вече не е толкова чист. Ще се изследва също така и движението на ледниците, във връзка с глобалното затопляне.