Читалищата продължават да бъдат пазители на българското, на традициите. Те са съвременните будители, защото си остават наше българско, самобитно и оригинално възрожденско дело, което и днес има своята роля. Затова обичам тази работа, влагам много творчество и енергия и съм удовлетворена, че приноса ми в развитието на културно-просветната читалищна и библиотечна дейност е призната и уважавана от местната общност и дейците на културата от региона, каза в интервю за БТА дългогодишният общественик и секретар-библиотекар на Народно читалище “Слънчев лъч-1902“ в разградското село Островче Хриса Гамишева.
По повод 1 ноември - Деня на народните будители, тя днес официално беше удостоена с наградата на Общината на името на възрожденеца и будител Никола Икономов. Призът се връчва за дългогодишната й народополезна дейност в сферата на духовността и опазване на родовата и селищната памет на Островче. С читалищна дейност Гамишева се занимава от 15 години. По нейна инициатива и активно участие през 2007 г. е възродена читалищната дейност в селото. Тя поставя и началото на читалищната библиотека.
„В малките населени места, каквото е нашето село, читалището е единствената културна институция и ние непрекъснато обогатяваме дейността си, за да отговаря на потребностите на местната общност“, сподели секретар-библиотекарят. По думите й в 21-и век читалището и библиотеката са мястото, където всеки може да се пренесе в света на знанието и информацията. „Ако имах „вълшебна пръчица“, бих искала да променя много неща, като например да има по-хубави читалищни сгради и добре уредени библиотеки, в които да влизат повече млади хора“, добави Хриса Гамишева. 
Следва цялото интервю:
Г-жо Гамишева, по повод на Деня на народните будители сте удостоена с наградата на Община Разград на името на Никола Икономов за дългогодишна и народополезна дейност в сферата на духовността и опазване на родовата и селищна памет на с. Островче. От колко години се занимавате с дейности, свързани с читалищното дело? 
- От 15 години се занимавам с културно-просветна дейност. През 2007 г. с голяма амбиция група ентусиасти възродихме читалищната и библиотечна дейност в с. Островче. Бях поканена от кметския наместник за председател на читалищното настоятелство, но предпочетох да бъда секретар-библиотекар, защото обществената работа е моята слабост. С настоятелство си поставихме амбициозната цел да изградим читалището като институция, която да привлече и обедини местните, да им предостави възможност за четене, култура, информация. Хората ни повярваха и застанаха до нас, подкрепяйки и участвайки в организираните мероприятия. Всичко това ми даде увереност и сили да работя за просперитета на читалището. През годините обогатявахме читалищната дейност не само в областта на културно-просветните и информационни направления, но развихме социални и граждански функции.
Продължават ли читалищата да са пазител на българското, радват ли се на онази любов, която заслужават? 
- Читалищата продължават да бъдат пазители на българското, на традициите. Те са съвременните будители, защото си остават наше българско, самобитно и оригинално възрожденско дело, което и днес има своята роля. Затова обичам тази работа, влагам много творчество и енергия и съм удовлетворена, че приносът ми в развитието на културно-просветната читалищна и библиотечна дейност е признат и уважаван от местната общност и дейците на културата от региона.
В тази връзка по моя инициатива организирахме издаването на две краеведски книги „История на село Островче“ с автор Димитър Петров и „История на читалище Слънчев лъч-1902 г.“ с автор Мирослава Кацарова. В чест на 120-годишнина на читалището Димитър Петров издаде сборник „Бежаната“ – легенди за Островче. Освен това направихме два филма „Читалището в Островче - духовен и културно-информационен център“ и „Спомени за Островче“ със записи на кореняци островчани, като целта е да запазим родовата памет за поколенията. В областта на любителското творчество е създадена фолклорна певческа група „Здравец“, която през тези 15 години претърпя развитие и се утвърди като формация. Тя участва във фолклорни фестивали - национални и международни, печели призови места. Да, хората се радват на постиженията на читалището, следят развитието на фолклорната група и желаят да преиздадем книгата за историята на селото, като това вероятно ще стане през следващата година. 
Каква е ролята на читалище „Слънчев лъч 1902“ днес в живота на жителите на Островче? 
- В малките населени места, каквото е нашето село, читалището е единствената културна институция и ние непрекъснато обогатяваме дейността си, за да отговаря на потребностите на местната общност. В 21-и век читалището и библиотеката са мястото, където всеки може да се пренесе в света на знанието и информацията. Особено внимание отделяме на обогатяване на библиотечния фонд, а чрез изградения клуб „Приятели на книгата“ превърнахме библиотеката в привлекателно място за четене, почивка, разговори с приятели, което спомага да се обогати и разнообрази живота на местното население. Организираните публични прояви, свързани с книгата и четенето привличат хората. Творческите срещи с поети и писатели, честване на бележити дати и годишнини, селищни празници са малка част от активния живот на местната общност от с. Островче за разнообразяване на ежедневието на преобладаващите възрастни хора с полезни и приятни преживявания. В библиотеката се провеждат разнообразни културно-просветни мероприятия. Със съвместната дейност с дружеството на БЧК и с клуба на пенсионера организираме дарителски кампании за подпомагане на социално-слаби самотни наши съселяни за Коледа и Великден. Участието ни в проекта за възстановяване на чешма „Бежаната“ допринесе за обединяване на общността. 
Полага ли достатъчно грижи местната, а и държавната власт, за да подпомагат работата на читалищата?
- Държавната власт подпомага читалищата чрез субсидията, която получаваме ежегодно. Тя обаче е недостатъчна за развитие на културните институции - организиране на културна дейност, издръжка на фолклорните групи, ремонтни дейности и други. Читалище „Слънчев лъч – 1902 г.“ участва във всички обявени от Министерството на културата конкурси по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, с което се обогатява книжния фонд, надхвърлящ вече над 6000 библиотечни документа. От три години читалището участва успешно със свои проекти и в обявените с финансиране на Община Разград конкурсни сесии за читалищата, като са закупени носии за певческа група, озвучителна уредба и акордеон.
Какво е необходимо според Вас да се случи, за да чуваме и четем още по-често за читалищата? 
- Хубаво е да се публикуват материали с добри практики на читалищата, за да се популяризира тяхната дейност и авторитет.
Ако имахте „вълшебна пръчица“ какво бихте искали да промените? 
- С „вълшебна пръчица“ бих искала да променя много неща, като например да има по- хубави читалищни сгради и добре уредени библиотеки, в които да влизат много млади хора.