Свети Козма и Дамян били родом от римската провинция Азия, Западна Мала Азия. Майка им рано останала вдовица, но посветила всичките си средства и усилия на християнското възпитание на двете си деца Козма и Дамян. Братята били умни и трудолюбиви младежи, изучили много науки, но с голямо желание се посветили на медицината. От любов и милосърдие към страдащите лекували болестите им без да взимат пари (сребърници), поради което били наречени безсребърници. Когато излекуваните болни искали да им се отблагодарят с пари или стоки, те решително отказвали, както Иисус Христос учил апостолите Си: "Проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте!". Така свети Козма и Дамян цял живот смирено служили на ближните си и се упокоили в мир.
Свети Яков е роден в костурското българско село Горенци (днес Корисос в Гърция) през втората половина на XV век. Бил заможен човек, скотовъдец, но след среща с бившия цариградски патриарх свети Нифонт решил да раздаде на бедните всичко, което притежавал и се оттеглил в Света гора. Станал монах в манастира Дохиар и се подвизавал в труд и молитва. След известно време се върнал в родния край и започнал да проповядва на народа, който имал голяма нужда от християнска просвета. Скоро обаче след клевета на някои клирици, че бунтуват народа, Яков и двама от учениците му, йеродякон Яков и монах Дионисий, били заловени от властта и изпратени в Одрин. Там били измъчвани жестоко и накрая ги осъдили на смърт чрез обесване. Но Яков умрял още в затвора и османците обесили трупа му, а после и другите двама мъченици на 1 ноември 1520 г.