Журналистическият разказ е исторически, той се превръща в история на сегашността, каза доц. Георги Лозанов в дискусия на 17-ата Световна среща на българските медии
Силата на културните медии е в създаването на общности от хора, които се познават и знаят как да преценят източника на информация и това се отнася и за църковните общности, коментира главният редактор на българо-унгарското списание „Хемус“ Светла Кьосева. Според нея малките общности са много важна клетка, от която може да се развие нашата оценка и разбиране за света. По този начин да бъдем предпазени от анонимността на новините, каза журналистката.
В панела, свързан с ценностите в медиите, тя засегна темата за хуманизиращите акции. „Има много лоши новини – катастрофи, смърт, нещастие, които много често са предпочитани от медиите. Разбира се, тяхното безцелно повторение е неблагоприятно. Но ако една такава новина се представи така, че да може да се помогне на даден човек или кауза, това би било важно не само по отношение на този човек или кауза. А и с това, че хората, които се въвличат в обсъждането и помощта, се хуманизират“, коментира Кьосева.
Според Евгени Веселинов, главен редактор на онлайн изданието за българите в Калифорния BulgariCA, основен въпрос, на който медиите в чужбина трябва да си отговорят, е дали са мисия или бизнес. По думите му задачата на медиите съвпада с тази на държавата – да си върнат доверието в тях. „Ние сме тук на тази среща, за да търсим подкрепа и това трябва да се случва. И бизнес да е медията, и мисия – по друг начин няма как да се случи“, каза той.
Веселинов отправи предложение към участниците във форума следващата Световна среща на българските медии да се състои в Лос Анджелис. Редакторът на BulgariCA предлага също паралелно със събитието да се организира и филмов фестивал.
Първият панел от форума в Йерусалим започна с даването на дефиниция на понятието „ценности“. Тя бе предложена от доц. Георги Лозанов. По думите му това са норми, които хората спазват, но не заради заплаха от санкция. „Благодарение на ценностите, норми влизат в нас и стават част от нашата собствена природа. Престават да бъдат санкция спрямо самите нас, а изграждат нашата културна идентичност“, коментира той.
Председателят на Централния израилтянски духовен съвет Максим Делчев каза, че много често – особено когато се говори за медии и будителство, се смята, че е много хубаво да се премълчава. „Много е хубаво, когато разказваме историята на българските евреи. За баба ми и дядо ми това е по-скоро любовна история, отколкото трагична. Те се запознават благодарение на Холокоста. Те са били селяни, те са страдали от закона за защита на нацията, от ужасяващо законодателство“, каза той.
Делчев припомни, че през 2023 г. се отбелязва 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи. „Молбата ми е да се опитаме да кажем също така, че това събитие се е случило напук на тези закони и на целия държавен апарат, в който е имало хора, които са искали евреите да бъдат пратени в лагерите на смъртта“, каза председателят на Централния израилтянски духовен съвет.
Медийният форум в Йерусалим продължава с посещение на израелската информационна агенция Tazpit Press Service (ТПС).
Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с "Аурубис България", Пощенска банка и фирма "Димитър Маджаров-2".


Следете новините ни и в GoogleNews