Страните от Западните Балкани подписаха три споразумения, които засилват регионалната свързаност и осигуряват по-голяма свобода на придвижването в региона. Това е стъпка напред по пътя им към членство в ЕС, но осъществяването на реформите и преодоляването на двустранните спорове продължават да бъдат условие за ускоряване на присъединителния процес.
Вчерашната среща на върха на т.нар. Берлински процес, обедняващ Албания, Босна и и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, постави началото на споразуменията за свободно движение с лични карти, за признаване на дипломите за висше образование и за признаване на професионалните квалификации на лекари, стоматолози и архитекти.
Берлинският процес за Западните Балкани стартира през 2014 г. по инициатива на Германия и цели подпомагането и задълбочаването на икономическата интеграция на шестте държави от Западните Балкани и сближаването на региона с ценностите и социално-икономическите стандарти на ЕС. През 2019 г. Гърция и България бяха включени в Берлинския процес, така че инициативата вече включва 16 участници: Черна гора, Босна и Хърватия, Република Северна Македония, Албания, Сърбия, Косово, Германия, Австрия, Франция, Италия, Словения, Хърватия, Великобритания, Полша, Гърция и България.
Осем години по-късно страните от Западните Балкани не са много по-близо до ЕС, а помежду им съществуват общо взето предишните бариери, отбелязва сръбската секция на Би Би Си.
Ускорено по пътя към ЕС
На срещата вчера европейските представители приветстваха подписването на трите споразумения като възможност за даване на тласък на евроинтеграцията на региона, но изтъкнаха, че темпото на напредък към еврочленството на страните зависи от решаването на отворените въпроси помежду им и от извършването на необходимите реформи.
Домакинът на срещата германският канцлер Олаф Шолц каза, че подобряването на регионалното сътрудничество е ключово за ускоряване на процеса на присъединяване на Западните Балкани към ЕС, като подчерта, че е необходимо това сътрудничество да се засили и да бъдат решени съществуващите проблеми между страните от Западните Балкани. 
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от сръбския вестник "Данас", изтъкна на срещата, че е необходимо процесът на интеграция да бъде ускорен, но този процес трябва да бъде основан на заслуги, а освен това няма конкретна твърда времева рамка“ за прием. В профила си в Туитър, приветствайки подписването на споразуменията, тя подчерта, че сега трябва да се направи повече за завършването на общия регионален пазар.
Нерешените двустранни въпроси
Макар премиерите на страните от Западните Балкани да положиха подписите си под трите документа за сътрудничество, вчера отново стана ясно, че преодоляването на нерешените проблеми в региона продължават да са сериозно предизвикателство, особено отношенията между Сърбия и Косово.
Сръбският премиер Ана Бърнабич коментира, че Сърбия за пореден път е показала, че е категорично за регионалното сътрудничество. Тя обаче не пропусна да подчертае, че подписаните документи по никакъв начин не правят изключение за това, което е договорено или се договаря в диалога между Белград и Прищина.
Преодоляването на разногласията между Сърбия и Косово бе една от основните теми на среща на върха на Берлинския процес и в тази връзка регионалната телевизия Ен1 коментира, че подписването на споразуменията не е единствената новина от форума, тъй като за първи път председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен открито е казала, че ЕС подкрепя документ, който предлага на Сърбия ускорено присъединяване към евросъюза срещу това да не пречи на Косово по пътя към ООН. 
„Искам да кажа, че има пълна подкрепа за френско-германското предложение. И ние включихме това предложение в текущия диалог. Затова призоваваме и двете страни да се възползват от него, защото това предложение е мост към решаването на проблем, който може да бъде решен“, каза Фон дер Лайен, цитирана от сръбските медии.
Германският канцлер Шолц също подчерта важността на преодоляването на спорните въпроси между страните от Западните Балкани и по-специално между Сърбия и Косово.
Сърбия и Косово трябва да постигнат споразумение и ние, и френското правителство и ЕК, даваме всичко от себе си да направим това възможно, каза Шолц и допълни, че се водят активни разговори и с двете страни.
Съдържанието на френско-германската инициатива за отношенията между Косово и Белград все още не е оповестено публично. 
Конкурентната инициатива “Отворени Балкани”
Берлинският процес не е единствената инициатива за сътрудничество в региона на Западните Балкани. Проектът "Отворени Балкани" обединява половината членове на Берлинския процес - Република Северна Македония, Сърбия и Албания. Двете инициативи често се коментират като конкурентни. 
Началото на "Отворени Балкани" е поставено с неформалното име "мини Шенген" на 9-10 октомври 2019 г. в Нови Сад, Сърбия, от сръбския президент Александър Вучич, министър-председателя на Албания Еди Рама и тогавашния министър-председател на Република Северна Македония Зоран Заев. Инициативата цели установяването на свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали между държавите членки. На 29 юли 2021 г. на среща в Скопие, Република Северна Македония наименованието на инициативата "мини Шенген" е сменено с "Отворени Балкани". Като гости на някои от срещите на инициативата присъстват Босна и Черна гора, но все още не са пълноправни членки.
Създаването на инициативата трябва да покаже, че Белград, Скопие и Тирана могат и сами да се организират, отбелязва сръбската секция на Би Би Си.
Много наблюдатели оценяват "Отворени Балкани" като конкурентен или противопоставящ се на Берлинския процес, тъй като трите държави са го създали в момент, в който процесът на разширяване на ЕС бе до голяма степен спрян, и създаването на инициативата може да се тълкува и като акт на неподчинение, коментира Маргит Вунш Гарман от Германския институт за външна политика и сигурност.
Последната среща на върха на лидерите на държавите от инициативата "Отворени Балкани" бе през юни в Охрид, като на нея бяха подписани споразумения и меморандуми за сътрудничество в областта на туризма, културата и между данъчните администрации на страните от инициатива, както и споразумение за сътрудничество за взаимно признаване на дипломите и научните степени от висши учебни заведения и други оторизирани институции.
Председателят на сръбския Либертарианския клуб Либек Милош Николич коментира пред телевизия Ен1, че двете международни инициативи имат една и съща обща цел – общ регионален пазар на Балканите и икономическо единство, което съществува на ниво Европейски съюз.
„Отворени Балкани има воля, Берлинският процес има пари и ресурси и ние трябва да помирим двете“, подчерта Николич.