Как да се преосмислят моделите и политиките за изучаване на български език и литература зад граница и да се предложат нови учебни стандарти, програми и методики за обучение на децата, които посещават българските неделни училища в чужбина. Това са обсъдили над 80 представители на училища от Европа и САЩ по време на практико-приложната конференция „Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по български език като втори/чужд за деца и младежи“, която се провела преди дни в Италия. Това съобщиха от издателство „Аз-Буки“. 
Участниците в нея са представители от Министерството на образованието и науката, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, БАН, пет български университета и други. Форумът е организиран от културната асоциация „Паралел 43“ и Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, както и от Българската културна асоциация „Будител“ и БНУ „Родолюбие“ в Неапол. Асоциацията на българските училища в чужбина е съорганизатор. 
По време на кръглата маса „Към нов модел на преподаване, учене и оценяване на българския език като втори и като чужд за деца и младежи“ директорът на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН Наталия Михалевска е казала, че „целта на МОН е да се съхранява и развива българският език като основа на националната идентичност и култура. При провеждането на тази политика са ползвани няколко инструмента – не само финансови, а и методически и организационни, зададени в Закона за предучилищното и училищното образование, в актове на МС, както и в Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ и други“. Тя е подчертала също, че през изминалите години е създаден уникален модел на българските училища в чужбина, който има изключителен потенциал не само за децата, а и за общностите зад граница и те наистина са огнища на българския език и на българщината, разказва материал във вестник „Аз-буки“. 
Председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) Ирина Владикова е подчертала, че се използва понятието стандарт, въпреки че няма такъв за изучаването на българския език като чужд. Това е една от големите липси в настоящите учебни програми зад граница. Много от учениците напускат България на различна възраст. Започват да се адаптират към страната в която отиват. Но е важно да се запазят езикът и културата им в по-широк образователен контекст. Председателят на АБУЧ се е фокусирала основно върху проблема с обучението по литература зад граница. Тя е предложила да се създадат нови, адаптирани спрямо условията в чужбина програми за изучаването на литература. „Сегашната програма не е съобразена с особеностите на децата в чужбина. Тя не трябва да е просто съкратена, а различна. Предлагам да включим в нея и нова съвременна литература, която да се изучава по друг начин“, е мнението на Ирина Владикова.
Темата „Ролята на българските училища в чужбина за консолидиране на българските общности зад граница“ е била във фокуса на втората кръгла маса, в която опита си споделят български неделни училища от Италия, Нидерландия и други. В нея участва и председателят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова. Тя е подчертала, че консолидирането на българските училища е изключително важно и всичко постигнато се дължи на факта, че са заедно. Манджукова е обърнала внимание и на необходимостта да се преподава по-добре, но мнението й е, че главното си остава да бъдат доведени и задържани децата в българските неделни училища: „Задачата ни не е само да запазим езика, а учениците да го знаят грамотно. Да възпитаме интелигентно поколение, а това може да се случи само в училище.“ 
 
Пълният текст на материала във вестник „Аз-буки“ може да прочетете на сайта на изданието.