С научна конференция с международно участие на тема „Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век“ и с официална церемония по връчване на награди „Акад. Благовест Сендов“ Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) отбеляза Деня на народните будители, съобщават от учебното заведение.
Форумът е започнал в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където преди повече от 70 г. е създаден Библиотекарският институт, и е продължил с пет научни сесии в сградата на УниБИТ.
Научните разработки са с фокус книжовността и хуманизма, културното наследство, информационните технологии и дигиталните трансформации в обществото на знанието, сигурността и предизивикателствата на XXI век. В отделна секция са представени научните разработки на студентите и докторантите от Университетска младежка академия за управление на знанието, разказват организаторите на събитието. 
"Всеки народ има велики празници, но само българският народ чества Деня на своите будители като част от нашия дух, от нашата съвест, като възхвала на делото им. Точно преди 100 години Министерският съвет обявява 1 ноември за празник на народните будители. Университетът по библиотекознание и информационни технологии като бутиково висше училище, което пази духовността, с чест и гордост продължава тази традиция, като от 20 години отдава почит на създателите и пазителите на българската духовност с научна конференция" – с тези думи проф. Стоян Денчев, председател на Общото събрание на УниБИТ, е открил празника. 
В словото на ректора проф. Ирена Петева е било акцентирано върху историческата и духовната символика, с която е натоварен този ден в прослава на апостолите на просветното и националноосвободителното дело: „Целта на празника и тогава, и сега е чрез почитането на българските национални герои да възпитава българската младеж в традициите на светлите образци от миналото. Една двадесетгодишна традиция, започната от книжовника и духовен просветител, преподавател и поет – доц. д-р Петър Парижков, продължава и до днес. Ученият, който със своя житейски и професионален път показа, че да си будител, не е титла или професия, а призвание за цял живот и мисия, чиито повели трябва да се следват всекидневно. Да си будител, означава да градиш мостове през времената и със своя непреходен пример – от ръкописната история на възрожденеца Паисий до днешните будители – учени, писатели, учители. Националният просперитет стъпва именно на такава духовна еманация, тъй като в обществото на знанието книжовността е най-силната духовна доминанта.“
Конференцията тази година е посветена на 300-годишнината от рождението на възрожденеца Паисий Хилендарски. Пленарните доклади са представили връзката на делото на Хилендарския монах и днешните будители – учени, писатели, учители. „Заветите на преподобний Паисий Хилендарски и нравствените ценности на християнския хуманизъм в началото на XXI век“ е била темата на презентацията на доц. д-р Костадин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а проф. дн Ваня Добрева е запознала аудиторията с живота на Паисий Хилендарски и отзвука от него в настоящето. 
Общо 77 доклада и научни съобщения са били представени в залите на УниБИТ в пет секции: „Книжовност и хуманизъм“, „Културно наследство – история, съвремие и перспективи“, „Информационни технологии и дигитални трансформации в обществото на знанието“, „Сигурност – предизвикателства в XXI век“ и „Университетска младежка академия за управление на знания“ (секция за студенти и докторанти). Така е изпълнена основната цел на днешния празник на академичната общност на УниБИТ – наред с честването на Деня на будителите да се даде възможност на научната общност да представи и да се запознае с достиженията в различни тематични области на знанието, разказват от екипа на учебното заведение.
От четири години насам тържеството е надградено с официална церемония по връчване на Националната награда на името на акад. Благовест Сендов – учител на мнозина от присъстващите на тържеството на УниБИТ в НБКМ. Наградата е учредена от УниБИТ, по инициатива на проф. д.ик.н. Стоян Денчев, с активното съдействие на Синдиката на българските учители и Министерството на образованието и науката. Селекционни комисии от изтъкнати университетски преподаватели, учени, синдикални дейци, експерти в сферата на образованието и науката и видни общественици избират носителите на престижната награда – в две категории и една специална. 
Наградата за принос в образованието и науката за 2022 г. в категория „Учител“ е присъдена на Полина Кирилова, учител от информационни технологии в Професионалната гимназия по КМКС, гр. Варна. Огърлие, грамота и швейцарски часовник й е връчен от проф. Тереза Тренчева, зам.-ректор на УниБИТ.  
В категория „Университетски преподавател“ наградата „Сендов“ получава проф. дмн Николай Николов – математик, професор, член-кореспондент на БАН.  От 2017 г. той е председател на Съюза на математиците в България. От две години ръководи секция „Анализ, геометрия и топология“ в  ИМИ-БАН, а от миналата година и зам.-директор на ИМИ-БАН. Регалиите са му връчени от министъра на образованието проф. д-р Сашо Пенов с думите: „Да натрупаш знание е въпрос на талант и усърдие. Да го предадеш се изисква сърце и дух на будители“. 
Специална награда за цялостен принос към образованието и науката на името на акад. Сендов е получил и академик Петър Стоянов Кендеров. Призът му е връчен от Георги Първанов, президент на Република България - 2002-2012 г. 
Проф. Кендеров е припомнил приноса на академик Сендов за българската наука: „Той събуди България за изчислителната математика, провеждаше държавна политика в образованието, благодарение на която България и сега стои много добре в света в областта на информационните технологии. Като ректор на Софийския университет, председател на БАН и председател на Народното събрание – все високи места, където той не действаше като административен ръководител, а навсякъде правеше реформи – реформи, които Европа прегърна 40 години по-късно“.
Проф. Кендеров е обърнал специално внимание на образователния експеримент, който прави ученият Сендов с учебни материали, които са база на съвременното STEM обучение – "примери, които трябва да помним и да ги сочим като наследство за България". 
Сред официалните гости на празника са били Иван Гешев - главен прокурор, епископ Тихон, Христо Григоров - председател на Български червен кръст, акад. Кирил Боянов, конституционен съдия Красимир Влахов, Владо Бучковски, министър-председател на Македония (2004-2006) и редица други изтъкнати политици и деятели на науката. 
В рамките на форума е отбелязана и 10-годишнината на междуфакултетска катедра ЮНЕСКО в УниБИТ.
В научната конференция са участвали учени от УниБИТ, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Медицинския университет – Плевен, Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски“, Института за изследване на изкуствата, БАН, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Международните участници са представители на университети и научни институции от Германия, Австрия, Северна Македония, Косово, Люксембург, Италия.
Председателят на Организационния комитет доц. д-р Любомира Парижкова е поздравила участниците във форума с думите: „Честит празник, народни и международни будители. Европа има нужда от пробуждане и аз имам надеждата, че ще дойдат по-добри времена за всички“. В приветствието си тя се е обърнала към "тихите хора": учители, читалищни дейци, хора, които се грижат за духа. И е дала пример с Мима Контаки от село Ботево, която в местното читалище ограмотява малки ромчета и ги ангажира с културни дейности, с Йорданка Евтимова, която адаптира книжки за Барбароните за незрящи хора, с Димитрина Тоскова, която осигурява учебници за ученици в неравностойно положение. "Такива личности са истинските апостоли днес, скромни, тихи и посветени на каузата на будят българщината и просветеността всеки ден", е отбелязала в заключение доц. Любомира Парижкова.