На 1 ноември „Ню Йорк таймс“ обяви, че авторката на мемоарни книги, журналистка и кулинарен блогър Джули Пауъл е починала в дома си в Ню Йорк. Новината за смъртта на Джули отекна сред кулинарните блогъри и любителите на кулинарното изкуство по целия свят.
Пауъл бе интернет любимка още от началото на новия век, истински пионер в конструирането на блог и създаването на онлайн общност. И все пак, именно „Ню Йорк таймс“ не бе щедър на похвали към книгата, прославила Джули Пауъл и впоследствие адаптирана за голям екран – „Джули и Джулия“. Според рецензията на критика Дейвид Камп от 2005 г. има твърде много блогърство в самото ДНК на книгата. Той, разбира се, е прав. Джули Пауъл беше автор, неотделим от онлайн пространството.
Блогът „Проект Джули/Джулия“ („Julie/Julia Project“) от далечната 2002 г. не се обляга на никаква съществуваща до момента традиция. Свежо и с чувство за хумор авторката разкрива достойните усилия на напълно неопитния в готвенето човек. „Не беше заради храната. Ако търсиш достатъчно упорито, храната дори остава извън фокус“, пише по-късно в книгата си Пауъл. 
Джули Пауъл слага начало на своя блог с декларираното намерение да приготви всички над 500 рецепти от знаменитата готварска книга на Джулия Чайлд. Подходът й е подобен на този, който използва британецът Джейми Оливър в телевизионното си шоу „Голият готвач“ през 1999 г. Новаторството и на двамата се изразява в смелостта да използват без страх и преструвки собствената си личност, за да поднесат на аудиторията страстта към добрата храна.
Но докато Джейми Оливър залага на идеята, че всеки модерен човек може да готви, американката Джули Пауъл представя слабостта си към френската кухня като бавно пътуване към себе си. Пауъл се разкрива като невротизирана жена с нелоша кариера, която спонтанно решава да посвети малкото си свободно време в готвене на френския ястия, чиито имена дори не може да произнесе. 
Двадесет години по-късно кулинарните блогове са културна и дори икономическа величина. Авторката на блога „Смитън кичън“ Деб Пърлман влиза в американските книжни класации за бестселъри с книгите си с рецепти. Британката Елинор Милс – „Сладката Ела“, има свое приложение, марка продукти и ресторант. „Контесата“ Айна Гартън – бивш служител в Белия дом, има успешна телевизионна карира и издава книги.
Класациите за най-влиятелни блогъри се публикуват в модни медии като „Ел“ и „Вог“. Това е голямата заслуга на на телевизионните и лайфстайл „герои“ от края на XIX и началото на XX век. Интересът към кулинарията беше изваден както от полето на домакинските задължения, така и от това на строгата професионализация.
Благодарение на Джули Пауъл и нейните последователи, готвенето започна да се възприема все повече като модерна, съзидателна хедонистична дейност. Депресията на нюйоркчанката Джули, която описва разговора с гинеколога си, е напълно съвместима с упорството й и да вари супи и да редуцира сосове. Затова днес популярните кулинарни блогъри, кулинарните групи във Фейсбук, кулинарите със свой канал в YouTube често пъти не просто целят да покажат как се приготвя дадено ястие. Те представят своето отношение към храната и към живота. Според Джули Пауъл желанието на съвременния човек да влезе в кухнята е тръгване по един „сигурен, истински път“.
Кулинарните институции приветстват популяризирането на своето изкуство. През 2009 г. Джули Пауъл, която не прекрачва границата на професионалното готвене, получава почетна диплома от световноизвестното кулинарно училище „Льо кордон бльо“. Индустрията, в крайна сметка, няма нищо против свеждането на високата кухня до усилен труд и много ентусиазъм.