В Националния исторически музей (НИМ) беше открита изложбата “Духът на Паисиевата История”, посветена на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 260-годишнината от написването на “История славянобългарска”. 
В тържеството участваха заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, епископ Поликарп Белоградчишки, директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, музейни специалисти.
Доц. Петрунова каза, че НИМ отбелязва всички паметни и важни дати в историята на България. Може би тези кръгли годишнини се събраха в едно, за да ни подсетят, че е крайно време отново да се пробудим, посочи тя и допълни, че тяхното дело е посветено на това да отбелязват всички паметни събития, които са ни държали будни, за да може да продължи да има България и тя да пребъде.
Доц. д-р Пламен Славов напомни, че е в ход реализирането на национална програма за тази светла и забележителна годишнина, обхващаща толкова важни исторически събития, която е намерила достойно място и в календара на ЮНЕСКО за 2022 г. Това е най-малкото, което можем и трябва да направим, за да докажем още веднъж, че духът и заветите на Св. Паисий Хилендарски продължават да се носят в душите и сърцата на всички българи, посочи той. Заместник-министърът  пожела изложбата да предизвика интерес сред децата.
Епископ Поликарп Белоградчишки пожела тя да бъде привлекателно събитие за децата, чрез което да се запознават с гордостта на България, с нашата история, култура, просвета, с вярата, но най-вече с личностите, които  през тежки години на изпитание са ни завещали силата и мощта на българския православен дух. Той пожела да се заредим от духа на Паисиевата “История славянобългарска”.
Д-р Михаил Симов, завеждащ отдел “Възраждане”, отбеляза, че в конструирания след Освобождението исторически разказ на отец Паисий Хилендарски е отредено мястото на родоначалник на цяла нова епоха в нашата история. По думите му “История славянобългарска” съдържа в себе си синтез на духа на възрожденската епоха - една епоха, в която българите постепенно започват да се осъзнават не само като част от тясната общност на селото или на рода, но и като част на една голяма общност, на един народ с обща вяра, общ език, общо минало, общи стремежи и надежди. Именно поради това, че дава вяра, надежда, упование, Паисиевата История се превръща в този възрожденски феномен, който познаваме, допълни той. Симов отбеляза, че изложбата е осъществена с финансовата подкрепа на МК и със съдействието на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
Кураторът на експозицията д-р Ива Стоянова посочи, че посланията на Паисий са актуални със същата сила и днес. По думите ѝ Паисий ни дава няколко опори, които е предал на тогавашните българи и можем да ползваме и сега - езикът, вярата, културните традиции и славното историческо минало. Тя разказа малко повече за самата изложба, в която има три оригинални произведения - Паисиевата белова от 80-те години на ХVIII в. – пълен и точен препис на Зографската чернова; Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на ХIХ в., съдържащ пълния текст на "История славянобългарска" и първото печатно издание на Паисиевата история, отпечатано през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович. Около тях, чрез съвременни светлини пана, са представени едни от по-известните цитати на Паисий и информация за ръкописа и за атмосферата на Атонските манастири. Има и интерактивен кът, насочен към най-младата публика, където може да се намери таблет с дигитални пъзели, игри и тестове, а също и шаблони за оцветяване. Музейните специалисти са подготвили и саморъчно изработена книга, в която всеки, който желае, може да препише част от Паисиевия текст, за да се направи едно ново, музейно копие на Паисиевата история.
Директорът Бони Петрунова определи експозиционното представяне като модерно и оригинално. Много е трудно понякога, изключително ценни неща, да бъдат показани на публиката в синхрон със съвременната епоха, отбеляза тя и допълни, че се надява чрез тази изложба всички гости да видят къде сме били, какви сме били и какво е нашето бъдеще.