Участието и ангажираността на гражданите на общинско ниво бяха обсъдени на среща с обществеността тази вечер в Кърджали. 
Срещата бе част от програма на Международния републикански институт (IRI) за справяне с уязвимостите към корупция на общинско ниво, в която програма участват 10 български общини. Инициативата е на община Кърджали, в партньорство с IRI, а целта бе да се потърсят идеи и обратна връзка от гражданите за това какво следва да се направи, за да се доближи общината повече до гражданите, да се улесни комуникацията с нея и проследи работата ѝ, да стане по-достъпна и прозрачна. Началото дадоха заместник-кметът на общината Тунджай Шюкрю и секретарят Себахтин Риза.
Пред присъстващите София Петкова - представител от IRI, отчете част от резултатите от направено проучване на общественото мнение с цел да се измерят какви са възприятията на гражданите за прозрачност, комуникация с тях, гражданско участие и корупция на местно ниво. Според изследването, едва 16 на сто от анкетираните смятат, че гражданите могат да повлияват на общинските решения. Посочено бе, че ситуацията е сходна в половината от общините. Около 14 процента смятат, че гражданските организации могат да влияят, като още 5 общини са със сходни резултати.
„На въпроса "Как бихте оценили представяне на общинската управа по отношение на комуникацията с обществеността за проектите по които работи?" виждаме, че една четвърт от гражданите дават положителна оценка. Има едни 32 процента които не знаят или отказват да отговорят.“, посочи Петкова. Тя коментира също, че според дадените отговори, една четвърт от попитаните кърджалийци са посочили, че по-скоро лесно получават от общинската администрация търсената от тях информация, а 38 процента посочват, че нямат нужда от информация от общината. 
Що се отнася до заинтересоваността на гражданите относно политически новини и информация, свързани с общината, около една трета посочват, че се интересуват, а 65 процента отговарят, че по-скоро не се интересуват или изобщо не се интересуват. 
Резултатите от проучването показват също, че едва 7 процента от запитаните знаят кога се провеждат заседанията на Общински съвет, а само 4 процента са присъствали на такива.
В рамките на срещата, с участието на представители на общинска администрация, неправителствени и граждански организации бяха отчетени и други цифри, свързани с комуникация, прозрачност и гражданско участие. 
Повдигнат бе въпросът свързано ли е усещането за прозрачност на институциите със степента, в която гражданите познават тяхната дейност и дали чрез повишаване знанията на гражданите как функционират съответните институции може да се промени усещането им за прозрачност. 
Пред присъстващите общинският съветник д-р Сезгин Бекир, бивш секретар на община Кърджали, направи ретроспекция на усилията на общината по отношение на диалога с гражданите и какви стъпки е предприела общинска администрация, за да бъде в пряк контакт с тях. Той припомни как през 2006 г. община Кърджали реализира първия проект на т.нар. електронно село или предоставяне на онлайн услуги на населени места в общината с интернет достъп, както и че Бойно е първото електронно село в България.
„Всъщност, предоставянето на електронни услуги е един от начините да се спре корупционния натиск към администрацията“, коментира д-р Сезгин Бекир. Той припомни и как през 2018 г. са въведени над 40 административни електронни услуги, достъпни чрез сайта на община Кърджали, като даде още конкретни примери.
По време на срещата стана ясно, че в хода на реализиране на програмата е създадена работна група, с представители на общината и неправителствени организации, която да търси решения и нови форми за комуникации, освен сега съществуващите: платформата „Кърджали за теб“, сайта на общината и социалните мрежи.