Денят на народните будителите е ден за почит и размисъл. Почит към духовните водачи, превели своя народ през епохи на победи и поражения, на възход и упадък. Той е празник на паметта, който провокира размисъл - доколко сме съхранили създаденото от тях, но и доколко сме будни днес. Всеки народ има период от своето историческо развитие, който се превръща в символ на високите национални идеали, олицетворява се от светли личности, превърнали се в пример за подражание на следващите поколения. За нас - това е епохата на Българското възраждане, което създава и книжовници будители, и идеолози на национално-освободителното движение. Те са духовници и учители; стихотворци и публицисти; първите учени и изследователи във всички области. Те са плеядата непокорни люде, които не само патетично призоват своя народ "от сън дълбок се събуди", но и с оръжие в ръка и с безпримерна жертвоготовност чертаят трудния и дълъг път към българската свобода, каза председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски в словото си на тържественото събрание в БАН за Деня на народните будители.
"Учреден с указ, внесен от министъра на Народното просвещение - Стоян Омарчевски през 1922 г., Денят на народните будители, устоява на политическите превратности и се превръща в празник на националната памет и духовност. Той ни дава възможност, връщайки се назад в миналото да почитаме и помним своят род и история, но и да попълваме пантеона на незабравата с нови, достойни личности", подчерта акад. Ревалски.
Той отбеляза, че затова най-често задаваните въпроси днес са: има ли будители в съвременното общество, кои са те и каква е тяхната мисия? Съизмерими ли са техните дела и биографии с тези на великите ни предци. Да, има будители днес и те са сред нас, защото социокултурното развитие, научният и общественият прогрес не се самопораждат, те се създават от личности, които вграждат в тях своя дух, интелект, емоции и труд. Наред с откриването и следването на днешните будители, трябва да знаем, че те са част от една непрекъсната историческа верига, която ни свързва през вековете, за да не се срамим да се наричаме българи и с достойнство и гордост да четем, и героичните и трагичните страници от нашата история - така както ни завещава Паисий Хилендарски.
Председателят на БАН каза, че днешният ден посвещаваме на него - на родения преди 300 години Хилендарски монах, на самоукия историк и просветител, на народния будител, написал преди 260 години "История славянобългарска". "Отдаден на своята свещена мисия - да изведе народа от "тъмнините дълбоки" на невежеството и робската ленност, той тръгва по прашните пътища, спира в села и паланки, за да може със своето слово да дава знание, да изгражда фундамента на народностната идентичност, да пробуди българите и да им покаже, че те са били и трябва да бъдат част от европейските народи със своя държава и славна история", подчерта акад. Юлиан Ревалски.
Той отбеляза, че времето не е съхранило почти никакви сведения за личността на Паисий - спори се за мястото, където се е родил, няма сведения за младостта му, не се знае дори светското му име. До нас, като свидетелства за многострадалната му съдба е достигнало само това, което той е искал да разкаже в "Историята". Може би затова около личността му се натрупват толкова много митове и метафори, създадени от фолклора и могъщото внушение на Вазовата поема, а за "Историята", която за съжаление бегло познаваме, се говори с клишета, заяви акад. Ревалски.
"Със своето сурово, понякога грубо, но страстно патриотично слово, съчетало разговорната реч с високата книжовна традиция, Паисий блестящо реализира няколко важни цели. Той се стреми да даде автентично познание за миналото на нашия народ, не просто механично събирайки факти от чужди исторически хроники, старопечатни книги и ръкописи. Той твори хронологично подредена, стройно композирана в отделни теми, две предисловия и послеслов, модерна за времето си история. Същевременно с това, книгата не просто влиза в остри полемики с неоснователните, според автора й твърдения, налагани от чужди хронисти и книжовни свиделства, но създава апология на българските национални достойнствата, на военните победи, на езика, на славянската принадлежност и християнската вяра. С тези убедителни аргументи той равнопоставя един народ от векове "под иго", без своя държава, с другите - културно напреднали и политически свободни европейски народи. За величието на българските владетели "безстрашни и силни във война и люти като лъвове", за първоучителите, благодарение на които - "от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и своето кръщене", Паисий разказва увлекателно, като древните трубадури, защото иска неговата "историйца" да бъде не само четена, но слушана, преразказвана и преписвана. Да бъде жива памет, преминаваща през вековете. И безспорно успява! А наш дълг е да помним и опазваме неговото слово, така както ни предупреждава: "Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български. Които обичате и имате присърце своя род и своето отечество, и желаете да разберете и знаете за известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии", каза в словото си председателят на БАН.
Според него това е послание, актуално и днес, когато въпреки че не сме затворени само в тесните рамки на родното, че живеем в широко отворено информационно общество, трябва да познаваме историята, да опазваме езика и развиваме националната си културата, за да намираме своите духовни убежища. "Защото истинското, безкористното будителство, като това на Паисий Хилендарски, ни учи да пазим паметта за миналото, за да чертаем верните пътища към бъдещето. Да напомняме, че будителството не е само празничен ден, то е делнична отдаденост и дълг на нас - учените от Българската академия на науките. Честит празник, будители!", пожела акад. Юлиан Ревалски.
На тържественото събрание в БАН присъстваха президентът Румен Радев, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев, заместник-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова, народният представител и бивш министър на образованието и науката акад. Николай Денков, представители на институции, епископ Тихон от Българската православна църква, академици и член-кореспонденти на БАН.
`